/Поглед.инфо/
Отново омраза...
И то каква.
За кой ли път?
С горене на портрети и напън за линчуване...
А огромната част от народа мълчи и гледа сеир. Или просто това не го засяга. А сме толкова малко и намаляваме с всеки изминал ден. Мили мои братя, българи, ще се самоликвидираме като подклаждаме тази омраза помежду си.
Някога, а сякаш вчера, написах едно стихотворение... Ето го...
ЛЮБОВ
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
И все по-трудно произнасям
онази думичка любов.
Любов – измачкана банкнота
в кесията на паметта,
продажна – колкото живота,
и честна – колкото смъртта.
Аз като гърбица я нося,
по-тежка от кръста Христов.
Тя – жадна, гладна, гола, боса.
Тя – свята грешница любов.
Любов – една-едничка нота
на битието в песента.
По-фантастична от живота
и по-банална от смъртта.
Настъпи време на омраза.
О, Господи! Не съм готов.
Но помогни ми да запазя
нещастно атомче любов.
Любов – последната Голгота,
спасението на света.
Любов – по-кратка от живота,
любов – по-дълга от смъртта.
1996