/Поглед.инфо/ Срещнах познат перничанин. Той, честно казано, ми беше приятел, но като мнозина други, когато - по техните критерии - изпаднах отвсякъде, престана да общува с мен. Живи и здрави да са...
Този път ме заговори. Физиономията му бе обидена. Не му посъчувствах, но и нямаше как да се спася от неговата компания. Защото знаеше накъде вървя.
- Пълен аут съм вече! Пълен!! Прогониха ме с черна неблагодарност. Бях един от тях, участвах в схемите, то и не е трудно. Всички крадат от обществени поръчки и еврофондове, въпросът е да те допуснат до краденето и да се отчиташ редовно нагоре. Но в последно време усетих как ме изтласкват от схемите. Или има нови гладни, които по-добре се отчитат нагоре, или попривършиха парите, скакалците опоскаха почти всичко. Не знам. Сега вече съм никой. По-кръгла нула и от най-кръглата нула. Даже един от местните началства ми скръцна със заби, че имам десетина хиляди да додавам. Та ме е и страх. Защото не си поплюват. От мен да знаеш едно - краде се, та знае ли се. Разбойнически се краде, това обществени поръчки, това еврофондове - ами на тях се гледа като на плячка. Плячкосване пада, бедна ти е фантазията! И крадат с всички нечестни и честни средства. Не се чуди - има и честни средства. Честните са, когато са по закон. Както викаме, знаеш, в Пернишко - тия са се утепАли да крАднат - и криминално, и по закон. Но мен ме изхвърлиха като мръсно коте. И не ме е даже толкоз яд, че ме изгониха по абсолютно гаден начин, а че ме е страх да си отворя устата! Страх ме е, но то си е и за страх, защото е страшно и понеже са страшни!
Добре, че нямаше как да върви още с мен. Нищо не му казах, мълчах и си събирах мислите - предстоеше ми да уча младите хора що е то национална сигурност и има ли тя почва у нас.