/Поглед.инфо/ Виси на стената картата на България. Върху нея в преголяма рамка с пирон е прикован групов портрет на семейството на Гражданите. В елипсовидни снимчици са подредени Гражданин до Гражданина, отправили верноподанически поглед към средата на таблото. Там в огромна елипса е вписан образът на най-важният Гражданин – могъщи плещи, стригана глава, сервилна усмивка, отправена към Началника, останал извън кадър.

Той дълги години неуморно шета с държавния джип по пътищата на държавата, на която е залепен гърбът му. Открива и закрива магистрали, реже ленти по мостове и чужди фабрики, командва парламента, раздава пари и справедливост на раята, когато подчинения нему „апарат“ лошо е разбрал родолюбивите му указания. Има опит Вожда: изучи го школата на МВР в „най-мрачните години на тоталитаризма“, закали го комунистическата партия и той се кълнеше във верност към нея чак до началото на90-те години на миналия век. После, казва посланика на САЩ в доклад до Държавния департамент, е развил управленческите си умения в средите на мафиотските структури, намразил е комунистите и обикнал Европа и главно САЩ. Както винаги американските посланици са прави: когато въпросният Гражданин изскочи от мрака на подземния свят и седна на премиерския пост безпрекословно изпълни заповедите да ликвидира Южен поток, строителството на АЕЦ Белене, петролопровода Бургас-Александрополис, осигури авансово милиардни постъпления в бюджета на щатите за самолети, които България ще получи „по-късно“. Тези заслуги не останаха незабелязани и ще бъдат възнаградени: в скоро време Големият гражданин ще бъде допуснат в Белия дом. Там отдавна нямат предубеждения към неговите минали харамийски години, споменати в оня доклад на посланика. Ще лицезрее благодтетеля и владиката на всичките му помислимисли и ако той, благодетелят, му позволи да го прегърне и разцелува, както европейските колеги, уверен съм – ще му направи нови още по-големи подаръци: военни бази, ще покани войски и ракети, защо не и ядрено оръжие и всичко, за което ще му намекнат. Защото е атлантически лоялен и загрижен за безопасността на скъпата родина от агресивните помисли на Путин. Пък може и да поразмисли за този Балкански поток, който е страшна заплаха за енергийната сигурност на страната и да отвори по-широко гръцкия кран за втечнен американски газ. Може съвсем случайно печелившата оферта за строителството на АЕЦ „Белене“ да се окаже на фирми от далечната братска страна. Той всичко може! Ще направи това и без да го прегърне Големият началник, защото е атлантически солидарен за всичко. Не е трудно да предвидим, че тази среща ще има „исторически“ последствия за България. Не говорим добри или лоши.

Около образът на най-големият Гражданин има няколко елипсички с опадали снимки. В една от тях доскоро се мъдреше образът на най-близкият съратник. Изградил общата си и политическа култура в салоните за спорт, той с желязна хватка и дървен език изграждаше обществото на Гражданите. Меняха се снимките, понякога се мъдреше с калпак на главата, пояс на кръста и потури на селски събор, друг път с костюм и риза с везани инициали на ръкавелите в парламента, трети път с джинси и беззъба усмивка при завръщането си от поредната молитвена закуска с президента на Щатите. Но мястото му от дясно на вожда беше запазено. Грижеше се човекът за партийното строителство, но големи грижи положи и за строителството на собственият си живот. Понатрупа 5-6 апартаментчета, но те бяха недостойни за особата му, та си построи „бяла спретната къщурка с две…“ – не, не с две липи отпред, а с един асансьор до етаж седми. Туй дойде малко в повече на Вожда и той го отпрати в оставка. Но задокеанските наставници и благодетели не оставиха човека от закуските немил-недраг. Спретнаха му една фондацийка и сега той работи с гео-стратегически мерки.

Друга елипсичка е изпразнена от образа на бивша партийна секретарка, прозряла с известно закъснение „престъпленията“ на нейната партия и прислонила се о широкия гръб на …известно на кого. Използвайки партийния си опит тя израсна до председател на парламента на републиката, после се кандидатира за майка на нацията но абортира и се задоволи с министерско место. Грижата за семейното благополучие й наложи да си купи апартаментче на промоционални цени. Фатална грешка и снимката, заедно с титуляра на образа изчезнаха.

Но няма нищо страшно: портфолиотона груповия портрет носи голямо количество личности и не по-малко безличия. Има избор за всички случаи от живота и политическото битие на Големия гражданин. Току до дясното му рамо наднича благообразната физиономия на писателя, сътворил биографичната книга за него с красноречивото заглавие „Шайката“. Вождът, очевидно харесва биографията и направи автора говорител в парламента и защитник на партийната линия по всякакви въпроси, които журналистите могат да измислят.

В ъгъла на Груповият портрет се вижда низкочелата физиономия на комсомолския поет от Пловдив, развил следноемврийските си политически пристрастия в редиците на СДС и докато кметуваше в града беше обладан от херостратовският плам да разруши паметника на „Альоша“. Тогава не успя но не е късно това да се случи в битието му да активен радетел на разрушителната енергия на Гражданите.

На Груповият портрет има и персони, които са подлепени зад гърба на Гражданите. Те са „независими“ и работят в направленията, където не е необходимо да се ходи на партийни сбирки. Но работят като доброволци неуморно за изтриването или преформатирането ( както европейски се изразяват) на националната памет. Занимават се тези образи от гърба на снимките с образованието, културата. Да няма там думи за турско робство, щото руско-турската война ще стане освободителна. А пък, знайно е: Русия винаги си е била имперска сила и е искала не да освободи, а да пороби народа български. Кой направи Втората световна война възможна? Разбира се Германия и СССР! И приказките за освободителната роля на Съветската армия са мит, който трябва да бъде разобличен. Тъй каза и вечно усмихнатата и ааа-каща госпожа министър(ка) на напълно външните за нея работи на държавата. Така е записано в учебниците на децата: Съветската армия е окупатор, който нападна неутрална България. Приказките за антифашистка борба са прикритие за разрушителната работа на групи врагове на царщината.

Има на този Групов портрет образи на генерали и адмирали, които бързо замениха остарелите призиви „рамо до рамо“, „крило до крило“, „борд до борда“ с прагматичното „атлантическа солидарност, цивилизационен избор“, НАТО. Един от тях – заместник министър на отбраната и горещ привърженик на „атлантическата идея“ наскоро издигна призив, съчинено малко по-рано от атлантическия корифей Соломон Паси, за разместване на наша територия бази на НАТО, ядрено оръжие, ракети, способни да долетят поне до Кримския полуостров. „Защото Русия разбира само от сила“, казва генералът о.з. Глобален стратег е този наш генерал, Кючук Наполеон. Но малко е чел, както и мнозина от адептите на тези блестящи идеи. Ако бяха попрочели някое и друго историческо четиво щяха да забележат, че Русия са я плашели със сила тевтонците от времето на Александър Невски, Наполеон Бонапарт, Адолф Хитлер и какво се е случило със заплашващите. Пък в тези четива биха срещнали и мисълта на император Александър ІІІ: „Русия никога не е толкова силна, колкото й се иска и толкова слаба, колкото се иска на враговете й.“ С казаното не възхвалявам Русия, а изказвам смущението си от скудоумието на въпросните политици, ако изобщо се вместват в това иначе достойно за уважение понятие

Не им е дадено на нашите политици и, „с грехом по полам“, стратези да видят малко по-далеч от съблазните на деня, да разберат, че ние сме на тази земя повече от 13 века и ни е съдено тук да живеем до века. Че нашите национални интереси са тук, а не из европейските и атлантическите широти. Да си припомнят миналите национални катастрофи, които ни сполетяха, когато политиците подчиниха истинските национални интереси на илюзорните обещания на съюзници с други интереси, далеч от нашите. А това значи, че грижата за тази земя и този народ, доведен до предела на оцеляване, стои над грижата за интересите на близки и далечни „приятели и доброжелатели“. Да погледнат във времето когато тях няма да ги има, във времето на бъдещите поколения. Показването на мускули пред когото и да е не е печеливша политика и води до саморазрушение. Между другото то и сега подрива нашата икономика и култура.

Не е възможно да се вгледаме във всяко лице от тази голяма колекция на образи невъзможни и безподобни. Но не можем да не си зададем въпроса: Какво обединява всички тях? Интересите на родината? Едва ли, защото резултатите от тези грижи си личат по обезлюдените села, по неспирният емигрантски поток, по загубата на културна идентичност, по загубата на национално достойнство.

Обединява ги ненаситният стремеж към забогатяване и паталогичният нагон за власт. Това е гравитационното поле, привлекло стотици и хиляди еднократни и многократни ренегати към магнетичната сила на парите и властта.

Позорна е тази Групова снимка но печално е, че контурите на картата, върху която тя е прикована бързо избледняват. България стремително върви към времето, когато ще бъде само география и историческа справка в учебниците на другите народи. Политическата демагогия и безкруполност, демонстрирана от неподражаемият Голям гражданин, пораждат обезкулторяването и опростачването на парламента и правителството, слепотата и немотата на печатните и електронни средства за информация. Народът, погълнат от грижите за оцеляване, все повече се дистанцира от истинските проблеми на държавата. Тази нравствена и политическа деградация прави все по-трудна за изпълнение борбата за предотвратяване на надвисналата опасност. Безнадеждността не е лек. Енергията на обединените усилия на лявомислещите хора и партии, въоръжени не с амбиции за власт, а с идеи за по-справедлив свят, могат да изхвърлят груповия портрет на Гражданите на историческото сметище.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели