/Поглед.инфо/ Правителството управлява вече сто дни и съгласно традициите в демократичните държави сега е времето на "първата контрола" за сверяване на часовниците.
Резултатите от изборите поставиха на изпитание способностите за постигане на коалиционно споразумение. Това беше първото нелеко препятствие, породено от натрупаните негативи и неписаните правила на "родния посткомунистически политически кодекс". В същото време общата благоприятна обществено-политическа ситуация, критичното положение в редица ключови сектори и перспективата за управление на сериозни фондове като че ли изиграха отрезвяваща роля. С редица компромиси и по сложна коалиционна схема кабинет бе сформиран. Почти всички участници в коалицията се похвалиха с това сериозно постижение. На фона на липсата на традиции в сфери като коалиционна култура и допустим политически компромис, успехът им не бива да се подценява.
Полезно е също така, че отделните партньори запазиха относителна самостоятелност, която проличава в различията по някои въпроси. Деликатното равновесие в отношенията помежду им постави вече на изпитание приемането на важни политически решения, други бяха отложени или видоизменени. Все пак едва ли дълго време прояви на непоследователност в позициите на най-голямата политическа сила ще могат да се обясняват с общи фрази като "шеги", "втори шанс" и "позитивно отношение към опозицията".
Второто сериозно достижение на правителството бе официалното представяне на управленска програма, съгласувана за рекордно кратко време. За сравнение премиерът Орешарски не прие за необходимо да представи такава. Може би за да не афишира своите виждания за "реформите в ДАНС" и кадровото им обезпечаване. При първото си пребиваване в МС Борисов пък предпочете да посети спортна площадка докато Симеон Дянков представяше управленската програма. Сега кабинетът "Борисов II" представи официален документ от 180 страници с близо 1200 конкретни мерки. Разбира се, премиерът побърза да се застрахова с думите "Беше важно да я има тази програма и да е ясно какъв е мандатът на това правителство, за да няма спекулации за една година, за две години... А оттук насетне е Божа работа".
По принцип преди избори политиците спазват просто правило: щедри обещания във вътрешнополитически план и умерени изказвания във външнополитически. В този смисъл на предизборната реторика следва да се гледа снизходително. Правителствената програма вече може да служи като основа за анализ на намерения и действия.
Приемането на властта предполага поемане на отговорности. За никого не е тайна, че в редица сектори състоянието е критично и те са трудно поносими. Съвсем естествено съдебна система, икономика, пенсионно осигуряване, здравеопазване, енергетика, образование, администрация провокират повишен обществен интерес. Правителството "наследи" и най-големият скандал с публични средства в новата ни история – Корпоративна търговска банка /КТБ/ и очевадният провал на съответните регулаторни органи. Анализ на конкретните управленски действия по него би показал доколко програмата има шанс да бъде изпълнена или за пореден път ще остане лист хартия. Решаването на горните проблеми/ респективно нерешаването им ще се отрази на по-общи и важни понятия като хроничния дефицит на справедливост, инвестиционната и бизнес среда в страната, които са минирани от корупция и непоклатими порочни практики.
Реформата във всяка една от посочените сфери предполага освен всичко друго и финансово обезпечаване, което автоматично я свързва със сфери икономика и публични финанси. Затова настоящият кратък анализ се спира единствено върху отношението към някои съществени проблеми с висок обществен интерес, които служат за лакмус, определящ намеренията за изпълнение на програмните намерения. Разгледан е само най-скандалният случай – КТБ и производните му, и политическото отношение към свързани с него лица и институции.
В ГЛАВА ИКОНОМИКА И РАСТЕЖ под точки 14 и 15 управляващите са записали:
"14. Възстановяване на доверието в БНБ чрез законодателни и кадрови промени, при спазване на европейското законодателство".
"15. Нормативно регламентирана публичност на кредитната история на КТБ и нейните клиенти в рамките на българското и европейско банково законодателство и без специални закони само за този конкретен казус".
На първо място личат няколко смислови недоразумения в горните текстове. Според т. 14 ще се спазва "европейското законодателство", а според т. 15 "българското и европейското". Няма да се пишат и специални закони за казуса КТБ. Имах вече възможност да коментирам тези намерения на неуморния г-н Цонев (http://legalworld.bg/39998.georgi-atanasov-zakon-za-edna-banka---chudo-koeto-svetyt-ne-poznava.html) и нарочната правителствена декларация за отказ от подобни действия предизвиква симпатии. В същото време буди притеснение формулировката "българско и европейско банково законодателство". За всеки юридически грамотен човек е ясно, че при несъответствия между национално (в случая българско) и европейско законодателство, приоритет има второто. Трудно ми е да повярвам, че в МС това не се знае. По скоро текстът прилича на несръчен опит за оправдание в стил "изявления на Управителя на БНБ от лятото на 2014".
Отчетеното загубено доверие в Централната ни банка не би могло да се приеме за професионално прозрение. Дори за най-големите поддръжници на статуквото стана очевадна липсата на професионални качества и достойнства сред членовете на УС. Важното в случая е как при тези дадености днешните коалиционни партньори работят за връщане на доверието в най-старата ни институция?
В програмата е назован само основният виновник - БНБ. За отговорностите на КФН няма нито дума. Априори се приема, че в действията на втория провалил се регулатор няма да се намерят слабости, а изслушването на господата Мавродиев и Савов в НС през януари е организирано за успокояване на напрежението. Странните опити на КФН да насочи регулаторните си функции спрямо медии вместо към подлежащите на надзор финансови компании се приемат безмълвно от повечето партньори в коалицията. Изключение прави Реформаторският блок.
Обезпокоителното тук е, че дори няма изразена някаква завоалирана забележка към очевидно "незаменимия правен и икономически новатор". Той не попада в графата "дава му се втори шанс за развитие"? Тогава някой би си спомнил, че "иновативните" опити на г-н Мавродиев в областта на банковото право не са от вчера. Той бе един от вносителите на умопомрачителната поправка в Закона за потребителския кредит от 10 май 2010 г., която даде възможност на търговските банки да променят едностранно условията по договорите си с клиенти. В този смисъл управленската програма му гарантира постоянен "втори шанс". Като в тиражите на тотото.
Като друг виновник бе посочена одиторската компания KPMG. Съответният регулаторен орган Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори отказа да отнеме лиценза й, въпреки многогодишното изготвяне на фалшиви и заблуждаващи "наивния" банков надзор одити. Всички вкупом (без БНБ) се възмутиха на думи и дотам като че ли свършиха опитите за постигане на адекватно решение. В същото време стана ясно, че представителят на Централната банка (подвеждана невинна душа) в този регулатор е гласувал в полза на KPMG. Дългият списък с финансови и кредитни институции, одитирани от същата тази компания поставя естествено и въпросът: ако одитите на КТБ са фалшиви, доколко може да се вярва на одитите, които компанията е правила на другите си клиенти? УС на БНБ може ли да даде отговор или отново ще играе ролята на дълбоко замислен?
Персоналните промени в БНБ, с които основният коалиционен партньор смята да върне доверието в институцията се ограничават до освобождаването на подуправителя Цветан Гунев. Въпреки че на думи искат оставката на управителя, депутатите от ГЕРБ се канят да гласуват предложението за нов шеф на надзора на същия този управител. Уникалното е, че това предложение визира друг "невинно заблуден" член на провалилия се УС. Това поведение не е ново за тези депутати. Те вече два пъти са гласували предложените от Искров за този пост. И двамата предишни подуправители се оказаха "подвеждани и заблуждавани". Очевидно основно изискване за този пост е човекът да бъде податлив на "заблуда и подвеждане".
Реторическите опити на премиера на тема БНБ, банки и банкова система имат интересна история. От 2009 г. насам няколко пъти той се заканва да смени управителя на централната банка, после размисля, някой нещо го съветва, пак мисли и накрая май вече не мисли. В същото време депутатите му гласуват всички законопроекти, изготвени в БНБ. През лятото гласуваха дори умопомрачителното предложение за промяна в НК на първо четене. Преди някой да ги посъветва. Този някой изигра голямо влияние върху мисловния им процес. В края на октомври Борисов определи управителя за основният виновник за КТБ, принудил го да направи "суперкомфортен живота на банкерите, да си строят къщите и да си карат яхтите". Тези думи като че ли вече никой не помни. През 2009 г. финансовият министър Дянков разкри "Секретното споразумение Искров – Орешарски". Последва среща в МС при закрити врати и до края на мандата си не обели повече дума по въпроса. Малко преди да бъде сменен подготви промени за унифициране на законодателството в банковата сфера с това на ЕС. Получи "съвет" и забрави за проекта. Всички тези факти говорят за елементарни зависимости, в които общи приказки за "нова коалиционна култура", "втори, трети и пети шанс" логично се вписват. Данните за въпросните зависимости са налични в Банков надзор и в одиторските компании. Трудно ли е да се разбере защо те се чувстват недосегаеми?
На това статукво се противопоставя по-малкият коалиционен партньор. Въпросът е докъде ще му стигнат силите?
Очертаната картина за първите 100 дни на кабинета навява песимизъм. Това се отнася не само за изпълнението на правителствената програма, а най-вече относно перспективите за справянето с проблеми като хроничният дефицит на справедливост, инвестиционната и бизнес среда в страната, корупцията и вкаменените порочните практики. /БГНЕС
---------------------
Георги Атанасов, експерт и анализатор от Българския финансов форум.