/Поглед.инфо/ Напоследък чета мелодраматични анализи за генезиса и развитието на левицата в България след 1990 година.
Всеки, който е захлебил хонорар от западна фондация, се упражни по тази тема и то с типичния новговор, харектеризиращ се с прилагателни като "постокомунистически", "ортодоксален", "модернизация", "дискурсивен".
Нито имам енергията, а вероятно и интелекта, за да проуча задълбочено мненията на анализаторите от седмия ден, но ако приемем, че лявото у нас е закостеняло, архаично, нещо, сравнимо с птеродактилите, то ми е чудно защо никой от експертите не се упражни по темата как така модерната, съвременна, уникална, изящна и стабилна десница за 20 години еволюция успя да роди Бойко Борисов, преди да се самоубие величествено и да остане вън от парламента.
Та проблемът на България е всъщност, че по време на целия преход не само левицата се нуждаеше от модернизация, а и десницата и то повече дори от левицата. Десницата обаче избра да остане при птеродактилите и да гадае за бъдещето по звездите, вместо да влезе в модерната епоха. Мисля, че на това се дължи тоталният проблем с кризата на представителството - трудно е да те представлява нещо, което живее в паралелно историческо време от тебе. И за десницата, и за левицата важи.
Десните са с една идея по-прецакани обаче. Все пак, сега е тръгнала да ги спасява Илияна Раева. Направо не искам да си представям...:)))