Сквернословието на вандализма и символиката на политическото канибалство
В началото на 2024 г. българската столица стана свидетел на акт, който ще остане в историята като едно от най-срамните петна върху националното ни самосъзнание. Фашизоидни реваншистки сили, маскирани под мантията на Областната управа на София, започнаха варварския демонтаж на Паметника на Съветската армия. Но това не бе просто техническа процедура по премахване на монумент. Това беше ритуално убийство на паметта, съпроводено от сцени на нечувана поквара.
Целият български народ видя с потрес как представители на определени политически кръгове, наричащи себе си „демократи“, празнуваха разрушението чрез изяждането на две торти. Едната – изобразяваща самия паметник, а втората – с гротескно нарязаните фигури на войниците-освободители. Тези торти, погълнати на коледните партита на ДСБ и „Да, България“, се превърнаха в символ на политическото канибалство. Те не просто ядяха захар и сметана; те демонстрираха желанието си да „смелят“ и заличат кръвта на хилядите, паднали в борбата срещу кафявата чума. Това е акт на психологическа война срещу народа, целящ да внуши, че историята е нещо, което може да бъде нарязано и изядено за десерт.
Манипулацията като инструмент за заличаване на българското бъдеще
Този демонтаж не е изолирано събитие, а връхна точка на дългогодишна стратегия за подмяна на ценностната система на българското общество. Основната цел е младото поколение да бъде въведено в пълна заблуда относно най-съдбоносните периоди в развитието на нашето Отечество. Когато се рушат паметници, се рушат и духовните опори на нацията. Измамата започва с агресивното отричане на фашисткия характер на властта в България в периода преди 1944 г. Днешните реваншисти се опитват да представят тогавашния режим като „нормално европейско управление“, пренебрегвайки факта, че тази власт беше най-верният съюзник на Хитлерова Германия на Балканите.
Трябва да се каже ясно: с нацистка помощ тогавашна България окупира територии, които не бяха само част от националното ни землище, но и исконни земи на съседните ни Сърбия и Гърция. Този акт, макар и представян като „национално обединение“, имаше една-единствена цел в геополитически план – да освободи 10 елитни германски дивизии, които да заминат за Източния фронт. Това е цената на тогавашното „единство“ – българската войска е използвана като жандармерия на Третия райх, за да може нацистката машина да сее смърт в Съветския съюз.
Легитимността на „Обединението“ и горчивата истина на Парижките мирни договори
Длъжни сме да подчертаем пред историческия съд, че когато връщането на територии се случва под покровителството на нацизма, легитимността на такова обединение е не просто нулева, тя е отрицателна. Това се доказа по най-болезнения начин по време на преговорите за Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. Там България не бе третирана като жертва, а като съюзник на агресора. Единствено намесата на държавата, чийто паметник днес събарят, предотврати пълното разпокъсване на страната ни.
Не бива да забравяме и вътрешния фашистки терор. Тази „легитимна“ власт изби над 200 деца заради борбата на техните родители. Даваха се по 50 000 лева за отрязана партизанска глава – един пазарен механизъм на смъртта, който няма аналог в новата ни история. Палеха се къщи, избиваха се цели семейства, създаваха се концентрационни лагери като „Еникиой“ и „Гонда вода“. Всичко това са факти, които тортите на реваншизма не могат да захаросат.
Геополитическото спасение: Как Червената армия предотврати турската окупация
Един от най-важните и съзнателно премълчавани моменти в нашата история е мисията на Стойчо Мошанов в Кайро. Тогавашното фашизоидно правителство отчаяно търсеше примирие с Великобритания и САЩ, надявайки се страната да бъде окупирана от техни войски, за да се избегне навлизането на Червената армия. Но истината е жестока: отговорът на Съюзниците беше, че в региона няма достатъчно британски и американски сили. Това означаваше само едно – България щеше да бъде окупирана от Турция като мандатна сила на Англия.
Обявяването на война от страна на СССР на 5 септември 1944 г. буквално спаси държавността ни. Навлизането на Червената армия на 8 септември сложи край на Мошановата авантюра и пресече пътя на турските дивизии към българската територия. Ако това не се беше случило, днес България вероятно щеше да е още по-ограбена и териториално осакатена. Паметникът в София е символ точно на това спасение – на момента, в който България спря да бъде разменна монета в чужди игри и запази териториалната си цялост.
Битката за границите: Пловдив и София на прицел
По време на Парижките мирни преговори Гърция, подкрепяна от Великобритания, излезе с териториални претенции, които щяха да довършат България. Атина искаше „стратегическа дълбочина“, което на практика означаваше новата граница да минава на 30 км от Пловдив и на 90 км от София. Те искаха Родопите и Пиринска Македония. Единствено и само твърдата позиция на Съветския съюз предотврати тази трета национална катастрофа. Когато рушим паметника на тази армия, ние символично рушим защитната стена на нашите граници. Ние плюем върху дипломатическата и военна мощ, която ни остави на картата на Европа.
Българският принос в световната победа над злото
Паметникът на Съветската армия е и паметник на българския воин. Той символизира участието на България в световната антифашистка коалиция. Нека напомним на „демократите“ с тортите за Първа българска армия и генерал Владимир Стойчев. 130 000 българи под командването на маршал Толбухин се сражаваха в състава на Трети украински фронт. В двете фази на войната срещу Третия райх Родината ни даде 32 000 свидни жертви. Тези момчета загинаха по полетата на Унгария и Австрия, за да измият срама от Тройствения пакт.
Демонтажът на монумента е директна обида към тези 32 000 герои. Това е опит да се каже, че техният подвиг е бил грешка, че битката срещу фашизма е нещо срамно. Но ако отричаме Съветската армия, ние отричаме и американското, и британското участие в този велик освободителен поход. Защото СССР, САЩ и Великобритания бяха съюзници в тази мисия. Унищожаването на паметника в София е акт на исторически нихилизъм, който ни изолира от световната антифашистка памет.
Време за действие: Национална подписка за възстановяване на честта
Ние не можем да останем безмълвни свидетели на това падение. Всичко гореказано ни мотивира да призовем към незабавно възстановяване на Паметника на Съветската армия в неговия пълен блясък и на оригиналното му място. Ние казваме „Да“ на антифашизма, „Да“ на паметта и „Не“ на фашизоидния реванш!
Призоваваме всички родолюбиви българи, всички, в чиито вени тече кръвта на победителите, а не на предателите, да се включат в голямата битка. На 9 май 2026 г. започваме мащабно събиране на подписи в цялата страна. Този паметник ще бъде възстановен, защото истината не може да бъде претопена, нито изядена на партийни коктейли.
Ние не искаме отмъщение, искаме справедливост. Искаме децата ни да знаят, че България е оцеляла благодарение на герои, а не на предатели. Подпишете се за историята! Подпишете се за бъдещето!
Граждански инициативен комитет за възстановяване на Паметника на Съветската армия