/Поглед.инфо/ На 11.05.2021г. група американски командоси атакува предприятие за олио в с.Чешнегирово, обл.Пловдивска. Селото е с площ 27.33 кв.км, с 1805 жители, и не представлява никакъв интерес от оперативно-тактическа военна гледна точка. Ако може да се вярва на медийна информация, нахлуването е част от НАТОВСКО учение на територията на България, с участие на 2000 военослужащи и над 100 самолета. Съотношението на силите очевидно не е в полза на нашите сънародници. Американските командоси са завзели предприятието без съпротива, извършили претърсване, респектирали работниците в предприятието, издали са устни заповеди от военния фолклор, след което са напуснали „обекта“ и са оставили респектираните с известни психически увреждания.

Служебният военен министър Георги Панайотов определи случилото като „инцидент“ и „недоразумение“, не повече от това. По неговите думи, не е имало употреба на сила, работещите в предприятието не са принуждавани да лягат на земята, да слагат ръце зад главата и да се държат като във военна обстановка. Аз съм склонен да вярвам на министъра. По моя скромна преценка, случаят е достоен по-скоро за комедия на Станислав Стратиев.

Но нека не спорим за квалификации и се съсредоточим върху смисъла на случилото се.

Макар и незначителен на пръв поглед, казусът поставя редица въпроси от вътрешноправен и международноправен характер.

Подобно „недоразумение“ става за първи път за последните 60 години на нашата страна, които познавам от първо лице. Всъщност става дума за безпричинно и непредизвикано нарушение на частната собственост на българско юридическо лице от чуждестранна военна част. Правният режим на частната собственост е неприкосновен, съгласно чл.17, ал.3 от Конституцията на РБ (КРБ) и държавата отговоря за вреди причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица съгл. чл.7 КРБ. Независимо, че засега липсват данни за материални вреди, няма съмнение за наличие на нематериални такива, които също по закон трябва да бъдат обезщетени. Работещите и служителите на малкото българско предприятие са били принуждавани да вършат редица действия против тяхната воля, в т.ч. да допуснат противоправно командосите до вътрешните помещения, да позволят претърсване, да изпълняват заповеди на командосите. Притеснения, уплаха, стрес, унижения, причинени от незаконното налхлуване на неупрамощени лица, под заплаха с оръжие, насочено срещу служителите на предприятието, в една частна собственост, са достатъчни нематериални вреди в един граждански съдебен процес. Банално е да напомняме, че влизане и претърсване на частна собственост, дори и в село Чешнегирово, е допустимо от закона единствено с Прокурорска заповед, за целите на наказателно производство. Няма данни такава заповед да е била издавана. Фактическият състав на казуса се доближава до проникване в частна собственост с насилие и взлом.

От друга страна, казусът има категорично и международноправни аспекти. Става дума за пребиваване на чужди войски на българска територия на международно-правно основание. Режимът за пребиваване на чужди войски на българска територия е конституционен. Необходимо е съгласие на Парламента. Дали присъствието на американски командоси в Чешнегирово е изисквало разрешение на българското Народно събрание трябва да бъде допълнително установено. Ако това е било военно учение, то възниква въпросът каква е правната база за провеждане на военни учения с участие на чужди въоръжени сили в с.Чешнегирово и могат ли те да се провеждат извън територията, определена за учението, в т.ч. в българско населено място? Ако присъствието е регламентирано в договора за присъединяване на България към НАТО, или за предоставяне на бази за нуждите на НАТО или американската армия, това изисква конкретен правен анализ. Неизвестните са много – дали американските командоси са със статут на войски на НАТО или само американски военнослужащи, защо не е имало нито един друг военнослужащ от друга натовска държава, под чие командване са били американските командоси, дали Чешнегирово е било територия, съгласувана за провеждане на военно-полево учение и други от чисто военно-оперативен характер. Събирането на цялата относима информация е задължително условия преди да се правят правни изводи.

По моя преценка, на базата на наличната информация от публични извори, случаят следва да се разглежда като международен инцидент, с елементи на международноправен казус, въпреки че е станал на село. Селата са не по-малко национална територия от градовете на България. Без да се драматизира, може със значителна доза категоричност да се твърди, че чужди представители, в случая американските командоси, са в нарушение на българското право. Има ли нарушение и на международни норми и ако да – на кои, трябва да се прецени след събиране на цялата информация и внимателен анализ. Всяка уважаваща себе си държава е задължена да направи своя професионален анализ.

Според мен, нарушенията са две: нарушение на българското законодателство от страна на държавата САЩ и нарушение на българското законодателство от страна на военно-служещи на САЩ.

По силата на двустранните споразумения между България и САЩ за военните бази, американските военнослужащи са освободени от наказателна отговорност.

В медийното пространство бяха направени различни коментари за същността на инцидента. Много от тях са произволни и некомпетентни, но според мен няколко обстоятелства заслужават особено внимание.

Нахлуването на авериканските командоси в българското предприятие в Челенгирово става когато България няма парламент и правителство. Инцидентът става на 11.05.2021г.,в деня, когато Президентът на Републиката издава указ за разпускане на Парламента и указ за назначаване на служебно правителство. Струва ми се, че този факт заслужава особено внимание. Дали това става дума за случайно съвпадение или нещо друго, всеки има право на собствена преценка.

На 28.05.2021г., или 17 дни след инцидента, Министърът на отбраната Георги Панайотов заяви пред българските медии, че за случая не му е било докладвано. Дали МО е разполагало с тази информация и тя е била предадена от редовното на служебното правителство трябва да бъде категорично изяснено. По този въпрос в медиите се разпространи информацията, че собственикът на предприятието е уведомил незабавно представители на въоръжените сили и цивилната власт. Министърът вече заяви, че ще се търси отговорност за забавяне на информацията.

Без съмнение, проверката на инцидента трябваше да бъде завършена много преди публичното изявление на служебния министър на отбраната. Закъснения от 17 дни за предаване на военна информация от с.Чешнегирово до София са недопустими пропуски в системата за национална сигурност.

Реакцията на министър Панайотов не бе лишено от известни слабости. Обяснението, че е ходил на война, не върши работа, защото от един министър на отбраната се изисква да познава предизвикателствата срещу суверенитета на държавата и в мирновременни условия. Не може да не се отбележи и неособено високата дипломатическа подготовка. Не би било излишно, ако Министърът на отбраната беше координирал изявленията си с дипломатическото ведомство. Държавата трябваше да излезе с единна обща позиция – президент, премиер, и министри, която да обхване всички аспекти на казуса.

Не по-малко интересен е въпросът за липсата на реакция от дипломатическото ведомство. В подобни ситуации, бързината на дипломатическата реакция е важен неин компонент. Обясненията могат да бъдат повече от едно и при липса на проверена информация не бива да се правят изводи. Време за това все още има.

Като цяло, реакцията на държавата трудно може да се нарече адекватна за сериозен ицидент от подобен вид и характер. Закъсняла, правно неиздържана, осъществена от неточно подбрания държавен орган. Тя доказва, че за годините на политическите промени в нашата страна една от основните функции на държавата – тази по отстояване на държавния суверенитет е опасно закърняла. Компетентните органи не съумяха да реагират адекватно в този неособено сложен случай, развил си в мирновременни условия, изцяло на наша територия, при безспорна възможност за прилагане върховенството на българската държавна власт и за прилагане на законодателните и институционални гаранции за спазване на националния суверенитет.

Потвърдиха се едни стари изводи, че понятието „държавен суверенитет“ в България не е надхвърлило нивото на теоретична мантра, със съмнително политическо и институционално приложение. Съмнително е дали чувството за суверенитет у нас е развит до нивото на национален инстинкт, какъвто е в много други държави, в т.ч. и от непосредствена близост да нашата страна.

Заслужава да се обърне особено внимание на дипломатическата реакция на американската страна. Специалното извинение на американското посолство за един незначителен случай, без особени усложнения, който не е застрашил живота и здравето на българските граждани, трябва да се оценява по достойнство. Това е форма на дипломатическа сатисфакция. Друг е въпросът дали тя е достатъчна и от кого е стимулирана. Има данни, че инициативата идва от Президента на Републиката генерал Румен Радев. Подобни реакции на американско посолство са по-скоро изключение, отколкото установена дипломатическа практика. В конкретния случай реакцията съответства на отношения между двете съюзни държави, независимо от тяхната несъпоставимост в политическо, военно и икономическо отношение. Това е друг стил на външна политика, без унизителните прояви на слугинаж пред патронажа.

Фактът, че извинението е поднесено от посолството на САЩ и Командването на сухопътните войски на САЩ, а не от Столтенберг (НАТО) свидетелства, че действията са били на американски въоръжени сили, а не на натовските. Инак, извинението трябваше да постъпи от страна на НАТО.

В цялата тази ситуация, прави впечатение липсата на публична реакция на Министерството на външните работи. Причините може да бъдат най-различни, но в моето разбиране позиция на дипломатическото ведомство е задължителна. Ръководството на министерството според мен не може да не вземе отношение по казус, свързан с действията на чужди въоръжени сили на българска територия и нарушаване правата на български граждани и юридически лица. Няма съмнение, че инцидентът е дипломатически, видно от реакцията на дипломатическото представителство на чуждата държава. Не изключвам, дипломатическото ведомство да е изиграло някаква роля за получаване на официалното извинение на посолството на САЩ, но това не отменя задължението за официална реакция на българското външно министерство. Дипломатическият прецедент не трябва да се подценява. Той играе съществена роля за формиране на правни норми и субектите на международното публично право винаги използват прецедентите за създаване на едни или други правни отношения.

Несъмнено, инцидентът от Чешнегирово ще има правни последици. Това бе признато както от потърпевшата страна, така и от МО на Репубика България. Предстои да видим, как ще се развие правния спор и как ще реагира българския съд. Казусът ще бъде изпитание на спобосността на съда да отстоява правния суверенитет на страната. Прокуратурата също се самосезира.

Колкото и да е незначителен и без последици, този инцидент дава възможност да се огледа с един съвременен поглед въпроса за системата за национална сигурност. Оказва се, че нито българската система за сигурност, нито системата за колективна сигурност на най-силния военен съюз в света НАТО, дават надеждна гаранция за сигурността на стараната и населението. Очевидно, ние нямаме зрялото отношение на Турция и Гърция, а донякъде и от Вишеградската четворка, към проблемите на национална сигурност в условията на членство в НАТО и ЕС.

Българската държавност се нуждае от сериозна възстановителна работа. Днес тя не се справя с предизвикателствата на съвременната международна обстановка и не гарантира националната сигурност във вида и обема, определен от Конституцията на Република България и международните договори за политическо и военно сътрудничество, по които сме страна.

Системата на национална сигурност се нуждае от сериозна „актуализация“. Трябва да се огледат всички нейни нива: концептуално, стратегическо, тактическо, управленско, материално, логистично, институционално и правно. На фона на казуса „Чешнегирово“, се вижда с невъоръжено око, че сегашната система е остаряла, тромава, неокомплектована всестранно и поради това не съответства на съвременните предизвикателства в света. Работа по нейното сериозно реформиране за години напред има за всеки нейн член - от най-нископоставения, до първия ръководител, до командните щабове на отделните родове войски. Надеждата е в главнокомандващия на въоръжените сили. Посредствеността и невежеството в управлението на подобна ключова система трябва да бъдат забранени със закон … и да бъдат взети всички мерки за неговото стриктно изпълнение.

В продължение на години САЩ подслушват комуникациите на европейските съюзници от НАТО, в т.ч. телефоните на Канцлера и външния министър на Германия, Щвеция и Норвегия, като използва логистиката на националната сигурност на Дания, а ние не можем да предадем една информация от Чешнегирово до София за 17 дни… Ръководителите на специалните служби излизат в неплатен отпуск за цели три месеца и няма кой да уведоми държавния глава за нарушение на суверенитета на държавата.

Система за национална сигурност, която не е в състояние да гарантира сигурността на България и нейните граждани дори в мирновременни условия остава само номинална система. Как тогава опазваме суверенитета на държавата?