/Поглед.инфо/ Достойна е постъпката на депутата Велизар Енчев да напусне ПГ на Патриотичния фронт - той е интелигентен, умен човек и бих се изненадал, ако за него всичко случващо се в политиката е неочаквано.
Но депутатът не е единственият разочарован от поведението на коалицията - хората, гласували за тях, са очаквали адекватна политика, а не пристрастия към сондажи за шистов газ, ламтеж за постове и яростно русофобство. Убеден съм, че ако Велизар Енчев намери съмишленици и излезе пред обществото с една конкретна програма, ще има добро политическо бъдеще. Защото доказа, че държи на думата си.
Съставът на сегашното правителство и неговата политика не може да ни доведе до нищо друго, освен до неизбежен крах. Един от най-малките проблеми е, че те ще разочароват необратимо тези, които са гласували за тях. Задава се мъчителен период за България и жалките назначения на Слави Бинев, Вежди Рашидов, Христо Иванов, Божидар Лукарски, Орхан Исмаилов са част от сбъркания кадрови подход. В момента живеем в хаос и това още веднъж доказва какви са били истинските намерения на лидерите на протестиращите от миналата година - да се доберат до властта, "до кокала", както казваме. Личната им битка, видя се, е единствено за пари, за личен капитал и лична полза. Тези хора дълго време се самоназначават, но мисля, че по-малко време ще отнеме избирателите им да ги уволнят. Между новите министри не виждам личности, които да имат дълъг хоризонт на отговорно управление, които гледат 10-20 г. напред. Вече свикнахме , че сме на дъното на всички европейски класации - като се започне от образованието и стигнем до икономиката. Не виждам с какво друго можем да се похвалим, освен с развитието на софтуерния бранш, в който имаме много добри постижения, но те не се дължат на правителствата, а напротив - въпреки тях.
При очертаните тенденции в страната нямаме кой знае какви светли перспективи. Светът не стои на едно място, а времето, в което се намираме водещи са иновациите, креативността, идеите, които тя ражда и тяхната реализация на пазара. Това изисква нови приоритети - като се започне от образованието и стигнем до сферата на управлението. Когато на власт е невежеството, тогава е ясно, че и приоритетите ще бъдат други, изкривени.
Не съм оптимист за сегашната политика и управление на България. Като че ли влизаме в цикъл, в който е здравословно всеки сам да поеме кормилото на живота си.
Имаме достатъчно доказателства за невежеството на властта у нас, особено при сегашната, но има и достатъчно силно влияние, което е извън България, с цел да се размият традиционната ни култура и ценности. Много привнесени медийни проекти и чужди привички промиват мозъците на младите ни хора. Наблюдавам сред моите студенти с всяка изминала година непрекъснат срив на грамотността, неумение да се ориентират в сложния свят. Въпросите, които задават говорят за увеличаващи се бели петна в тяхното съзряване и историческа памет. Всичко това, не е пресилено, застрашава стратегическите интереси на България и самото й съществуване като държава.
PISA e една много авторитетна организация, която прави системни проучвания за нивото на образование в различните страни по света. Според тях образованието в България затъва драматично. Ние загубихме позиции - от едно от първите места сега делим място с африканските страни и то със силно изостаналите. Като че ли някаква невидима сила тласка грамотността ни към абсолютен крах, правят се безсмислени експерименти, а резултатите изобщо не водят към позитив.
Имаме, все още, шанс да обърнем тенденцията. Да вземем, например, от опита на Финландия. Там образованието е на завидно високо ниво. Страната инвестира много ресурси през 90-те години, когато издигна престижа на учителската професия, направи достоен и труда на преподавателите в университетите. Едва ли се знае, но там заплащането на тази категория хора е изравнено с това на депутатите в техния парламент. Инвестициите в образованието са шест пъти по-големи, отколкото в полицията и органите на реда. У нас е обратното - инвестира се в модела на полицейската държава, а се взема и ограничава сектора на образованието. Абсурдни приоритети!
Родителите могат да се замислят и съвсем отговорно да засилят грижите си към образованието на децата си, виждайки, че държавата пренебрегва задълженията си. Мнозина го правят, но, за съжаление, най-талантливите ни ученици продължават обучението си извън страната, а оставайки там, подпомагат чужди икономики със знанията си. Този теч на най-ценният ни капитал нито едно правителство не успя да спре, напротив. Терминал 2 стана нарицателно на прогонването на децата ни от родината им. Загубите ни в човешки капитал - инженери, физици, лекари, математици, информатици, доктори на науките и др. се равняват на милиарди долари и евра, които не успяваме да си върнем. И ако тръгнем да попълваме тези загуби ще ни трябват десетки години, защото не сме толкова богати, че да си купуваме мозъци и таланти.
-----------------------------
Проф. Здравко Райков е социолог, професор по ПР, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Автор на много книги, сред които "Публична комуникация", "Креативната комуникация", "Как да печелим по време на криза", "Креативният бизнес" и др.