/Поглед.инфо/ Няколко поетични състояния на историка Пламен Павлов
Проф. д-р Пламен Павлов е роден е на 12 юли 1958 г. Завършил е история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", а от 1984 г. е преподавател в същия университет по история на Византия и балканските държави през периода 4 -15 век в. Той е сценарист и консултант на редица документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. Автор или съавтор е на повече от 250 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, сред които:,Кой кой е в средновековна България“ (1994, 1999, 2012, в колектив), „Хронологична енциклопедия на света, т. VI (1995, в колектив), „Българите и османското завоевание (1995, в колектив), „Призвани да просияят“, (1999, в колектив), „Светът след Иисус“ (1999), „Светци и духовни водачи от Македония“ (Торонто, 2004), „Търновски светци и чудотворци“, (2006), „България – люлка на европейската цивилизация“, (2007, изд. и на англ., рус., нем. и фр.ез.), „Българската писменост – европейски феномен“ (2008, в колектив, изд. и на англ., рус. и фр.ез.), „Българското Средновековие: познато и непознато“, (2008), „100 неща, които трябва да знаем за историята на България“ (2008), Македония – земя българска (2009, в колектив), „Българи светци“ (2010, в колектив), „Забравени и неразбрани“ (2010, Събития и личности от българското Средновековие), „Византия и византийският свят“ (2011, в колектив) и др.
Има публикувани и две стихосбирки „В мрака на предчувствието“ (2001), „Черни мисли, бели магии“ (2010).
Ето какво пише Райна Манджукова за книгата му с „магии“: „След като тази книга е в ръцете ти, значи си готов за едно магическо пътуване, на което те каним с нейния автор. Пламен Павлов е роден в събота, а народът казва, че „съботичавите” разбират от магия. Само че неговите магии са бели, макар мислите му понякога да са черни…
Трябва да знаеш и още нещо. Пламен Павлов е „рак”, а е известно, че раците са потайни. Така че „Черни мисли, бели магии” за него е едно не лесно откровение. А за всички нас – изключителна възможност да споделим несподелимите моменти, в които той е насаме със себе си – в магическата реалност на оня допотопен морски бряг, загадъчната усмивка на момиче, сред всичките онези неща, които най-просто се наричат обич... Това е и позволение да разделим с него тежестите и грижите на този живот, в който понякога забравяме най-необходимото, изгубваме се в средата на деня и ни се иска да нахраним котките на паркинга за да избягаме от чудовищата в себе си... Както и тревожно напомняне поне за шест секунди да седнем на някакъв древен камък, да се вслушаме в ангелските акорди на безумието и в тътена на наближаващите катастрофи...
Такъв е светът на черните мисли и бели магии на Пламен Павлов
Успях ли да те примамя? Да тръгваме тогава...
Но да, за малко да забравя… Не страдаш от морска болест, нали? Защото ще пътуваме с кораб. Дори с няколко. Отплуваме на един тебеширен, по оранжевия океан. С оня другия, ръждясалия, насред пустинята сигурно ще е малко страшно… Но може би точно ти си късметлията накрая да зърнеш
каравелата на Адмирала
понесла
една бездънна вяра
в нови пътища
А дали ще ги откриеш тези пътища, дали в края на това пътуване ще се чувстваш отчаян или обнадежден, примирен или решителен, покрусен или окрилен – не зная...
Аз само ти подсказвам посоката...
Пътя избираш сам.
KV 60-a
(1)
Макар несръчно и измъчено
нека разкажа една
история
за жената фараон
великата владетелка
жената бог
в осанката на мъж
с доспехите на воин
жена с изкуствена брада
на цар
жена с божествено лице и тяло
“Няма по-голяма красота от това
да я зърнеш!”
възкликва някакъв древен ласкател…
„Красива красива красива!”
(… на старини дебела и отпусната
с големи увиснали гърди…)
(2)
Жената фараон
Дъщерята на Слънцето
Мааткара Хенеметамон Хатшепсут
предшестваща със някакви си
три-четири хиляди години
кралица Елизабет
Екатерина Велика
Мария Терезия
Индира Ганди
Маргарет Тачър
Ангела Меркел
Дилма Русев
и други властни жени
на тази планета.
(3)
И моят хаотичен преразказ
(виж “National Geogrаphic”
априлският му брой от 2009-та)
по думите на д-р Захи Хауас
(египетският Индиана Джоунс
шеф на Върховния съвет на старините на Египет
при режима на Хосни Мубарак)
за Мумията в гробница
КV 60-а
накратко:
„…Имаше нещо необичайно
в пръстите й…
…Иначе във във всяко друго отношение
бе изгубила онова
изящество
характерно за женското тяло…
…Очните й кухини -
запълнени с катраненочерна смола…
…В ноздрите й непристойно са напъхани
дебели ролки плат…
…Хатшепсут
необикновената жена
владетелката на Египет
от 1479 до 1458 година преди Христа…
…Толкова ми беше трудно някак си
да свържа
нещото пред мен
с великата владетелка…”
(4)
Нещото…
Великата владетелка
дъщеря на бог Амон
довела
страната до разцвет
небивал
невероятен
строителката на величествени храмове
вдъхновителката
на художници поети и мореплаватели
на уникалните релефи от Дейр ел-Бахри
грандиозния Карнак
на експедицията до страната Пунт
велика с волята и замислите си
с делата си
велика във всичко
велика велика велика…
(5)
Мумията с етикет
КV 60-a
захвърлена
преди тридесет и пет века
на пода
на малка гробница
Великата владетелка
жената фараон
осъдена на забрава
изхвърлена
с гняв и отвращение
от царския й саркофаг
лишена от свещените инсигнии
прекрасни украшения
и тъй нататък...
Златото изстъргано с нож
статуите обезобразени
името й изличено
и други
други други други
непристойни ругателства
преди три хиляди и петстотин години.
Каква е цената на признанието
черната неблагодарност
кражбата на чуждите дела творби история
идеи?
(… не сме отишли по-далече, Хатшепсут -
ако това е утешение, Царице,
да знаеш същото е днес…)
(6)
Мумията с етикет
КV 60-а
открита случайно
после забравена
лишена от идентичност
жалка опаковка
на един бляскав живот
на една душа
голяма и безгранична
това тяло
предизвиквало толкова възторзи
(7)
това жалко и грозно
туловище
(…. и тези пръсти – единствените,
съхранили изяществото…)
Нещото с етикет
КV 60-а
отнесено в Кайро
запокитено
сред прахоляка в някакво хранилище
(8)
и след десетки години
(абсолютно нищо на фона на изминалите
три хиляди и петстотин!)
разпознато по ДНК в един кътник
в сандък със знака
на Хатшепсут...
И за да е пълен абсурдът
този зъб е причинил смъртта й!
И за да е още по-абсурден
самият абсурд
болният зъб я е спасил от мъките
на разяждащия клетките й
рак...
(9)
Зъбът
донесъл смърт
след тридесет и пет столетия
носи слава
челно място в новините
“National Geographic”
„Discovery”
и тъй нататък
тълпи от хора…
Велика велика велика
като смъртта
като безсмъртието
като самия живот.
ВЪЛЧИЦАТА
Промъква се тя
с вълчи стъпки
с космическа ярост
в огнените очи
дива болка по малките й
убити от човек
глад глад вълчи глад…
Ето в тази гора
безпомощно ритат с крачета
обезумели от глад
посинели от плач
две малки човешки вълчета
отмъщение
не
просто храна
живот …
Тя ги откърми
след това се роди
един Вечен град
после
цял eдин свят…
Седя на някакъв древен камък
гледам една стара пощенска картичка
и си мисля
за яростта за глада
за надмогването над инстинкта
на хищника
за майчинското чувство
за хуманизма
(Боже...)
на една вълчица!
Просто остава живот
остава един цял
свят…
А после някой важно обяснява
цивилизацията.
МОГИЛАТА НА КУБРАТ*
Когато
пристъпихме към могилата
не усетих нищо
дори
очакваното освобождаване
от пристъпите на отчаяние
и злоба
към безразличието на бездушните
към бездушието на безразличните ...
Не
не усетих в мен
да се събужда никаква романтика
от някакви си VІІ, VІІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ, ХХІ векове,
не ме впечатлиха речите
ужасното слънце
нагорещения до бяло пясък
Защо ли
там някой някъде
извън и сред човешкия мравуняк
таеше дъх не дишаше
неразпознат...
Шепа пясък
полъх в клоните
на онзи бор...
Гледаше ме през окото
на онази птица
никога не беше умирал
беше там
огромен и невидим -
по принцип очевидното
е незабележимо.
------------------
* На 18 август 2001 г. по инициатива на бесарабски българи недалече от селцето Мала Перешчепина (Полтавска област, Украйна) е поставен паметник на древния български владетел Кубрат. Създателят на "Старата Велика България" е погребан там в средата на VII в.
МОДИЛЯНИ
Това е объркана невежествена
история
за гладуващ художник
мним банкерски потомък
и още по-неправдоподобен правнук
на Спиноза
гений след смъртта си
(естествено…)
луд хиперкритичен вманиачен
недоволник
обсебен от литературата
толкова
предизвикателства хашиш глад оргии
жени картини улици ошашавени полицаи
Amedeo Clemente Modigliani
безнадежден романтик
в един побъркан канибалски свят
пари и кръв
кръв и пари
величествено изграден от нищетата
поглед
през паяжините и прахоляка
в небесното подземие
на Бога.
КАРАВЕЛАТА НА АДМИРАЛА
В утробата на онова
огромно чудовище - "Боинг - 747",
човек е малък
и същевременно могъщ
по някакъв небрежен начин.
Обядваш, бъбриш и убиваш
времето
с отнесен поглед
в страхотните тела на стюардесите
и ето, че за някакви си девет часа
прелитаме над пътя на Колумб…
Боже,
колко е малка Земята,
колко бил силен човекът!
…и няма никаква
надежда
да зърнеш каравелата на Адмирала,
оная вехта, гниеща черупка,
понесла
една бездънна вяра
в нови пътища.