/Поглед.инфо/ "Най-страшната тенденция е българският народ от "прусаците на Балканите" да стане от простаците." Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ проф. Иво Христов в декларация от името на парламентарната група по повод Деня на народните будители.

Ето пълният текст на Декларацията на ПГ на „БСП за България“:

„Първи ноември е Ден на народните будители. Този път го отпразнувах в Пловдив, градът на хризантемите. Минавам през градината „Цар Симеон“, толкова красива в своите есенни багри и спирам пред главния й вход. Отсам и оттатък, по двата тротоара на улицата, стои изправено гражданството между тия два бряга. Между тия два бряга от хора тече потокът на бъдещето. Преминават една след друга стройните редици на манифестираща младеж, с лица, озарени от въодушевление и слънце. Знамена и песни, хубави момчета и дваж по-хубави момичета носят портрети на народните будители, вити с венци и хризантеми. Когато някой от редиците забавят ход, редиците подире им маршируват с едно огромно въодушевление. Небето над нас е толкова синьо и аз се чувствам все по-бодро и все по-леко“.

Това не са мои думи. Това го е написал големият български литературен критик и писател Константин Гълъбов, а годината е 1934. Това са 15 години след края на Първата световна война, която се оказва опустошителна за България. 15 години след Версайския договор, съгласно който България бива лишена от изконни свои територии. Има близо 1 млн. бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. От действащата 850 хил. армия, най-големият организационен ресурс във всички воюващи държави като процент от населението, всеки трети е или ранен, или заложник и пленник. Ньойският договор поставя кръст на идеите на България да бъде водеща сила на Балканите, „прусаците на Балканите“, както са ни казвали. Само 15 години след това, в един от най-известните литературни алманаси, Константин Гълъбов публикува този текст.

Каква е била надеждата на българите тогава. Надеждата на българите не е била икономическа, не е била политическа. Надеждата им е била именно в будителите. Както и преди 100 години, българите са разчитали преди всичко на това, че са народ с идея, с дух и с проект за собствения си съвместен живот в следващите години.

Да направим скок във времето и да се приземим в 2017г. В 2017г., в резултат на 30-годишния преход, България е напусната от повече от 2,5 млн. от собствените си граждани, а от тях близо 32% са хора с висше образование. По изчисленията на един от най-добрите български математици, тези хора всяка година произвеждат доход в страните, в които се намират, близо 100 млрд. долара. Това означава, че страната се е лишила, грубо казано, от още един национален бюджет.

Съгласно изследванията на теста ПИЗА на Организацията за икономическо сътрудничество към ООН, проведен сред деца между 9-ти и 10-ти клас, които вече ще завършат и ще поемат било към студентската скамейка, било в живота, 30% от тези деца са функционално неграмотни в трите направления – математика, природни науки и български език и литература. 41,5% са функционално неграмотни в областта на литературата - четат текст, но не разбират. 42% са функционално неграмотни по математика – четат със заекване условието на задачата, но не разбират за какво става дума. 38% са функционално неграмотни по природни науки. Вероятно мислят, че агрегатното състояние на водата има 4 форми. Само 13, 6 % от децата от по-долните социални групи показват добри резултати по математика, природни науки или литература, което означава запушване на лифта за социално придвижване от по-долните към по-горните нива на системата и тежко социално разслояване. За ваша информация във Виетнам този процент е 70%.

45% от първокласниците в България през 2016 г. нямат за роден език българския. Между 130 хил. и 200 хил., няма точна статистика, напускат училище, т. нар. „ранно отпадане“. 38% от българите не завършват въобще висше образование. Същевременно в страната към днешна дата има 52-53 висши училища. Тези висши училища обявиха прием тази година за около 70 хил. студенти, при положение, че завършващите абитуриенти са около 58-60 хил. човека. Очертава се дефицит от близо 10 хил. души, което означава, че всеки един, уважаващ себе си ректор на висше училище, следва да издаде една много важна заповед: вечер университетът да се заключва, защото ще влезе някое куче и ще завърши. Същевременно огромна част от тези завършващи абитуриенти, които влизат в съответните висши училища получават „дипломи с фактура“ т.е. функционалната неграмотност, се превръща в структурна неграмотност. Тези хора, тези неграмотни генерации ще влязат в активен социален оборот и както казваше големият руски режисьор Сергей Михалков: „Днес деца, утре народ“. Утрето дойде днес. България е една от страните с най-високи показатели по образованост, по коефициент на интелигентност, по разпространение на науката и образованието като особена ценност на нашия народ, в момента се нарежда след 50-60 място във всички международни класации. В 2017г., не в 1917г.

През това време получаваме „бравурни“ доклади, колко много сме напреднали. Да, ние сме напреднали, но се сещам, че май основното движещо противоречие на българския преход е, че колкото по-натам отиваш, толкова по насам идваш, убийствена диалектика. Вчера получих информация, че дори парите, които получаваме от ЕС по различните програми, включително ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ поради корупция, некадърност и откровена злоупотреба, са спрени от ЕС и това го заяви лично министърът на образованието. Поради която причина ние сме изправени пред следната тенденция, за която много малко се говори - тенденцията българският народ от „прусаците на Балканите“, да стане „простаците на Балканите“ с всички произтичащи от това последици.

Вчера беше Хелоуин. Гледах едни дечица, които се движеха по улицата, щастливи, облечени в маскарадните си униформи. Не знам дали знаете, че Хелоуин е празник на мъртвите. Да не се превърне Денят на народните будители в празник на прекратяването на българското образование.

Кой е най-големият проблем? Проблемът не е икономически, социален или политически. Проблемът е преди всичко културен и опира до това, че ние като нация сме изправени пред бездната на незавръщането. Образованите нации се учат от проблемите. Необразованите нации влизат в гробището на историята.