Вазов и в гроба си ще се обърне

Иван Вазов, който възлага на литературата патриотична мисия, сигурно и в гроба си ще се обърне, ако прочете примерния отговор на задача 25 от теста по български език и литература за националното външно оценяване на седмокласниците от 21 май 2012 година.

Ето как съставителите на изпитния Вариант 2 са разтълкували изречението "Спеше и манастирът, глух и пустинен.", с което завършва нощният пейзаж в началото на трета част от разказа "Една българка": "Метафората "спеше манастирът" и обособяването на епитетите "глух и пустинен" показват промяната, която е настъпила в този храм Божий. От обител на любовта, на вярата, на духа и на спасението той се е превърнал в крепост на страха,на грубостта и на бездушието. В него няма място за помощ,за съпричастност и за надежда да бъдат спасени два живота."

За каква "промяна" става дума? Къде в сюжета на творбата преди това е обрисуван "този храм Божий, че тринайсетгодишните деца да направят съпоставка и да констатират "промяната" - и то още преди да е пресъздадена сцената с поведението и речта но жалко треперещия за животеца си отец Евтимий? За да напишат такова тълкуване, в съзнанието на тези млади същества учителите по литература би трябвало да са изградили представата за манастира "Пресвета Богородица" като "крепост на страха, на грубостта и на бездушието". Боже мой! Ами че нали този манастир има за игумен "старец милостив и добър българин", от когото баба Илийца разчита, че ще намери съпричастие, за да спаси българина, който е тръгнал "за християнска вяра курбан да става"! Българката осъзнава помощта си като изпълнение на християнски и патриотичен дълг, затова се уповава на игумена - "добър българин", който, уви, в съдбовната нощ е в Берковица, но едва ли би допуснал в манастира да "няма място за помощ,за съпричастност и за надежда".В епохата на Възраждането понятиета "българин" има не само национално, но и нравствено съдържание. Да бъдеш "българин" в онова време означава да защитиш етническата си принадлежност с достойни народополезни дела. Това понятие съдържа всичко, което нравствения кодекс на времето изисква от човека. Вазовото художествено решение - в светата обител Илийца да се сблъска със студенината, егоизма и бездушието на страхливия калугер - не е случайно: контрастът е основният похват за изграждането на образа на българката, която е духом свободна, нравствено извисена и силна, майчински грижовна.В цитирания примерен отговор на задача 25 авторите му са извършили непростима подмяна на ценностите: недопустимо е чертите от характеристиката на чуждеещия се от народните борби калугер да се приписват на манастира като негова същност. Метафората "спеше и манастирът" и епитетът "глух" могат да се разтълкуват само като загатване, че в него смелата челопеченка няма да намери отклик на молбата си, че манастирът ще остане "глух" за надеждата й да намери съпричастие към рискованото родолюбиво дело, с което се е наела. В никакъв случай обособеният епитет "пустинен" не може да се тълкува като знак за "промяната" в храма Божий".В одата "При Рилския манастир" Вазов пише: "таз пустиня горска,свята". Да, свята! Християнската традиция нарича "пустиня" светата манастирска обител, защото е отделена от светския живот. Не може образът на манастира от този разказ да се изключи от контекста на Вазовото творчество, в което е изразено разбирането на писателя за ролята на светата обител във възрожденските борби. Дякон Викентий от "Под игото" крие в манастирската си килия Иван Кралича, а после пред Соколов му дава името Бойчо Огнянов, участва в подготовката на въстанието. Игуменът Натанаил съдейства на Огнянов в апостолската му дейност и недовършил литургията,препуска лудо с коня до Бяла черква, за да го спаси.Отец Йеротей излъчва тихо душезно величие,когато в килията си дава златните лири на Викентий, като казва: "Вземи,колкото пари са нужни, и потребисайте ги, както ви е научил Господ, за спасението на Болгария..." Скромно мотивира патриотичния си жест: "Та дали аз не обичам Болгария?"

Защо предложеното в отговорите на задачите от изпитния тест тълкуване буди негодувание и възмущение? Преди всичко, защото от следващата учебна година всички преподаватели по български език и литература ще започнат да изопачават по този начин Вазовото внушение - то ще се мултиплицира в цялата държава. Нали е министерско! Но още по-страшното е,че в момента такова тълкуване ще донесе на кандидат-гимназистите или ще ги лиши от 6 точки. Колцина ли от тях са го написали? Ех, като не са - няма точки! Без значение ли е това, като се знае, че при кандидатстването за гимназиална степен всяка стотна, дори всяка хилядна от бала има значение за класирането? Това решава съдбата на бъдещия гимназист! А след седми клас се кандидатства само веднъж! Ще могат ли съставителите на изпитния тест да пожелаят с чисто сърце и спокойна съвест на седмокласниците "На добър час!" или "Добра сполука!", след като са им предложили за подробен преразказ от името на неутрален разказвач не друго,а разказа "Бабата,която хранеше котките"? В пожеланието им бездруго ще прозира насмешката: "Ха ,да ви видим сега!" Да бяха се опитали преди това те да изпълнят тази дидактическа задача, че да си опитат силите! Дали някой от тях щеше да хване 35 точки?