/Поглед.инфо/ Велина Владимирова и Емил Пенов са криминални психолози с дългогодишна практика в Института по психология на МВР. Владимирова е човекът, който накара Убиеца от пещерата да разкаже за зловещите си престъпления, за които бе осъден доживот в затвора. Пенов пък бе в екипа от специалисти, които спасиха от плен банковите служители взети за заложници в клон на банка в Сливен.

Сега психолозите са в екипа на най-голямата фирма за изследвания с полиграф "Асес", която провежда международни обучения за работа с детектор на лъжата, прави психологически оценки и тестове. Техният екип, ръководен о психолога Тодор Тодоров помогна за проверката за лоляност на антимафиотите, които бяха преназначени в ДАНС.

- Имат ли рецидивистите общи черти, които да са едни и същи за всички осъдени, извършващи отново престъпления?

Емил Пенов: Хората, при които има повтаряемост на престъпленията имат т.нар. деструктивност на "аз" образа. Това значи, че човек няма адекватна представа за самия себе си. Често това се получава при израстването като личност, в семейството особено където няма достатъчно емоционална връзка между родителите и децата. Случва се и когато има деструктивни методи на възпитание като насилие, сурови наказания за минимални провинения, липса на любов. Това поражда в такива хора преживяване на отчужденост и враждебност към обкръжаващия ги свят, от който винаги могат да очакват нещо лошо или негативно. В по-късна възраст рецидивистите реагират по този начин отново, тъй като това е заложено като техен модел още в ранна детска възраст. Повтаря се очакването на враждебно отношение, стимулират се преживяванията на самотност, отхвърленост, фрустрираност, които в юношеска или в по-зряла възраст намират израз в антисоциално или агресивно поведение.

- Какви хора са серийните престъпници и каква е мотивацията им?

Велина Владимирова: Ако говорим за повтаряемост на антисоциални действия като модел на поведение, той се проявява, защото "работи" за конкретния човек. Причината може да е във факта, че съответното престъпление го удовлетворява материално или емоционално, създава усещане за стойност, за контрол над собствения живот и др. Затова при положение че извършителят е развил за себе си модел на поведение, от който получава удовлетворение, усещане за сила и за успех, то той ще го повтаря.
- Ако съотнесем този модел към убийците или грабителите?

В.Вл.: При грабежите едновременно се реализират материални интереси и вътрешни агресивни импулси. Извършването на грабеж е свързано с нападение на друг човек или хора. Това значително се отличава от престъпленията на крадците, които нямат съприкосновение с жертвите. Извършителите на грабежи, освен чисто користната мотивация, имат и необходимост да задоволят определени свои потребности от агресивен характер.

Е.П.: Тези хора игнорират правилата, в тях се изгражда чувство на правен нихилизъм и негативизъм, има липса на чувство за вина. Това позволява на серийните престъпници да извършват действия, укорими от закона и обществото, които те не възприемат като такива.

За рецидивистите е характерен психическият инфантилизъм, в емоционалната сфера те са недоизградени като личности. Нямат изградени в детска възраст умения за съчувствие и съпреживяване.

- Най-много са рецидивистите сред крадците, социалната ситуация ли ги е принудила?

Е.П.: Безспорно социалният момент е сериозен фактор. Но е факт, че не всеки в затруднено финансово положение излиза да краде. Сещам се от личната ми практика, че в Северозападна България имаше огромен брой грабежи и влизане в домовете на възрастни хора, където печалбите бяха минимални - от 10 до 50-60 лева. Имаше случаи на убийства, започнали като грабеж, извършени с много голяма жестокост за съвсем дребни суми.

- Тази излишна жестокост с какво се обяснява?

Е.П.: Това от една страна е липсата на емпатия, тези извършители са асоциални личности. Те са отритнати от обществото, макар, че в голяма част от случаите става дума за млади хора между 20 и 25 г., те нямат 2-3 лева да се нахранят.

- Доколко са свързани липсата на образование и професионална реализация и превръщането на престъпленията в професия?

Е.П.: Според психоаналитичното разбиране за агресивността и престъпността във всеки от нас са залегнали подсъзнателни агресивни импулси, които напират да излязат. Това е първичното ниво. Обаче има едно вторично ниво, което подлежи на образование и възпитание в различни морални ценности. Когато тази надстройка липсва, агресивните импулси се разпростират и реализират в пространството. Ако при изграждането на една личност липсва формиране на ценности, цели и идеи за цялостното функциониране на личността, човекът няма корективи и спирачки. Възпитанието е точно това - човек сам да може да определи кое е добро и кое е лошо.

- Това значи, че възпитанието на детето е най-важно, за да не стане то престъпник?

В. Вл.: Адекватната интеграция в обществото е в резултат на много фактори. Наред с много други, такива са образованието и успешната професионална реализация. Има хора, които никога не са правили нищо друго в живота си, освен да извършват престъпления. Обикновено това са аутсайдери, хора, израснали в проблемни семейства, раснали в криминогенна среда и пр. Невъзможността да се впишат и да вземат пример от позитивни източници води до развиването на изкривена представа за това кое е правилно и кое не, кое добро и кое лошо. Впоследствие се изгражда един естествен модел на поведение, който е неадекватен. Този начин да мислене и действие се пренася от детските години в зряла възраст - например като дете крадеш от портмонето на майка си, а като възрастен ограбваш банки - моделът е един и същ, възможностите и ресурсите на възрастните са с по-големи мащаби.