/Поглед.инфо/ Изумен съм, като чух вчера външният ни министър Даниел Митов да казва, че евентуална криза в Гърция ще доведе до това българските фирми да преориентират износа си или поне част от тях, а и те били подготвени за това. Той има ли представа за какво говори?
Нямам съмнения - думите му са признак на хронична некомпетентност, на системно заблуждение, че пазарите за българските стоки са едни свободни територии, зависещи единствено от решенията и настроенията на производители и търговци. А както се оказва- и на политици. В случая той се изразява повече в ролята на пропагандист, отколкото на човек, ръководещ толкова важно министерство. За него местенето на пазари май е като игра на лего.
Световният опит сочи, че външните министерства на държавите, освен за защита на политически интереси, служат или са част от инструментариума за стимулиране на бизнеса на всяка една страна. Тези ведомства работят и за създаване на мрежи от контакти, на благоприятна външна среда за пласиране на родната продукция, изграждат им добра репутация, имидж.
За съжаление, в сегашният период нашата икономика лети към дъното, независимо от бодряшките призиви на правителството и окуражаващите данни на статистиката. Растежът ни е в рамките на статистическата грешка, а структурата на износа е отчайващ- далеч от продуктите с висока добавена стойност на развитите икономики. На всичко отгоре загубихме пазарите в Русия, заради некадърност, слугинаж на управляващи без опит и национално самочувствие, за които дипломацията е "Yes", "Congratulations", потупване по рамо и усмивки в общи снимки по разни форуми.
Кризата в Гърция отдавна е започнала, тя не е от вчера, за евентуалния дефолт се тръби от месеци, но не видях и следа от мерки на правителството. Както винаги у нас липса стратегия и нещата се решават на парче, което означава, че изобщо не се решават. В сила е и отработения принцип към бизнеса: делото за помощ на давещия се е в ръцете на самия давещ се.
Опасността е за малкия и среден бизнес, който имаше активни връзки с гръцкия пазар, особено на местно ниво, на градовете и селищата в близост до южната ни граница. Големият бизнес няма да е от губещата страна, защото той винаги се оправя.
Един пример: Едуард Сноудън и Уикилийкс разкриха много подробности за подслушванията на американската АНС и според тях над 80% от техните данни са в сферата на промишления шпионаж. Търсят се не толкова пикантерии от личния живот на политици и персони от елитите, колкото секрети в технологиите, ноу хау, непатентовани открития, за да бъдат предложени на американския бизнес. Вече не се крие, че основна задача на членове на дипломатически мисии по света е да подсигуряват като приоритетна задача пазар и улеснения за родните корпорации като част от националните икономически интереси.
В случая, в България, наблюдаваме обратното- силен комисионерски интерес на политици и висши държавни чиновници и пълно пренебрежение на националните ни интереси. Което означава, че се разширяват критичните зони за цялото ни общество в близко бъдеще. А в последните поне две десетилетия, което и правителство да е било на власт, то не е намалявало натиска върху бизнеса чрез бюрокрация, данъчна система, лобистки закони и т.н. Българските администратори защо не си отворят най-после очите и да видят какво става в страни около нас- че за има –няма час можеш да си отвориш фирма, например. И не само това - редица облекчения за малкия бизнес. Защото каквото и да си говорим точно той е гръбнакът на една модерна икономика, не само корпорациите-мастодонти. А тук, в България, с цел уж да му се подобрява работата от правителството, напротив- усложняват му я.
Ако тенденцията на загуба на пазари у нас продължи в близко бъдеще, предполагам, че ще оцелеят не повече от една четвърт от българските малки и средни фирми.
Защото Гърция, според мен, е само един индикатор за голямата криза, която в Европа още не е свършила, а, може би, и навлиза в нов, по-тежък етап./БГНЕС
.........................................................
Проф. Здравко Райков, е социолог, професор по ПР, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на много книги, сред които "Публична комуникация", "Креативната комуникация", "Как да печелим по време на криза" и др.