/Поглед.инфо/ В далечното вече време на социализма, не помня точно годината, в София имаше тежък воден режим. И веднага се появиха вицове, а един съм запомнил и до днес: в купето мъж пита жената срещу него: "Извинете, Вие от София ли сте?", а тя отговаря: "Не, не, просто така си мириша!"... Та така и ние, българите - на пръв поглед тези дни се държим като слънчасали, но ние сме си такива и при минус 20 градуса, да речем, държим се като слънчасали...
За нас, българите, подвластни на многовековната цел за индивидуалното и семейно-родовото оцеляване, общността и държавата винаги са били далечни и непонятни абстракции, а шопските "мъдрости" прекрасно обобщават този факт: "Аз не искам на мен да ми е добре, искам на Вуте да му е зле!", или: И сам да съм в рейса, пак ще се бутам!"....
Целият ни фолклор е изпълнен с подобни сентенции, от които е видно, че за нас, българите, всеки е виновен до доказване на противното, че не могат да се съберат двама човека, които да кажат единодушно нещо добро за трети. У нас, в България, и Иисус Христос да се появи, веднага ще се намерят достатъчно хора, които да го обвинят във всички възможни грехове - от тъмни връзки в миналото, през див популизъм, до изпълнител на чужда воля, да речем на Пеевски, Иван Костов, Държавна сигурност, старите "червени барони" или новите "чисти олигарси", на
КГБ и Русия, или на ЦРУ и Вашингтон, НАТО и Брюксел... и т.н., и т.н., и да го разпнат отново, разбира се. Или както казваше баба ми, Светла й Памет: "На българската несгоджа няма сгоджа!".
На нас, българите, исторически неспособни да осъзнаем собствената си отговорност за собствената ни държава, все някой друг ни е виновен за нашите си неудачи - Аспарух, например, че не е мръднал да създаде държавата много по на запад; Византийската империя и лукавите гърци; Османската империя и турчина поробител; Берлин и Германия; Москва и Съветския съюз, а в бъдеще Вашингтон и Брюксел; земното притегляне и затъмненията; времето с неговите два сезона - "Егати жегата!" и "Егати студа!", и т.н., и т.н. С други думи, ние, българите, никога не сме признавали собствената си вина за собствената си държава, защото
никога не сме осъзнавали нашата отговорност за нея!...
"България над всичко!" и "В името на България!" са кухи фрази, защото зад тях изплува тоталната нищета на народ и елит, готови винаги да джиросат другиму задачата да осигури съхранението и възпроизводството на собствената ни държава, на Родината ни. За нас, българите, естественото състояние на социалния живот е "всеки срещу всеки и всички срещу всички", защото ние "най-обичаме да мразим". Иван Хаджийски казваше: "Всяка българска работа започва зле организирано и
завършва със скандал!", а това очевидно се отнася и до днешната ни ситуация, макар че абсолютно същото ще се повтори и утре, и вдруги ден, и догодина, и по-догодина, и т.н., и т.н. Дотогава, повтарям, до когато всички ние - и народ, и елит, не осъзнаем собствената си отговорност за собствената си държава. А това може да се случи само чрез съвършено различна адекватна дългосрочна национална стратегия, която, за съжаление, не виждам да се промисля нито от народ, нито от
елит. Тогава изглежда съвършено логично, че след няколко десетилетия българската държава ще изчезне, защото просто няма да има мнозинствена
българска общност, която да я съхранява и възпроизвежда!...
Може и да ви звучи твърде песимистично, но такива неща виждам отгоре, от планината, а не от жълтите павета в София, сградите на Парламента, Министерския съвет и Президентството.
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!