/Поглед.инфо/ 2015-та година за нашите политически ширини изглеждаше що годе стабилна.
Защото бе формирано едно широкоспектърно на пръв поглед управляващо мнозинство, подкрепяно и от политически партии, които не са във властовата формула, а са в опозиция. Всичко това можеше да бъде предпоставка за сериозни реформи в различни сфери, в които проблемите са наболели – правосъдие, здравеопазване, национална сигурност и къде ли не още. Но, за съжаление, нищо подобно не се случи. Човек остава с усещане, че спойката на това мнозинство е постигната по-скоро не през общи цели, обща визия за бъдещето на България, а чрез договаряне.
Договаряне, което никога в страната не е публично, в което участват представители на политическия, на бизнес елита и външни фактори.
Реформа не се случи в България през 2015 г.
Българското общество е в депресивно състояние. Не можем да отбележим позитивен тренд, обещаващ добро бъдеще в нито една посока. Аз наричам това застой. Приключваме една застойна година.
Всичко това, обаче, предизвика турбуленции по простата политическа логика. Виждаме заплахи за разпад на над 2 коалиции поне – РБ и ПФ, което се дължи на факта, че тази формула е удобна предимно за хегемона ГЕРБ, но заплашва по-малките присъдружни партньори от загуба на идентичност и лоши перспективи на предстоящите избори, когато и да са те.
Това е за мен причината, а не защото не се случи съдебната реформа. Въпреки всичко в сегашния парламент винаги е възможно да се сглоби мнозинство – явно или неявно, с коалиционно споразумение или без. Само че за няколко съществени играчи това ще е самоубийствено. А дори и за ГЕРБ. Защото ще трябва да разчита на много по-явно от досегашното партньорство с ДПС. А това рязко повишава шансовете за предсрочни избори, много е вероятна формулата 2 в 1 – президентски и парламентарни.
Чрез този удобен механизъм ГЕРБ ще се разтовари от отговорностите си в сегашното правителство, което не може да се окачестви като много добро. Така ще се пресират неудобните партньори, тъй като такива избори са опасни за малките формации.
Но и това не е решение за трайната политическа криза, която отдавна е превърнала политиката не в борба на идеи и ценности, а в употребяване на властовия ресурс за собственото възпроизводство в управлението на страната.
Теоретично, а и на практика, би могла да се роди политическа алтернатива до изборите 2 в 1, примерно, под напора на външни събития за България, но е много малко вероятно да се случи. За съжаление, голямата бариера пред всичко това е отчуждението, стигащо до омерзение на гражданите от политическата игра. Затова толкова често се правят избори. Очевидно е също, че те не променят достатъчно съотношението на силите, и е по-скоро политически отдушник, отколкото сериозно търсене на ново бъдеще.
Мисля, че полека лека в хората у нас нараства усещането, че ако така я караме в България, не просто няма да стигнем далеч, а ще станем трайни обитатели на дъното във всички възможни класации. /БГНЕС
------------------
Живко Георгиев, социолог, преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания в СУ "Св. Климент Охридски", управляващ директор на "Джи кансълтинг".