/Поглед.инфо/
От две Българии - едната е излишна,
като отдавна втръснало менте.
Не ще перото в стих да я опише.
Да я възхвали - вярата не ще.
Че тя е рай за куп богоизбрани,
(под маските си - черни сатани),
които ръсят сол в открити рани
и крият лик зад мраморни стени.
От две Българии - едната е трапезна,
отрупана с блага за векове,
а в другата - душите тънат в бездна
с нечути от оскъдност гласове.
И няма мост от Святост до поквара.
Немилост не докосва милостта.
За гнусният - лъжата е олтарът.
За алчният - копнежът е властта.
От две Българии - едната е палачът,
готов сърцата в миг да посече.
Статистика са бедните. Не значат,
дори кръвта им в ров да изтече.
Къртица с прилеп, червей с лешояда,
царуват в политически вертеп.
И пишат имената си в плеяда
от черни тръни в прогоряла степ.
От две Българии - едната е лъстива.
Продажна проститутка с евтин крем.
Разкрачена. Насам-натам отива.
Уж източна, но в западен тандем.
Търговецът - на дребно я продава
и спекулантът - с кризи я мори.
А Плевелът расте и избуява,
(невярващ на любов, а на пари).
От две Българии - едната спомня адът,
а другата - измисления рай.
Къде душите български пропадат -
това едва отвъд ще се узнай.
Но в моята тъй мъничка вселена
България е винаги една -
великомъченица, окрилена,
да плаща скръб за Дух и Светлина.