/Поглед.инфо/ Драги сънародници,
Обръщам се към всички вас от висотата на моите 92 години, преминал през множество професионални, политически и държавнически функции. Реших се на това обръщение с ясното съзнание, че Родината ни преживява един много критичен исторически момент, а хората от моето поколение с опит във вътрешната и външна политика останахме малцина. Като казвам критичен момент, имам предвид, че сега, а не по-късно, се решава дали България да я има или не.
В последните две десетилетия се смениха управления на страната от компрадорски тип, които в свой, собствен интерес поставиха страната в пълно външно подчинение, пренебрегвайки националните ни интереси. Не е нужно да се простирам в примери, защото всички виждат, че няма област от обществения и икономически живот, в която да не сме на последно място в ЕС и не само там. Намираме се в условия на демографски срив и тръгнахме по „пързалката на финансова задлъжнялост“. Като овладяха главните медии, усилено ни убеждаваха, че отказът от национален суверенитет и демонстриране на лоялност към т.н. евроатлантически ценности е единствено възможния път за България.
Защо смятам, че страната ни се намира в особено критичен, исторически момент:
Първо – малка България заема страгегическо място на Балканите и е обект от особенна важност за всички големи сили в момент на изключително напрежение в геополитическото противопоставяне. Не ще и съмнение, че всички те имат подход към РБ изхождайки САМО от своите собствени интереси. За нас е екзистенционално важно в тия условия да имаме държавно управление, което да формулира и провежда наши международни позиции изхождайки САМО от нашите собствени национални интереси.
Второ – като се присъединихме към ЕС и напълно отворихме нашия вътрешен пазар за европейските стоки и капитали, нашите управляващи не защитиха аграрния-сектор на икономиката ни приемайки по-низки дотации в земеделието по сравнение със старите страни членки, което го постави в неравноправни конкурентни условия. Отказахме се от регулации в инвестиционната политика, вследствие на което чуждите инвестиции в РБ се оказаха, почти изключително, в сферата на услугите, а не в индустрията и печалбите им на практика доведоха до изтичане на национален доход.
Трето – особено вредна за страната в последните две десетилетия беше липсата на защита на националните ни интереси в енергийната област. Отказът, под външен диктат, от големите енергийни проекти петролопровода Бургас-Александруполис, АЕЦ Белене и Южен поток струват загуби на милиарди лева ежегодно за България. Наред с това се лишихме от важна възможност за защита на националната ни сигурност.
Четвърто – управляващите през последния четвърт век допуснаха чужди фондации да финансират груба намеса във вътрешно-политическия живот на страната, като наемаха множество образувания за оказване влияние при решаване на важни за страната въпроси в интерес на външни, а не нашите български интереси. Оправданието, че забраната на тази намеса противоречи на поети задължения с членството ни в ЕС, се опровергава от опита на Унгария. В това направление стои и външната намеса(чрез платени агенти за влияние) чрез обработване на общественото мнение относно това кои са истинските външни заплахи за нашата национална сигурност в грубо противоречие с действителността.
Пето – за целия период на новата ни история до началото на 21 век, на българска територия не е допускано установяването на чужди военни бази, докато сега компрадорската управленска върхушка прие безплатното установяване на наша територия военни бази на САЩ, с което е грубо нарушен суверенитета на България и е създадена реална опасност от превръщането на страната ни във фронтова държава, при която съдбата и се решава не от суверена, българския народ, а от решения вземани във Вашингтон. Тук сме длъжни да посочим, че при вземането на решение касаещо съдбата на народа от този вид, не е зачетено съдържанието на чл.1 ал.(3) от Конституцията.
В практиката на демократичните държави решения от подобен характер, се взимат само след национален референдум, отразяващ решението на суверена, какъвто тук не бе приложен и това поставя под съмнение законността на чуждите военни бази на българска територия.
Шесто – дълбоко корумпираната партия ГЕРБ е „в сглобка“, но за 12 години на власт, тя натрупа огромни финансови ресурси и овладя със свои клиенти държавния апарат и голяма част от местната власт. В този исторически критичен момент от най-първостепенна важност са не идеологическите, етнокултурните и дори класовите различия, а обединяването на народа около императива възстановяване на суверенитета на България.
Като се вглеждам и претеглям възможните политически субекти, които могат да станат двигател на тази промяна, виждам тази възможност най-вече в програмата и кадрите на ПП Възраждане в единение с ЛЕВИЦАТА.
Мнозина политически наблюдатели предричат, че една политическа сила има шанс за успех ако бъде „припозната“ от някоя от големите световни сили. Е, ако това е единственият шанс за успех, то това би означавало, че националния ни суверенитет е химера. Опитът на Унгария и Полша, обаче, показва, че това не е така, а националният суверенитет е защитим и при условията на членство в ЕС и НАТО ако управляващите политически сили поставят националният интерес като главен критерии в международната политика на страната си.
В съвременни условия не митингите и събранията играят тази роля, а преди всичко медиите и най-вече големите телевизии. Ето защо, правителството трябва да осигури равен шанс на всички партии и коалиции в предизборната кампания, което практически означава еднакво телевизионно време на всички участници, като приложи адекватни административни и финансови мерки и контрол за тази цел. Без такива мерки, демокрацията се превръща във фарс.
Стоян Жулев