/Поглед.инфо/ В този ранен час на 1999 година почина внезапно моята майка Кина. Днес се навършват 14 години от нейната смърт, а мъката ми по нея не намалява.
Изплаках всичко вече. Душата ми е суха.
Но знам, че всички мъртви в отвъдното ме чуха.
Ти как си горе, мамо? Как да надникна в мрака?
След петдесет години баща ми те дочака.
В най-светлата му младост го взе смъртта коварна,
но петдесет години ти му остана вярна.
И ето – ти си тръгна...Защо така набързо?
Навреме ли?..За майките изобщо няма възраст...
Така ли бе решила?..Да ни спестиш тревога.
И куфарчето с дрехите си стегнала - за Бога!
Парите за ковчега в найлонова торбичка...
Как да те вразумявам, ох, майчице едничка!
Ох, мамо! Майко! Майчице!Защо ме изостави!
С годините сърцата ни уж стават по-корави...
С годините сърцата ни уж стават по-студени.
Аз ще се справя, майчице. Ти не мисли за мене.
Не е възможна всъщност нашата раздяла.
Ти продължаваш в мене – Ти съществуваш цяла.
Аз цял живот опитвам на теб да заприличам
и също като тебе се уча да обичам.
2000г.