/Поглед.инфо/ По думите на г-н Бойко Борисов - един от най-лоялните бивши членове на БКП,  на съвместния семинар на правителството и парламентарните групи, БСП и ДПС сбъркали Боровец с Бузлуджа и наново учредили БКП.

И за капак, разказват супер добре информирани източници, в края на първия ден на сбирката участниците си спретнали парти и Mинистър-Председателят изпял песента “Назад, Назад, Моме Калино”.

Назад, назад моме Калино
Не мой да одиш подир мен
Че у назе има гора висока
Не ке можеш да я преминеш...

Оo, Небеса! Възникват следните жизнено важни за България и света въпроси, по които управляващите гузно мълчат!

Кой разреши на премиера да пее?

Тази безразсъдна постъпка беше ли съгласувана с Вашингтон, Брюксел и Москва?

Колко фалшиво пее министър председателят - т.е, докато той беше пред микрофона, колко хора се видяха принудени да избягат от залата или останаха, но трябваше здраво да си запушват ушите?

Но най-важният въпрос за националната сигурност остава:

Кой, Кой, Кой всъщност е "Мома Калина"?

Не е нужно да си Зигмунд Фройд, Карл Юнг или Ерик Фром, за да знаеш, че песните, които избираме да слушаме или пеем, разкриват вътрешния ни свят. Те отразяват нашите желания, стремежи, мечти, страхове и надежди. За това е важно да тълкуваме значението на тяхната символика. Точно както и на вицовете, които разказват политиците. Преди време Премиерът беше споделил следния виц:

“Чисто гола жена влиза в бар. Поръчва си бира, а барманът я гледа шашнат. Тя казва:

- Какво, никога не си виждал гола дама ли?

Той отговаря:

- Не, просто се чудя как ще платите.”

Защо точно този виц ще се върти в Премиерската глава не е трудно за обяснение - това беше по времето на дебатите за актуализацията на бюджета. A сега?

Защо Орешарски e избрал да пее "Назад, Назад, Моме Калино"?

Какви послания изпраща това?

Защо не е изпълнил нещо по-комунистическо, например "Imagine" на Бийтълс?

Imagine no possession

I wonder if you can

No need for greed or hunger

A brotherhood of man

Imagine all the people

Sharing all the world

Какви вихри бушуват в душата на Премиера и как това ще се отрази на България, Европа и Света? Тъй като властта упорито продължава да крие, аз свиках Консултативния Съвет по Национална НЕсигурност към Президентa, който пак липсваше. След почти 3 часов разпален брейнсторминг, експертите от Съвета се обединиха около следните 3 хипотези:

1) Първата е, че “Мома Калина” са многобройните калинки, завещани на Орешарски от ГЕРБ. Независимо колко от тях са уволнени и оставени назад, те не се свършват. Все още ги има по всички нива на властта, и някои от тях съвсем открито и упорито саботират работата на Кабинета, колкото и Орешарски да им вика "назад, назад". Министрите често се натъкват на мини, заложени от предшествениците им от ГЕРБ. Докато Орешарски успее да запуши една пробойна, вече се е появила друга. Както той сам каза: "Трудното мина, предстои още по-трудното."

2) Според втората хипотеза, "Мома Калина" е журналистка или колежка на Премиера, страстно влюбена в него. Толкова дълбоко и страстно, че даже е забравила за съществуването на г-жа Орешарска. За разлика от репортерките, които се тълпяха около Борисов, гледаха го прехласнато и се надпреварваха да му пипнат мускула, обожателката на Орешарски е потайна, но също толкова нахално настойчива. В песента Мома Калина казва:

"Ке се престоря на сокол-пиле
И пак при тебе ке дойда
Гора ке прелитна, пак при тебе ке дойда
Вечно твоя ке бида..."

Точно както Мома Калина, експертите от Съвета заподозряха, че фенката на Премиера е готова да мине през огън и вода, и през всичките гардове на НСО, само и само да е с него.

3) Третата хипотеза е, че "Мома Калина" е огромния натиск, на който е подложен Орешарски ежедневно. Ранобудни и несъбудили се, красиви и грозни протестиращи и всякакви неудовлетворени претенденти за власт, вече 6 месеца не чуват виковете "Назад, Назад", а продължават да искат оставката му. Към опозиционния натиск можем да прибавим и натиска от свои. БСП и ДПС лидери настояват правителството да изпълнява техните предизборни обещания, макар и понякога несъвместими, или се опитват да му наложат някой свой кадър на властова позиция. След фиаското с Пеевски, Премиерът разбрал, че партийните функционери трябва да се възпират от кадруване. Освен с вътрешния, Орешарски трябва да се справя и със силен международен натиск от всички посоки. За това, експертите казват, в такава ситуация никак не е чудно, че той ще повтаря "назад, назад!"

За да сложи край на съмненията и подозренията, министър-председателят трябва най-после да отговори на въпроса "Кой е "Мома Калина"?". Той трябва да говори с нацията и защото, от времето на управлението на ГЕРБ, гражданите свикнаха да научават какви страсти бушуват в премиерската душа. Щедростта, с която Бойко Борисов излива чусвствата си и споделя емоциите си, прави Орешарски да изглежда като абсолютен сухар. Вземете, например, чувствата на Борисов към някои от колегите му в Парламента: "Честно – толкова ме отвращават вече, толкова ми е трудно да ги понеса тези хора, че ако ме задължите да го правя, аз ще идвам, но ще умра, ще ми изгорят бушоните." Да сте чули такова признание от премиера?

Докато Бойко Борисов е неспирно пулсиращо кълбо от емоции, Вие, г-н Орешарски, просто ни убивате от скука. Премиерът не трябва да има меко и интелигентно излъчване. В България хората не са свикнали политиците да изпозлват здрав разум и логични аргументи, а емоции - мразене, заклеймяване, охулване, оплюване. Какви са тези Ваши напъни да водите аргументиран диалог с хората, които мислят различно? Те ясно Ви казаха, че не искат да си говорят с Вас, а само искат оставката Ви.

По време на управлението на ГЕРБ Борисовите чувства - особено ядът, се използваха за емоционален шантаж и на опоненти, и на съмишленици. Несъгласните трябваше да си траят, защото иначе върху тях със страшна сила можеше да се излее "оня гибелен гняв" и да ги отвее. Както Борисов заплаши протестиращите срещу добива на шистов газ: "Не ме ядосвайте, че ще подпиша на инат". Или: "Ще ме провокирате и ще направя някоя беля." Българите свикнаха медиите да докладват как Бойко бил бесен, гневен, разярен. А за емоциите на Орешарски не се знае нищо. Още не е напълно доказано, че той може да изпитва яд или гняв. Протестиращи вече 6 месеца правят всичко възможно да го ядосат, но за сега не са успели даже да го предизвикат до толкова, че да нареди на полицията да си влезе в ролята и усмири хулиганите, които нарушават закона. Да Ви имам слонските нерви, г-н Премиер!

Как да не ни липсва Борисов в такъв момент?! Спомняте ли си как Той развълнувано ни разкаваше за душевните си трепети от срещите си със световни лидери. "На последната ни обща среща канцлерката, като ме видя от едната част на залата, дойде на другата да ме разцелува. Възможно най-добри отношения имаме с Германия." Чухте ли, г-н Орешарски, aко г-жа Ангела Меркел тръгне към Вас, демонстрирайки подобна любвеобилност, надявам се няма да извикате "назад, назад Ангелино" и така да замразите българо-германските отношения за десетилетие напред. Припомнете си и как г-н Борисов възторжено казваше: "Сърцето ми е пълно с кауза! Изключително ми е приятно в момента - България, погледната отгоре, е в пръстени от магистрали." А Вие не говорите нито за сърцето, нито за кръвното си. Г-н Премиер, не разбирате ли че покрай г-н Борисов българите свикнаха да бъдат информирани и за най-малката промяна в кръвното налягане на Министър-председателя. Те чакат такава информация да им се подава почти на всеки кръгъл час, заедно с името на виновника за високото или ниското кръвно.

И така, г-н Орешарски, чакахме вече много дълго, кажете ни.