/Поглед.инфо/ Наричат Реформаторския блок патерица на ГЕРБ. Защото е единствената партия, която показа колебливо отношение към ГЕРБ – хем щели да си сътрудничат с тях, хем нямало, и т.н. няколко пъти.

И така блокът взе да потъва под 5% в социологическите сондажи и не се знае дали от него ще стане и патерица.

Има хора, които не искат БСП, не искат и ГЕРБ. Те не видяха алтернатива в Реформаторския блок.

А много от гласуващите против БСП вместо за блока за по-сигурно ще дадат гласа си за ГЕРБ. Знакови фигури като Сугарев, Евгений Михайлов, Йордан Соколов, Георги Марков открито заявяват подкрепата си за ГЕРБ. Това е

комплексът на изпадащите от политиката хора,

импотентни и губещи влияние – те искат да се прикрепят или да подкрепят един силен в лицето на Борисов, който да „бие” – нещо, което те самите не могат.

Всъщност това, което се вижда в т.нар. дясно, е една агония. Някогашното СДС, разпаднало се на няколко партии, изпада от политическата сцена. Нито една от тези партии не можа да влезе в парламента. С най-голям резултат, най-близо до границата беше Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева. И то не произлиза от СДС, а от НДСВ, макар в него да се вляха някои политически номади от сините и тъмносините.

Всички производни от СДС и ДСБ политици са загубили политическо влияние, въпреки че медиите упорито се опитват да ги представят като значими. Реформаторският блок, спонтанно наречен от мнозина „реаниматорски”, наистина е опит да се реанимират загиващи останки от някогашното СДС. За тази цел се обединиха. За тази цел се прегърнаха и с остро оплюваната от тях Кунева. Но сега, вместо тя да им помогне, те влекат и нея към дъното.

Кое е в основата на този упадък?

Сега е модно да се говори за опорни точки. Кои са те за Реформаторския блок?

Всяка партия си има написана програма, по точки. Повечето приличат на курсова работа на студент, купена по интернет. Малцина ги четат. По-важни са посланията на лидерите.

Например, ако слуша човек Борисов и ГЕРБ, опорните им точки са „строим магистрали, спортни зали, метро, пускаме „Южен поток”, спираме „Белене” и т.н. и ще се оправим. Ако слуша човек Сидеров, „взимаме си добива на злато от чужденците, вдигаме пенсии и минимални заплати на 1000 лв., не даваме земя на чужденци” и т.н. и ще се оправим.

Ако слуша човек БСП, не е много конкретизирано. Говорят скучно за възстановяване на икономиката, социални помощи, условия за бизнеса, стабилност.

И как е при Реформаторския блок? Основни говорители са Радан Кънев и хора от ДСБ, Кунева рядко се изказва. Ако се вслуша човек в посланията им, те се въртят около комунизъм, връщали се комунистите, Държавна сигурност, идвала Русия, Путин, мафията управлява правителството, съдебната система и Конституционния съд.

Е, при така сравнените послания кой ще има най-голям успех пред избирателя? Чии опорни точки ще убедят най-широки кръгове в обществото да гласува за него?

За остатъчните политически формации от някогашното СДС е като слънцето и въздуха да говорят за ДС, за комунизъм и Путин. Само че мина вече четвърт век от падането на комунизма, без никакъв шанс той да се върне. Те още го рисуват като главна заплаха. Другата заплаха е Путин. Влиянието на Русия е реално. Но ако основните ти послания и политическо говорене са против Русия, това достатъчно ли е да спечелиш изборите? Както се вижда,

с коктейла „комунизъм, ДС, мафия и Путин”

не е достатъчно дори да минеш 4-процентната бариера.

Колкото и да им го казваш и на светлосините, и на тъмносините, те няма да го разберат. И на челото да им го напишеш, пак ще повтарят едно и също. То е като болест, вид далтонизъм. Някакъв вирус на самоунищожението и самоизолацията. Ярък пример е Костов с ДСБ, който прави, струва, но успя да се изхвърли сам от политиката. Евгений Дайнов написа една хубава епитафия за Костов, която почти всеки костовист в държавата прочете по три пъти в сайта „Дневник”. Там се изтъкваха много достойнства на политика Костов с една метафора как се чува тътен в гората от падането на най-голямото дърво. Дънерът Костов пада. Всичко беше обяснено, с едно изключение – защо пада? Защо политик в активна възраст си отива? Значи се е провалил като политик, с действията си и говоренето си не е убедил достатъчно широк кръг хора в своите идеи.

Радан Кънев и цялата му партия са заразени с абсолютно същия вирус.

И другите сини формации са същите. Мутант като Евгений Михайлов тия дни нападна и Костов, защото се осмели да каже, че премиерът Орешарски е добър финансист и ги знае нещата. Михайлов написа във Фейсбук, че

Костов е „най-добрият продукт на КГБ и Луканов”,

че „разбива антикомунистическото пространство”. Това била родила „кризисната лаборатория на КГБ/ДС”. Това не е политическа фантастика, хората като Михайлов си вярват в тези абракадабри. И се чудят защо изпадат извън политиката. Никога няма да разберат. И тъй като вече са маргинали и продължават да губят значението си, се хващат за влака ГЕРБ, който още има мощност и инерция, за да компенсират собствената си неспособност.

Дясното в България не може да осъзнае историческия си гаф – поради идеологическа параноя то нанесе поражения на държавата и отблъсна много хора. Само един пример – чисто идеологическото ликвидиране на селското стопанство – с адвокатски номера, изпълнени от юристите от СДС Васил Гоцев, Лучников и др. адвокати. Връщането на земята в реални граници обезлюди селата. Накара България да внася всичко онова, което е изнасяла. Това днес не се коментира, не се споменава, но значителна част от обществото го е усетила на гърба си и го помни. Тя няма как да приеме същите тези десни, които издигнаха неотдавна бронзов паметник на същия този Лучников. Политически кич, пред който някой ден ще сложат още една табела – че е един от съсипателите на икономиката.

Реформаторският блок не се учи от грешките на прехода. Да се доказваш пред обществото само със заплахи и като обясняваш до втръсване, че някои други са лоши, не може да те направи по-силен.

Политика, която основно се състои от негативизъм, не убеждава.

Смешното е, че

ГЕРБ също разви тази политическа треска.

ГЕРБ се появи в началото като алтернатива и на БСП, и на сините остатъци. Нещо различно и от едните, и от другите. Подобно донякъде на царя и НДСВ, които не нападаха нито червени, нито сини и спечелиха значителна подкрепа. Борисов беше далеч по-агресивен, но в началото не изповядваше този краен негативизъм. И затова имаше успех. Сега основното говорене на Борисов и неговите е изпълнено само с обяснения колко са лоши другите. Така няма да карат дълго, каквито и гафове да прави сегашното правителство.

Протестиращите цяло лято, които в по-голямата си част са симпатизанти на Реформаторския блок и ГЕРБ, също изпитаха ефекта от такава политика. Сред тях имаше и хора против ГЕРБ. Но те не родиха нищо повече от посланията „оставка”, „червени боклуци” и „кой?”. И не стигнаха далеч.

Но въпреки че ГЕРБ и Реформаторският блок са в изгодното положение на опозиция, те затъват, вместо да увеличават влияние.

За Борисов е обяснимо, след неговото управление. А и той е към залеза си на политик. След 4 години главен секретар, 4 години кмет и 4 години премиер, непрекъснато преекспониран в медиите, вече има насищане в обществото от него и разочарование. Това е процес, който не може да се върне обратно, каквито и гафове да правят сегашните управляващи. А той се оказва основната ракета носител на агонизиращите десни.

И поради това незавидно състояние на десните ролята на десни изпълняват БСП-ДПС. Те правят десни реформи, икономиката я управляват хора като Орешарски, Йордан Цонев – все кадри на някогашното СДС.