Проф. д-р Йордан Христосков работи в Института за икономически изследвания на БАН и като преподавател и зам.- ректор във Висшето училище по застраховане и финанси. Бил е зам.-министър и министър на труда и социалните грижи, съветник на президента д-р Желев и управител на НОИ.
- Г-н Христосков, какво цели правителството и защо подходи така радикално с увеличаването на възрастта на пенсиониране?
- Очевидно правителството е безсилно да увеличи приходната част на бюджета, защото не може да помогне да се създават повече работни места, не може да подобри събираемостта на данъците и не може да се пребори със сивата икономика. Това е причината да посяга да ореже разходната част с увеличаване на възрастта и оттам намаляване на тежестите и разходите за пенсии. Тази сметка обаче е крива, защото от фискална гледна точка ефект няма да има нито следващата, нито по-следващата година, защото се задействат други фактори. Хората започват да се пенсионират, търсят възможности за инвалидна пенсия, голяма част от тях остават без работа, след като не могат да се пенсионират, и започват да получават обезщетение за безработица. Другите мерки, които правителството предлага, имат много голям фискален ефект, но те всъщност са антисоциални. Въобще не съм съгласен с г-н Симеон Дянков, че това е единствената социална реформа, която сега се провежда. Ето няколко факта в подкрепа на думите ми. Едното от предложенията е от 2013 година пенсиите да се индексират само с процента на инфлацията, само с индекса на потребителските цени, а не по т.н. швейцарско правило. Това наистина икономисва ресурси, защото с всеки процент по-ниско индексиране на пенсиите се спестяват някъде около 80 млн. лева на година с натрупване напред във времето. Но индексиране само с процента на инфлацията обрича пенсионерите на бедност. Причината е, че съвкупността от стоки и услуги, които те потребяват, нарастват много по-бързо отколкото е средният процент на инфлацията. Знаете, че ток, парно, лекарства и т.н. за последните години са се увеличили с над 20%, а отчетената инфлация е около 10%. Това означава бедност и изоставане на пенсионерите по стандарт на живот от работещите, чиито доходи нарастват много по-бързо.
Тази икономия е за сметка на продължаващото обедняване на пенсионерите.
Другото предложение, което модифицира споразумението, е от 2017-а да се увеличи тежестта на една година стаж в пенсионната формула само за новоотпуснатите пенсии. Ако това увеличение от 1,1 на 1,2 бе осъществено за всички пенсии, както беше предвидено, това означава всички пенсии да нараснат с 10%.
Така беше направено през април 2009 година. С предлаганата промяна ще бъдат икономисани някъде около 700-800 милиона лева, но това ще създаде много голяма пропаст между старите пенсии, които вече няма да бъдат изчислени по този начин, и новите. Така ще се породи един много сериозен конфликт между хора, които са работили при едни и същи условия, а един ден граница ще ги раздели на стара и нова пенсия. Икономиите, постигнати по този начин, съвсем естествено ще противопоставят хората и не бива човек да се хвали с това нещо, а по-скоро трябва да се срамува, че прави такива предложения и ги нарича истинска социална реформа.
- Финансовият министър Симеон Дянков обяви, че „това е първата истинска, социална реформа в България от 15 г. насам”. По негови сметки до 2014 г. ще има 0,5 млрд. лева намален дефицита на НОИ. До 2020 г. дефицитът на НОИ ще бъде намален с 6 млрд. лева. Как гледате на това?
- Този човек е болен. Говоря за Симеон Дянков. Препоръчвам му да седне и да прочете, ако не може на български, има го и на английски, меморандумите на Световната банка и на Международния валутен фонд от мисиите, които те са правили в България от 2000-а до 2010 година. Да види каква оценка дават тези институции за пенсионния модел на България, който бе въведен от 2000 година. Това, което в момента се прави в Западна Европа – увеличение на възрастта, в България бе направено през 2000 година. До 2009 година възрастта за пенсиониране на жените се увеличи с 5 години, а осигурителния стаж с 14 години, за мъжете възрастта нарасна с 3 години, а осигурителният стаж с 12 години. Такова рязко повишения никоя европейска страна не е предприемала. Ако направим възрастта 65 години сега, то един мъж ще получава средно около 13 години пенсия, а ние искаме 40 години стаж.
С други думи той ще работи три пъти повече отколкото ще получава пенсия.
Такива съотношения няма в Западна Европа, а е редно да кажем, че там продължителността на живота е по-голяма. С около 10 години живеят повече и те могат да си позволят повишаване на възрастта до 67 години. Но те правят това плавно. В Германия се увеличава с един месец всяка година стажът за пенсиониране и така през 2029 година той ще стигне 67 години. Австрия също увеличава възрастта, но само за равните пенсии. Там възрастта за пенсиониране е 60 години за жените и 65 години за мъжете. Там има възможност за ранно пенсионирана или пенсиониране при продължителен стаж също по-рано.
- Имат ли визия управляващите как се прави пенсионна реформа, или и тук спазват принципа нещо да се хвърли в обществото и предвид реакцията му да се търсят варианти за решаването на нещата?
- Категоричен съм, че самите управляващи, или по-скоро тези, които се показват по телевизията и говорят за пенсионна реформа, както и хората около тях, които ги съветват, на първо място са неграмотни, защото не разбират от социално осигуряване. На второ място са неспособни, защото мерките, които търсят и предлагат въобще нямат нищо общо с онова, което може да бъде наречено истинска реформа. На трето място са нагли, защото обричат всичко, което е направено досега, нарушават току-що подписано споразумение и въобще не се вслушват в онова, което им казват и предлагат експертите. Например всички им казваха, че отнемането на пари от индивидуалните професионални пенсионни фондове е незаконно, че е нарушение на Конституцията, но те го направиха. В резултат на това сега натовариха НОИ с допълнителни разходи. Наглост е и твърдението на Данков, че до момента нищо не е направено и т.н. Има страшно много примери, които показват една безпардонност, а така политика не може да се води. Затова аз ги съветвам просто да се ограмотят, да предприемат действия, които наистина могат да увеличат приходите. Въобще не се засяга въпросът за увеличаване на минималния доход, за подобряване на събираемостта, не се говори, а в други страни се прави, да се увеличат данъците. Нека да се върнем към прогресивното подоходно облагане, за да може тежестта от кризата да се разпредели върху хората с по-високи доходи. Корпоративният данък също може да нарасне, защото се видя, че и при ниския корпоративен данък чуждестранните инвеститори намаляха десет пъти.
- Факт е, че не се увеличиха, а се очакваше…
- Да, разбира се. Десет пъти намаляха. Евтината работна ръка, която се прокламира в България, ниските данъци не привличат чуждестранните капитали, защото политическата среда е нестабилна. За инвеститора няма сигурност, че утре няма да се променят условията за инвестициите, вложени в България. Глупост е също така и това, което предлага икономическият министър Трайчо Трайков да освобождаваме чуждестранните инвеститори от осигурителни вноски или да им възстановяваме вноските при инвестиции в България. Тоест, болният да помага на здравия. Никоя страна не прави това. В момента виждаме една хаотична политика. Няма координация вътре между министрите и затова давам такава тежка оценка. Казвам всичко това със съжаление, защото очакванията, че ще има нещо ново в работата на това правителство, не се сбъднаха и то върви към провала си.