/Поглед.инфо/ Книгата "Накаран да замлъкне. Писателят Георги Марков и убийството с чадър“ беше представена преди два дни в София. Това стана в рамките на документалната програма на „София филм фест”. Българо-германска продукция е дело на режисьора и сценариста Клаус Дексел. Специален гост на прожекцията бе съпругата на Георги Марков – Анабел, която участва във филма.
„Първоначалната идея ми дойде от един филм за шведския дипломат Раул Валенберг, който по време на Втората световна война в Будапеща спасява хиляди унгарски евреи, но след 45-та година е отровен с рицин в Съветския съюз. Същата отрова е използвана и при убийството на Георги Марков“, разказва за БНТ Клаус Дексел.
Режисьорът представя редица неизвестни досега моменти – например, че поне петима души са участвали в убийството. Смята се, че то е дело на българската Държавна сигурност с помощта на съветското КГБ.
Клаус Дексел филмира някои нови разкрития по случая Георги Марков. Снимачните работи стартират през есента на 2011-та. В България Дексел разговаря с ген. Коста Богацевски, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. По-късно документира и срещите си с Анабел Маркова и с бившия шеф на охраната на радио "Свободна Европа" Ричард Къмингс. Дексел проследява и следата "Пикадили" и така Франческо Гулино става ключов участник в документалната лента.
Италианецът с датски паспорт Франческо Гулино е единственият официално заподозрян в убийството на Георги Марков. Разследването на Клаус Дексел казва друго: Гулино е само един от участниците в атентата. Най-вероятно е бил ангажиран екип от поне пет човека.
Аргументите в полза на това твърдение са представени по категоричен начин в документалното разследване.
По всяка вероятност използваното оръжие е не чадър, а малък предмет, който при допир с жертвата инжектира отровата рицин. Филмът дава и нови доказателства за това, че убийството е извършено от българската Държавна сигурност, подпомогната технически от КГБ. Германската документална лента за първи път обстойно аргументира и хипотезата, че британските тайни служби са предпочели да бездействат, въпреки че са имали достатъчно информация, за да предотвратят атентата.
Изчезването на "Пикадили"
Франческо Гулино е вербуван от българските тайни служби през 1971 година. По онова време той е 25-годишен и има зад гърба си две обвинения за трафик на наркотици. Гулино е подпомогнат от ДС да започне самостоятелен бизнес като търговец на антикварни предмети и картини в Копенхаген. През 1977-ма посещава четири пъти Англия. Винаги отсяда в близост до жилището на Георги Марков, документират архивите на Скотланд Ярд. Документирано е също, че след покушението Гулино напуска Англия. И никога повече не се завръща.
Едва след промените от 10 ноември, и по-точно в края на 1991-ва, българското разследване за убийството на Георги Марков започва да търси улики по следата "Пикадили". Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген. Девет часа е разпитван от българския следовател Богдан Карайотов, както и от британски следователи, в присъствието на датските власти. Седмици след това Франческо Гулино е освободен, след което напуска Копенхаген. И изчезва.
Клаус Дексел открива Гулино в австрийския град Велс в провинция Горна Австрия. "Първо се лутахме по следа в Чехия, после в Унгария и така стигнахме до Австрия", разказва Клаус Дексел. "Позвънихме на вратата. Отвори ни мъж на около 60-годишна възраст с приятна външност. Ние казахме, че сме екип от АРТЕ и искаме да разговаряме с него за бизнеса му с картини."
Разговорът на Дексел с Гулино продължава около час и половина. "Направи ми впечатление на много обигран човек. Попитах го направо дали той е убиецът на Георги Марков. Отговорът беше: не", споделя Клаус Дексел. А уточнението на Гулино било: "Дори не знам кой е Георги Марков. Искаха да го изкарат като Пастернак или Солженицин. Но той не беше като тях."
„Основният мотив да бъде Георги Марков накаран да замълчи е, че Тодор Живков и най-близките му хора са се почувствали силно засегнати, агресивно нападнати от това, което писателят е говорил за българското политическо и партийно ръководство в прочутите си „Задочни репортажи“, допълва авторът на филма.
Клаус Дексел извежда и хипотезата за бездействието на определени западни тайни служби, които са имали достатъчно информация, за да предотвратят покушението.
На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон се случва едно от най-загадъчните политически убийства от времето на Студената война. Българският дисидент Георги Марков е отровен с пробождане в крака, както си мисли той – с върха на чадър. Четири дни по-късно писателят умира.