Според проучване на НЦИОМ над 90% от родителите не са съгласни децата им да тръгнат на предучилищна

„Представяме отворено писмо и се обявяваме срещу приетите на първо четене поправки в Закона за народната просвета, които въвеждат задължителна забавачка за 5-годишните деца. С тези поправки все едно се казва: „Искаме всички хора да карат коли, второ - всички да карате „Лада" и на трето място - ако не карате "Лада", ще ви пратим на каторга". Това заяви Стоян Георгиев от гражданско сдружение "Асоциация общество и ценности" по време на пресконференция заедно с други представители на неправителствени организации.

„Има родители, които имат желание да използват други алтернативи за образование на децата си. Нашата гражданска съвест ни подбуди да изкажем нашата гледна точка, която беше пренебрегната. Ние не бяхме поканени на кръглата маса, където се обсъждаше законопроекта. Нашият глас, нашата позиция която беше подкрепена с хиляди подписи не беше представена на тази кръгла маса. Отвореното писмо ще бъде внесено днес в комисията по образованието на НС на министъра на образованието и министъра на труда и социалната политика", съобщи той.

Според проучване на НЦИОМ над 90% от родителите не са съгласни децата им да тръгнат на предучилищна, заяви още Георгиев.

„Прибързаното гласуване на тези промени е потъпкване на родителските права. Има международни актове, които стоят по-високо от нашата конституция. С приемането на поправките родителските права се прехвърлят върху държавата. А според международните документи родителите са тези, които решават начина, по който ще бъдат образовани децата им. Родителите са дискриминирани. Родителите буквално са заплашени. Алармирахме водещи западни организации за това което се случва в България. Ние ще продължим да го правим. Настоящото писмо ще бъде разпространено из целия демократичен свят и ще бъде връчено на посланиците в България", коментира още Стоян Георгиев.

Според него ще има проблеми при финансирането на ранното училищно образование. По думите му може би въвеждането на ранното образование се използва за източване на финансови средства.

Приетите поправки ще създадат предпоставки за лошо обучение, лоша храна и почивка на децата. За някои от децата тези места на обучение на петгодишни е на разстояние на 100 км, убеден е Георгиев и заяви, че няма да се откажат от исканията си и ако трябва, ще излязат на улицата. Георгиев посочи още, че международни изследвания показват, че колкото повече време детето прекарва в своето семейство в ранна възраст, толкова повече то е стабилно психически.

„Моралният код може да бъде предаден най-добре не в социална среда, а при майката. Най-естествената социализация за една дете е с неговите родители, неговите братя и сестри и с контакти с децата, които живее", допълни той и посочи, че може би управляващите се „страхуват от това, че можем да предадем гражданската ни активност, която ние сега проявяваме в момента на децата си. „Как може министърът на образованието да казва, че родители, които не искат да дадат децата си в забавачка, извършват престъпление и да твърди, че това означава, че ги осъждат на социални помощи?", попита Стоян Георгиев. „Има изключителен популизъм и изкривяване на фактите от страна на министър Игнатов. По време на свое интервю Игнатов каза, че Лисабонската стратегия ни задължава да въведем това обучение за децата, което въобще не е вярно. В самия проект пише, че той няма връзка със стратегията и правото на ЕС", заяви още Стоян Георгиев.

„Подавайки стандарти, които нашите ромски сънародници няма да могат да покрият, ние не им помагаме. Все още тази общност е уязвима". Това коментира Теодора Колева, психолог от Форум за съвременно образование.

„Подавайки този закон на млади родители например в гетото на Пловдив, от там нито едно 5-годишно дете няма да отиде на 5 години в училище. Липсват алтернативни образователни институции в самата общност. Ако държавата създаде услуги вътре в самата общност и образовани роми обучават малки деца, това не е сегрегация, а възможност да се развива общността отвътре навън. Много от тези хора не излизат от гетата, дори за да искат медицинска помощ", коментира още Колева, предаде Информационна агенция КРОСС.

По думите й децата в ромските гета трябва да се образоват от първо образовани роми, защото те им имат доверие и защото ако не знаят български език, им трябват учители, които говорят техния. Тя каза, че в момента в много ромски гета точно по този начин се обучават ромски деца и след това те продължават образованието си извън гетото. Колева коментира и изобщо въвеждането на задължителната забавачка за всички български деца: „Има различни прослойки в нашето общество. Как един българин, който може да социализира детето си по друг начин - чрез частни учители или обучение в по-малки общности, например частни образователни институции, ще се примири с това налагане на закона", попита тя.

С приетите поправки в Закона за народната просвета по презумпция се приема, че родителите не могат да се погрижат за образованието на децата си, коментира от своя страна Радослав Илиев - изпълнителен директор на фондация "Бъдеще и надежда". Той допълни, че всъщност няма сгради, няма средства за да се осигури това ранно образование за 5-годишните деца. „На българското семейство не се дава право на избор за образованието на децата си", констатира той.