/Поглед.инфо/ Религията е единствената сфера на познанието, отстоявана с шумна обществена енергия. Затова при преразглеждането на закона за просветата можеше да се очаква ревизия на светския характер на образованието. Тя не се състоя.
Новият проектозакон за народната просвета може да има много недостатъци, но едно постижение все пак трябва да му се признае: той препотвърждава светския характер на българското образование.
Може и да изглежда неуместно, че повторението на една и съща дума в стария и в новия закон се определя като "постижение", но си е точно така: да удържиш точно този принцип на образованието, който се атакува с нарастващ ентусиазъм от една-две петилетки, може да се смята именно за постижение.
Кой нарушава принципа на светскостта?
Откакто е паднала Берлинската стена за образованието се чуват предимно две твърдения: че учителският труд е обидно зле заплатен и че в училищата трябва да се преподава предметът "Религия". Автентичната загриженост на родители и експерти за това, че образователната система произвежда зле образовани деца без усет за общностите, сред които растат, е медийно маргинализирана и политически пренебрегвана. Единствената сфера на познанието, отстоявана със забележима и шумна обществена енергия, се оказа религията. По тази причина сега, когато започна цялостно преразглеждане на закона за народната просвета, можеше да се очаква включително и ревизия на светския характер на образованието. Но тази ревизия засега не се състоя.
Впрочем, удържането на този текст от закона може и да не се окаже израз на особена твърдост, нито пък привързаност към светскостта като принцип, а нещо много по-различно. Практиката в последните години показа, че на много места в страната светскостта се използва като инструмент, който да държи исляма извън училище, но който да пусне вътре в училището православието. В центъра на София например е пълно с училища, които преподават религия по един подчертано православен учебник, а децата, които нямат отношение към тази религия или нямат отношение към никоя друга, нямат възможност за алтернативни занимания в същия учебен час. По същото време в Западните Родопи, да кажем, се разиграва следната сцена: момичета със забрадки не се допускат в училище и им се пишат неизвинени отсъствия. Случаите са много, но особено нашумя този с осмокласничката Сайде от село Горно Краище, която беше изключена от училище заради забрадката. Не се е чуло за деца с кръстчета на врата, които да са изключени заради нарушаване на принципа на светскостта.
Ислямът - нежелан в училище
Социологията поставя тези примери в по-широк контекст. Според изследване на Open Data от 2010 година повечето български граждани смятат, че ислямът не бива да се изучава в часовете по религия, ако такива часове съществуват, дори и ако в класа има мюсюлмани. При задаването на обратния въпрос – трябва ли да се изучава православие, ако в класа има повече мюсюлмани, но все пак има и християни – резултатът е различен. Оказва се, че според повечето анкетирани православието все пак трябва да изучава.
Иначе казано - в България не се забелязва противопоставяне по линията светскост-религиозност, а е налице огнеопасното противопоставяне на една религия на друга. В такъв контекст светскостта спира да е автентична ценност, която трябва да се отстоява и се превръща в банално алиби за своеволие. И ако министерството на образованието наистина иска да удържи принцип, а не да подарява инструмент за разправа с една религия измежду много други, би следвало да проследява с подчертано упорство как се прилага собствeният му закон.
Автор: Т. Ваксберг, Редактор: М. Илчева