/Поглед.инфо/ "Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. Всъщност те бягат от себе си."
Познато ли ви е това? За мнозина по-млади приятели по-скоро май не е. Това е от великолепната и талантлива поетеса и писателка Блага Димитрова.
Докато подреждах библиотеката си вчера, открих романа й "Пътуване към себе си“. И…подреждането беше дотук. Така се зачетох, че денят ми се стори като секунда. Блага Димитрова започва да твори в противоречиво време, когато пишещият човек е изправен пред предизвикателството да потърси алегоричен поетически език - откровен, но и двусмислен, полисемичен, да изразява собствен, утвърждаващ се стил и същевременно да бъде предизвикателен, модерен, дори абсурден.
Няма да говоря за романа, защото съм убедена, че всеки интелигентен човек, независимо от годините на които е, го е прочел. Но все пак той затвърди у мен веруюто, че най-дълъг и най-стръмен е пътят към себе си. Нашата същност непрестанно се мени и ни убягва.Още никой не е открил пряк и лесен път към истински себе си.Този път заобикаля през другите.За да разбереш себе си,трябва да разбереш другите.Грешки съпътстват това лутане.За да се откриеш,е нужна смелост,вътрешна освободеност и право на експеримент.
Не е ли супер актуално и днес, а!?