/Поглед.инфо/ Вместо да гледам някакви тъпи политически дрязги, надзърнах в музикален филм за Михаил Белчев – певецът, който заеква, защото като малък върху него скочил петел и го стреснал.
Няма български певец, който да не застана пред камерите и да не му свали шапка – и за песните, и за стиховете...
А си спомням първите години на нашата така наречена демокрация как го бяха загърбили колегите, защото Мишо бил... червен.
Като се утаиха страстите, като се поогледаха и се видяха, че са на една социална дъска и сини, и червени, дойде и прозрението. А колко измениха панически на убежденията си!
За такива наукообразно се казваше, че са претърпели развитие на убежденията си.
Въх! Това си е чиста проба предатели, но с такава формулировка у тях се плакне илюзията, че не са изменили, а дори поумняли.
Красиво, нали?
Така невероятно поумняха през последния четвърт век Плевнелиев, Петър Стоянов, Иван Костов, Димитър Луджев, Александър Томов, Калфин, Борисов, Цветанов, Лилито Павлова, Румянка Бъчварова, Цачева... Айде да спирам, защото поменикът на голямото поумняване е доста обемист.
В този наш шантав Преход какви нежни определения измислихме: не казваме бедни, сиромаси, а социално слаби. Не казваме цигани, а роми, не казваме инвалиди, сакати, а трудно подвижни... Не казваме, че сме в блатото на капитализма, а градим пазарно ориентирано демократично общество... Не казваме дори, че се тресем от страх, а че просто сме стресирани – колко нежно звучи!.
Човекът продължава да е най-интересното нещо за изучаване. Било е епохално събитие, когато някога, много някога, човек се е изправил за първи път на задните си крака! Велик еволюционен подвиг! Само че още оттогава той не може да си върне равновесието. И се люшка – ха насам, ха натам, където впрочем е ... хлябът.