От 59 деца от рисковите групи, с които са работили специалистите през тази година, в училище са записани едва 12. Най-често директорите дават формален отказ с обяснението, че предучилищните групи и групите за първи клас са запълнени и места няма.
Директори масово отказват да записват ромските деца в своите училища. Това алармираха на пресконференция от Сдружение „Деца и юноши" и Дневен младежки център „16+".
От 59 деца от рисковите групи, с които са работили специалистите през тази година, в училище са записани едва 12. Най-често директорите дават формален отказ с обяснението, че предучилищните групи и групите за първи клас са запълнени и места няма.
„Сдружение „Деца и юноши" не е ромска организация и не работи по ромски проекти, но опитът ни показва, че повечето деца, които скитат по улиците и не ходят на училище са от такъв произход. Затова се насочваме към тях на място, там където живеят те със своите родители", обясни изпълнителният директор Мариана Писарска.
По думите й, основните проблеми, на които се натъкнали от организацията в ромските махали са бедността и заучената безпомощност: „В семействата обикновено се говори за това, че другите са длъжни да ни осигуряват: „Ние ще си живеем на това ниско ниво на съществуване, почти само за физическо оцелаване". И този модел се прехвърля от семейство на семейство". Според Писарска, инерестът на самите деца към училището е 100-процентов. „Това означава, че проблемът не е в тях, а някъде другаде", посочи тя.
Дори родителите да искат да запишат децата си в училище обаче се оказва, че те не са добре посрещани в самите училища. Много от директорите отказват да ги запишат, за да не нарушат съотношението между „ромски" и „български" деца и от страх да не би някои от „българските" родители да прехвърлят децата си в други училища.
Според Александър Малински, друг проблем е бързата загуба на мотивация при децата и липсата на насърчаване от срана на родителите им да продължат училище. По думите му всяко четвърто дете от рисковите групи не звършва първи клас или го завършва с огромни трудности.
Специалисите похвалиха работата на екипа на 94 ОУ в кв. „Христо Ботев", в което по-голямата част от децата са от ромски произход. Там учат над 600 деца и почти всички ходят всеки ден на училище. „Целият персонал там работи много сърцато с децата. През лятото работихме с част от тях и всички говореха за това как ще започне учебната година и колко интересн ще бъде", каза Мариана Писарска. „Аз съм свидетел на това, че децата се занимават качествено с учебната програма и екипът там търси начини да вкючва децата, да ги направи равни на останалите", допълни тя.
„Непрекъснато се говори за промяна в образователната система, за драстични рефоми, но някак подходът ни не е всеобхватен. Ние не мислим за всички деца, независимо от културалните им особености. Действително представителите на този етнос имат доста по-различен културен мироглед от нашия. Само че, ако ние ги отделяме, правим мечешка услуга и на себе си, и н нашите деца", категорична бе Мариана Писарска.
Ромските училища във Филиповци и Христо Ботев са пълни, проблемът е в смесените училища, където ромските деца често отпадат, допълни колегата й Александър Малински. Друг проблем е масовото отпадане на момчетата от учебния процес. „В първи клас има много момичета, но към 6-7 клас голяма част от тях отпадат. Родителите ги възпират за да не бъдат откраднати за булки или пък за да ги омъжат", разказа той.
„Не давайте пари на просещи деца по улиците", призова Николай Миланов от Сдружение „Деца и Юноши". В просенето има организация, има винаги възрастен, който стои в страни и тези пари винаги отиват при него, а не остават у детето, обясни той. „Не може да има деца по улиците, тяхното място е в училищата, а не да просят пари, за да издържат семействата си", подчерта Миланов.