/Поглед.инфо/ Интервю с Живка Желязкова, зам. председател на Независимия учителски синдикат - НУС и председател на Софийската синдикална организация във връзка с предстоящото окончателно приемане на „Закон за училищното и предучилищното образование“, влязъл в пленарна зала за първи път на 7 юни тази година.
Г-жо Желязкова, приетият на първо четене закон отговаря ли на съвременните изисквания на обществото. От какво всъщност е продиктувана тази законодателна промяна?
Това е един съвършено нов закон, но къде в него е приемствеността в традициите и иновативността в съвременните подходи, можем само да гадаем. За сега ние считаме, че такъв баланс не е намерен.
Този законопроект си поставя нелеката задача да гарантира прозрачност и предвидимост по отношение на политиките, които се предприемат в системата, или поне така е записано в мотивите му, но в самото си създаване, в генезиса си той се ражда в пълна тъмнина, непрозрачност и обществена нечуваемост. И въпреки огромният си обем, над сто страници, той задава много повече въпроси, отколкото дава конкретни отговори.
Да, наистина, насочен е, което е много добре, към основния участник в училището и детската градина, а именно ученика и детето.
Но защо е забравен учителят?
Днес в училищата все по-рядко влизат млади учители.
Назначават ги, стоят няколко месеца и напускат.
Просто сложността на учителската професия я прави доста непривлекателна, да не говорим, че заплащането за един млад човек е повече от недостатъчно, а и не само за младите. И цялата тази отговорност, която се носи от всеки педагог, напрежението... Просто младите хора не издържат.
Учителската професия, като че ли се обезценява, а това, че е феминизирана и застаряваща, всеки го вижда.
Наложително е и да се преустанови тенденцията на бюрократизация и дори феодална зависимост от директорите и от многобройните други институции, на които учителят е подвластен.
Прекалено много бумащина има, която ограничава и отнема времето, което би трябвало да се отдели на ученика.
Това, което поляризира общественото мнение в последно време, е финансирането на частните училища. Имаше много „за” и много „против”. Вашето мнение какво е?
Мнението на една голяма част от колегите, както и моето лично мнение е, че човек, след като се запознае с Конституцията на Република България и прочете чл. 53, ал. 3 от нея, а именно: „Основното и средно образование в държавните и общински училища е безплатно“, не би трябвало дори за миг да се замисля трябва ли да се финансират частните училища в България.
Родителите, които избират частното училище, сами се отказват от безплатното образование, осигурено от държавата и заявяват готовността си да заплащат обучението на децата си тук в България, че даже и в чужбина.
Избирайки алтернативен вариант на обучение, те не са лишени от правото на безплатно образование, тъй като държавата го осигурява базисно за всички, но те правят свой различен избор.
Във време на криза, когато училищата ни са недофинансирани, при намален с 10% бюджет за образованието, да се отделят средства, за да се финансират частните училища мисля, че не е редно.
Случаят е особено показателен с детските градини, които в София, а и не само, са прекалено малко, за да поемат децата на чакащите родители.
Тяхното финансиране е смесено – от държавния бюджет в частта работни заплати и задължителното предучилищно възпитание, от общинския бюджет и с такси на родителите в частта за издръжка, храна, консумативи и др.
И вместо да се отделят достатъчно средства да се построят нови, парите ще отидат за финансиране на частни детски домове, достъп до които, поради високата такса, няма да имат всички деца. Въпросът, който назрява е - как биха били защитени правата именно на тези деца, чиито родители нямат финансовата обезпеченост, за да заплатят за това? Тогава, питаме ние, няма ли да има дискриминация?
В момента в нашето общество отношението към всякакъв тип дискриминация - расова, етническа, полова, та дори и възрастова е осъдително, само не и към класовата!
Икономическа да кажем, хайде да не казваме класова.
Приемането на тази постановка в закона, свързана с финансирането на частните училища, ще се отложи с една, две години, а като аргумент за приемането й е именно решение на Комисията за защита от дискриминация, която се произнесе, че децата не са равнопоставени, ако не се финансират частните училища и детски градини.
Друг банален аргумент, който ни омръзна да чуваме, е как парите трябва да следват детето.
Но както и да го погледнем, в крайна сметка едно частно училище е търговско дружество, то се регистрира по съвсем други закони и там просто се генерира печалба. А ако се върнем не чак толкова много векове назад, традицията заможни българи да даряват средства за изграждане на училища, читалища и университети, я е имало в България, но сега е забравена.
Тези, които имат днес, в най-добрия случай инвестират в изграждането на частни училища, които да им донесат печалба.
В тази връзка нека си спомним учудването на Макгахан от това, че в едни много трудни за България години, въпреки всичко, почти е нямало българско село без училище: „Тези училища - пише в дописките си той - се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат не само без да бъдат принудени от правителството, но и напук на всички спънки, създавани от корумпираните турски власти. Образованието, което се дава в тях, е безплатно и всички — бедни и богати — се ползуват от него. И накрая процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция.“
Така дори потрепервам в момента, докато го препрочитам, преди толкова време как се е развивало нашето образование, а днес?!
Вярно, не можем да сравняваме нещата преди и сега, но точно тези традиции, точно тази загриженост, меко казано, я няма.
Дали бедните тогава са били игнорирани?
Не, всички деца са учили наравно в училищата.
Къде е дискриминацията?
Как третира проектозаконът финансирането на частните и държавните училища и детски градини, еднакво, надявам се?
Тук, за жалост, се създава отново още една възможност за липса на равнопоставеност и за пример ще дам чл. 58 от проектозакона, който дефинира различни условия при определяне на броя на децата в групите.
Когато става дума за общинските детски градини и училища, ще се определя в съответствие със стандарта за финансиране и нормиране заплащането на труда.
Какво означава това?
При този стандарт парите идват на брой деца и ученици. И за да има повече средства не само за заплати, но и за другите дейности, се превишава броя на децата, който е законоустановен. Има вече и над 30 деца в група и клас.
А какво предвижда проектозаконът за частните?
При тях броя ще се определя според друг стандарт - стандарта за физическа среда. Дано не прозвучи грубо, но ние сме се шегували, че както има закон за домашните любимци и се казва, че на тях трябва да им се осигури еди си колко квадратни метра площ, така и за децата трябва да има.
Резултатът ще бъде, както е и в момента, че в частните детски градини, децата в група ще са 5, а в общинските – 35.
Как работи един учител с 35 деца и как с 5 деца?
Как се чувстват децата?
Хайде да оставим сега педагога и до колко той ще се справя със задачите си в тези условия, каква ще е неговата натовареност - и психическа, и физическа, и до колко ще е полезен?
Къде тук е равнопоставеността?
Преобразуването на държавни училища в общински как се отнася към това, което казахте?
За професионалните училища, към Министерство на образованието и Министерство на земеделието, с лека ръка се казва, че от първи януари следващата година статутът им от държавен става общински.
Това доколко ще реши някакъв проблем и какъв точно, не става ясно.
Да, казват, децентрализация, но доколко общините имат готовност, стратегия и програма за развитие на професионалното образование?
Ако говорим за големите градове, в които има необходимост от различни професии, да кажем там заедно с бизнеса, евентуално могат да се избистрят тези необходимости и да се осъвременят, запазят, усъвършенстват училищата.
Какво обаче ще се случи в една малка община, където безработицата е голяма?
Там вероятно ще кажат: „А, ама за какво ни е т,ва професионално училище, което ще произвежда кадри по еди к,во си, те на нас няма да ни трябват“.
Не натоварва ли държавата общините с твърде голяма отговорност?
Отговорност, но може да стане безотговорност.
Има едни частни професионални учебни центрове, които произвеждат кадри за няколко месеца, може би това е целта?
Ще се унищожат много от държавните професионални училища, които известно време ще бъдат със затихващи функции. За бизнеса това ще е по-удобният вариант - защо да влага средства за производство на кадри в държавни училища за цели 4 години, след като за 4 месеца може да излезе един...
Кадър, който отговаря на изискванията на трудовия пазар…
….Или на изискванията на бизнеса за евтина работна ръка.
Какво излиза - убиване на държавните специализирани училища и пренасочване на всичко към частния сектор? Остана ли нещо друго от държавата, освен репресивният й апарат, тя абдикира от всичко?
За мен е абдикиране на държавата от грижата и ангажимента за развитието на средното професионално образование.
Колегите изказват и опасения във връзка с професионалните училища с много богата материална база – буквално малки фабрики.
Както и за земеделските училища, който имат и земи, гори, селскостопанска техника. Те ще попаднат под разпореждане на районния общински съвет, а ние знаем в малките общини как бързо с едно решение се трансформира статута на имотите.
Утре някой местен кадър ще реши, че ... ще прояви апетити, така да го кажем, и ще видим какво се случва със собствеността: публична-държавна, публична-общинска, частна-общинска и накрая – частна. За съжаление имаме достатъчно други примери извън образованието за ставащото в България в последните години.
Какво става с децата, които учат в помощните училища? Говори се, че ще бъдат преместени в масовите училища. Според вас там ще може ли да им се отговори на специфичните нужди? А и какво ще стане с учителите специалисти след закриване на тези помощни училища?
Законът предвижда закриване на помощните, болничните и оздравителните училища в срок от 5 години.
Стои въпросът, каква ще е съдбата на децата с тежки интелектуални, физически увреждания, възпитаници на тези училища.
Има две алтернативи за тези училища: да се преобразуват в начални, основни, средни или обединени, като собствеността им става общинска, или да бъдат закрити.
Не повече от една трета от тези деца обаче биха реално се приобщили в масовите училища по мнение на колеги-специалисти.
Тук се появяват и други въпроси: дали тези деца няма да бъдат затворени в някакви центрове и напълно лишени от възможност за обучение или ще бъдат едни виртуално присъстващи ученици в реалните училища; физически ще бъдат ли отделени в друга сграда или стая; дали по-голямата част от техните учители няма да бъдат съкратени; ще имат ли помощните училища нещо общо с новата институция „Центрове за подпомагане на личностното развитие“? Всъщност новият закон в този му вид не ни дава отговор на всички тези въпроси, така че и аз няма как да отговоря.
Кое всъщност налага закриването на помощните училища? Как го мотивира това законодателят?
Ами както всичко в последно време, отново с изискване на Европейския съюз. Оправдават го с нови европейски тенденции.
За друга една тенденция имат отново притеснения колегите и тя е във връзка с изследвания, доказващи увеличаване броя на хиперактивните и децата аутисти.
Явно наистина е необходим един нов подход, съобразен с тези тенденции, по-модерен, който да отговаря на специфичните потребности на децата от помощните училища... Дали закриването им ще реши проблемите на децата и на техните родители, къде ще отидат учителите – специалисти, както по тези въпроси, така и по много други ние отново нямаме отговор.
Така или иначе законът ще бъде приет, но готвените промени би трябвало да станат достояние на обществеността сега, в процеса на работа, задължително с истински публичен дебат, такъв, какъвто до този момент не се състоя.