/Поглед.инфо/ През последните дни има масова пропагандна кампания за огласяване на резултати от проведено от изследователския център Тренд и Института за дясна политика проучване сред 1004 български граждани, озаглавено „Изследване на ценностните нагласи на българите“. Акцентите на представянето по-скоро напомнят неолиберални внушения за кардинални въпроси за българската действителност. Анализът на огласените данни от сайта на Тренд, обаче, разкриват и методологически отклонения поради политически внушения на десните, пряко свързани с управляващите от ГЕРБ.

Независимо от десния неолиберален подход на инструментариума на изследването, то все пак дава достатъчно данни за анализи и оценка на съществуващата в страната ситуация и възможните политически реализации. Интересното е дали водещите политици ще го прочетат внимателно и ще предприемат съответни действия за промяна на своите политики. Акцентът в анализите на Тренд е поставен предимно за „консервативните“ възгледи за отношенията в обществото между етноси, религии, полове, семейство и някои прояви, свързани с проституция, наркотици и др.

А може да има и друг прочит и анализ на данните, предимно от политическа гледна точка. Макар и ограничена представа, за тях ни дават резултатите от централния въпрос на това изследване „Кои са най-важните за Вас три ценности от този списък?“ (с до три отговора). Внимателният прочит и анализ разкрива съотношение между ключови десни (неолиберални) ценности и леви (социалистически) нагласи.

Неолибералните ценности са с най-малък дял на тежест (под 20%). Става дума за: пазарна икономика (6%), разбирана у нас предимно като синоним на капитализъм; неприкосновеност на частната собственост (15%); свобода на словото (т.н. „изразяване“, 14%); демокрация (14%), усещана от българите като неолиберална демокрация, социалистическата демокрация е отдавна забравена; толерантност (11%), разбирана предимно като отношение към различните (гейове, лесбийки, чуждестранни натрапници и т.н.); равенство между половете (едва 4%). От налаганите в обществото нови неолиберални отношения и ценности следва да посочим и неприемането (отхвърлянето) от мнозинството българи на: еднополовите бракове (75%), легализирането на марихуаната (72%), легализирането на проституцията (69%). Азбучна истина е, че основната неолиберална ценност са богатството и парите. В тази група на отговори можем да поставим и отношението към богатството, като 68% от анкетираните считат, че всички милионери са натрупали богатството си по незаконен път и само 27%, че в България можеш да станеш богат по честен път и едва 24% считат че успехът в България зависи от това дали работиш усърдно. Това означава, че при доминиращото дясно управление през последните 8 години не са преодоляни бандитско-рекетьорските, далавераджийските начини за обогатяване, приятелството (т.е. връзките) са решаващи за успеха (69%). И това, което не личи от изследването – решаващи за успеха са връзките с държавната власт и ГЕРБ (кумгейт, зетгейт, суджукгейт и т.н.).

Резултатите от изследването разкриват противоречие в оценката за демокрацията. От една страна, само 14% от анкетираните посочват демокрацията като ценност. От друга страна, 51% считат, че тази „второстепенна ценност“ е наложена в България и тя е „демократична страна“ (51%), но 41% са на обратното мнение. Тази колизия произтича от неразбирането на същността на демокрацията и нейното прилагане в България. По Конституция и закони България е демократична страна, но по функциониране на държавната власт нещата не са в съответствие с правовия режим. Тук въпросите биха могли да са във форма, подпомагаща анкетирания по-добре да се ориентира в тези сложни обществени процеси. Това, че 55% от анкетираните считат демокрацията за добра форма и 29% са на обратното мнение, е съждение абстрактно, а не спрямо конкретните прояви на демокрацията у нас. Не случайно едноличната власт е отречена, а с това и желанието начело на страната да има „силна ръка“.

С най-високи стойности са левите и традиционно характерни за българите ценности, подложени от неолиберализма на яростна атака: семейство (46%); мир 44%, разбиран вероятно като израз на миролюбието на българите, противопоставянето на войната и като спокойствие, липсата на военни и други сблъсъци; сигурност (38%), вероятно разбирана като защита и спокойствие за живота, здравето и имота на всеки, като социална сигурност, осигурена с работа, труд и равнище на доходите. Хората разбират вече, че неолибералният лозунг „По-малко държава“ не е в техен интерес, те вече разбират, че държавата трябва да осигурява основните социални потребности на хората: здравеопазването трябва да е напълно безплатно (92%); образованието трябва да е напълно безплатно (91%); работа на всеки, който иска да работи (86%). Но подобно, макар и с по-малки дялове, е мнението на хората; държавната намеса подпомага икономиката (44%), при 37%, че държавната намеса вреди на икономиката. Това са предимно леви (социалистически) нагласи.

Вероятно под натиска на Института за дясна политика са пропуснати ценности като справедливост, взаимопомощ, защита и охрана на труда и др. И съвсем не случайно са формулирани някои от въпросите, така че да се получи желания от авторите резултат. Типичен пример е въпросът за избор на твърденията, свързани с данъците. И са се получили угодни за дясната политика резултати. На въпроса „Държавата трябва да намали данъците, макар и да остават по-малко пари за социални помощи и услуги“ утвърдително са отговорили 60% от анкетираните. Втората опция „Държавата трябва да повиши данъците, за да дава повече пари за помощи и услуги“ е получила 25%, а третата „Не знам/Не мога да преценя“ е твърде висок дял – 15%. Авторите правилно са разчитали на обстоятелството, че респондентите ще отговорят на въпроса през призмата на плащаните от тях данъци. Огромната маса от българите не плащат корпоративни данъци, а предимно косвени данъци – ДДС и акцизи. А те са сред най-високите в Европа. И следователно не трябва да се повишават, те няма накъде повече да се повишават. Но ако са зададени въпросите: „Държавата трябва да повиши корпоративните данъци на едрите и средни фирми, за да може да дава повече пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) резултатът вероятно би бил тройно по-висок. Или пък: „Държавата трябва да намали корпоративните данъци и те да са почти на нула (сега са 10%), за да има по-малко пари за социални помощи и услуги (здравеопазване, образование, наука и култура) вероятно резултатът ще е обратният, очаквано около 90%. Социолозите от Тренд са качествени експерти, както и редица други социолози в България, и винаги могат да получат чрез „правилно“ редактираните въпроси, очакваните от Института за дясна политика резултати.

Има го изследването. Има ги резултатите. И сега какво? Шумиха няколко дни и всичко се забравя. А би могло да се използва като ориентир за промяна в политиката на БСП, понеже от изследването личат доминиращите леви нагласи на българите. Тези леви нагласи трябва да се отразят в леви политики, в преработка на икономическата и социалната политика на социалистическата партия. Отказът от нелибералния девиз „по-малко държава“ предполага нови, по-активни социалистически политики за повишаване на ролята на държавата за: развитие на безплатно образование; действителна, а не мнима, безплатна и качествена медицинска помощ (не само изтегляне на областните и общински болници от търговския бранш); разширяване на държавната собственост в икономиката и услугите, така че да има повече възможности държавата да осигурява работа на всеки, който желае да работи. Държавната собственост да се развива в дейности в сферата на новите технологии, но и в други с голяма социална значимост, дори губещи, но полезни за здравето и сигурността, за равнището на живот на хората.