/Поглед.инфо/ "Тоз, който е вървял по праведна земя, той ще живее", пише поетът Христофор Тзавела в преиздадената си книга "Глаголици. Кирилици", наситена с много поезия, историческа памет за светите български места, лични съдби, със страдание и сподавен гняв за Македония, Мизия и Тракия - особено за Македония.
Истинската премиера бе днес, а не преди 50 г., когато е издадена, защото тогава се е появила цензурираната версия на стихосбирката "Кирилици". А иначе стиховете са част от поетическата трилогия "Глаголици", "Кирилици" и "Азбуки", сътворена първо на английски език и посветена на житието и битието на онези личности от Мизия, Тракия и Македония, които са създали българската държава.
Христофор Тзавелла е една от най-невероятните личности на съвремието ни, някои анализатори го наричат възрожденец от по-ново време. Той е български фолклорист, поет и историк. Автор е на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени "Спомените на Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в пределите на Битолския вилает", 2007, "Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев", както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - "Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски", 2003. Автор е също на книгата "Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония", 2009 и др.
Не по-малко респектиращи са и другите му родолюбиви дела. Събрал е, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.
Тази вечер на втората, истинска премиера на "Глаголици. Кирилици" на издателство "Български бестселър", най-вълнуващите думи за автора изказа историкът Димитър Генчев. "Днес присъстваме на възкресение, на приказка, която получава щастливия си край", сподели той пред многобройната публика в един от артистичните кътове на зала"България". И завърши: "Гробарите" никога не са знаели,че истинската поезия не може да се оперира и да се захвърли в моргата. Тя има свойството да се възражда и винаги се завръща в живота като бумеранг, който въздава справедливост за този, който я е изстрадал".
Пред БГНЕС поетът призна: в предговора на тази книга аз описах всички премеждия, които съм преживял, воювайки да възвърна това, което първоначално съм написал…и на края на поемата, когато идва поетическата поанта се задрасква "Македония" и на нейно място се появява "Хлебородната земя". Или - в стихотворение за Крум се задрасква "върви към Цариград" и се появява нищо незначещото "върви към долината". Или - пишеш за "безсмъртния български патрахил" , а се задрасква "български". Защо? Такива бяха времената, които се съобразяваха не с националните интереси на българския народ, а с политическите, смята препатилият творец.
Сред редицата поздравления и слова, македонски песни за Христофор Тзавелла пя и известният изпълнител Володя Стоянов. Той сподели,че смята автора на стиховете за уникална личност, уважава неговата изключителна богата култура и творчество, че е изумен от мащаба на личната му библиотека. И не само това- " тепърва ще се изучават не само неговите песни, но и истините за Македония, прикривани умишлено през годините на нашата съвременна история", посочи певецът.