Та подчинената политика със скулптурен символ „ПСА/МОЧА” от 1954 г. бе заменена у нас изцяло от васално-колониален аналог. Микроскопична илюстрация за сервилното ибрикчийство, напр., бе паметничето на разрушителите-въздушни убийци на България през 1943-44 г. Като се абстрахирам от полит-идеологемите и примитивизми, нека Давутоглу, мегали-идеите на гърчулята, на сърбите, и под. визии на другите комшии бъдат изучавани от референтите по ЮИЕ в МВнР, задълбочено! Щом не им изискват или не подемат инициативи да свършат нещо по-полезно и национално отговорно?!
Но колкото и да не допада на мнозина сред нас и да звучи като анахронизъм, за последен път идеята „България...” бе лансирана от Людмила Живкова по повод 1300-годишнината от основаването на Първата българска държава. Още през 1978 г. комисия представи „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината...”, описвайки точно всички инициативи, свързани с тържественото й отбелязване. Бяха обособени 7 ключови области – „Изкуство и култура“, „Просвета и образование“, „Наука и технически прогрес“, „Икономика“, „Непроизводителна сфера“, „СМИ“ и „Международна дейност“. Въпреки реакциите на явно недоволство от СССР, съседите и особено на румънците с техните измишльотини. Разбира се, че ако „принцесата” имаше по-слабо влиятелен баща, тя нямаше да пробие с темата и да отстои реализацията й. Особено срещу „Големия брат”! Отстояването на продължителността на българската история, надвишаваща тогава тези на съседите и главно, даже съветската!, си е било жива ерес, или поне дисидентство за времето! Но явно Людмила Живкова е имала и показала характер и воля, каквито у сегашните мижитурко-подмазвачи и козируващи полуграмотни лакеи на Голямо-ТО и на двете по-малки посолства на $-€-ви съюзници и партньори НЕ ВИЖДАМ.
Тогава, преди 1981 г. са били заснети някои от най-известните и сполучливи български исторически филми като „Хан Аспарух“, „Капитан Петко войвода“ и „Мера според мера“. Организират се най-разнообразни изяви, изложби, стотици публикации. Не само в България, но и зад граница. Във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. БНТ излъчи 80 филма от поредицата „1300 години България“, БНР не стихваше по темата. Кулминацията на честванията бе под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19 април до 20 декември 1981 г. Важно място зае и строителството на величествени паметници, които и до днес остават едни от най-големите и масивни в България.Като НДК-София заедно с паметника 1300 години България” и неоспоримите досега Паметник на създателите на българската държава в Шумен, както и този на Незнайния войн в София.
Друга системно крупна изява по инициатива на Л.Живкова бе Международната детска асамблея „Знаме на мира“. Срещи на деца под мотото „Единство, творчество и красота“. Открита в София през 1979 г. с Фестивал на детското изкуство под егидата на ООН (с подкрепата на подразделенията й ЮНЕСКО и УНИЦЕФ) с участието на деца от 79 държави. До 1988 г. са проведени 4 асамблеи – фестивали със срещи на общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята бе нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира. През 1990 г. са закрити създадените 18 задгранични структури „Знаме на мира“.
*А какви ги вършим днес? Произвеждаме оръжия и боеприпаси по оспорвани съветски лицензии за военни действия между две бивши съветски републики, заемайки страна? Вместо да се придържаме към мир!
****Макар и историческо понятие 1300-годишнината ни свързва. Докато част от империите с настояще си съчиняват история. Преди хората знаеха малко, но разбираха повече. Започнаха да научават повече, но да разбират по–малко. Вече имат достъп до много информация, но разбират ли много? Особено, когато и София, и международните структури са пълни с посредствени, никому ненужни чиновници, които „мъдрят” безсмислени кампании, състоящи се от пропагандни инструменти с клишета! Вместо да „копат компир”или да „чуват прасето Гошо” на село, ни заливат с празни приказки и ценности за псевдорасово равенство. Говорят за толерантност, подозирани да целят намаляване на световното население. Включително чрез налагане на Х-броя полове, еднополова любов и бракове. Все повече българи се уверяват, че словосъчетания като $-€-ви ценности, език на омразата и политкоректност служат за смокинов лист за прикриване на корупцията, в т.ч. атлантико-европейска; за задушаване на националната идентичност. А доста често – и на Изток, и на Запад - служат за параван при разпалване на войни и необоснована намеса във вътрешните работи на други държави.
Вероятно и привържениците на общонационална идея по-добре схващат, че разумът в света е на изчезване. Днес не се цени познанието и „моженето”, а верността, личната преданост, продажничеството и всичко това под идеята за някакви измислени, неясни и химерни ценности в Атлантика, Европа и оттам на Балканите?
