/Поглед.инфо/ „Възрастните обичат да дават добри съвети, защото не са в състояние да дават добри примери”, гласи една сентенция, извлечена и многократно потвърдена от живота. Тя е валидна и за политиците. Падналите от власт (някои завинаги) започват да препоръчват на своите наследници точно обратното поведение на онова, което самите те са следвали, докато управляват. В тази светлина трябва да се анализира и оценява казаното от бившия син премиер Иван Костов в предаванията на Би ти ви „120 минути” (10.01.2016) с водещ Светослав Иванов, и „Тази сутрин” (18.01.2016) с водещ Антон Хекимян.
Централна тема в разсъжденията на Командира, днес наричан „Лаборанта”, бе случващото се в ДПС и турско-българските отношения около казуса „Местан”, както и влиянието на турския Диянет (Управление по религиозните дела в Турция) върху мюсюлманското вероизповедание у нас в навечерието на насрочената от нелегитимното Главно мюфтийство конференция (за 24 януари т.г.). Но натрапчивото желание на водещия Светослав Иванов „да поговорят срещу Русия” предизвика ироничните забележки на двама форумци. Единият се обърна към другия с думите: “А говоренето срещу „Матушката”, г-н Казус, в България е много, много необходимо. Дори с оглед на националните интереси и историческите факти е задължително!!!”. Въпросният „Казус” отбелязва на свой ред: “При третото прекъсване, русофобстващият водещ казва: „Аз много съжалявам, че накрая ще можем да поговорим и срещу Русия”. Поне си признава, че на „Босфор ти ви” много им се иска да говорят срещу Русия”.
Диагноза “политическа шизофрения”
При русофобстващата комедийна трупа, наречена от Бойко Борисов „малка, нахална и прекалено шумна болонка”, основана от Иван Костов под абревиатурата ДСБ („Демократи за силна България”), интерпретациите на понятия като „реформи”, „задкулисие”, „олигархия”, „пета колона”, „енергийна независимост”, „хибридна война”, „опозиция” и т.н., са направо диагноза за политическа шизофрения. Както и за припяващите им „журналисти” от типа на Георги Коритаров, Светослав Иванов и Александър Йорданов. Например Коритаров, бившият „агент Алберт”, сега водещ на предаването „Свободна зона” по Тв +, независимо каква е темата на поредното му предаване, повтаря като Катон Стари: „Прочее, Русия е агресор и Крим, който тя окупира в нарушение на международното право, трябва да бъде върнат на Украйна!”. Мъничката подробност, която пропуска е, че 88 % от жителите на Крим са руснаци и гласуваха на референдум за присъединяването му към Русия, от която Никита Хрушчов го откъсна през 1954 г., за да го подари на Украйна. Както и че самата Украйна дължи своето съществуване като отделно държавно формирование на Октомврийската революция. Ерго, Коритаров е против болшевизма, но е за придобивките от него.
Прозренията на Командира
Що се отнася до гостуването на Иван Костов в споменатите предавания на “Босфор ти ви”, пардон Би ти ви, за голямо наше удивление Командира предпочете да говори повече не за Русия, а за намесата на Турция във вътрешните работи на България. И в частност, в ръководството на мюсюлманското вероизповедание. Дори препоръча на правителството да обяви за персона нон грата турския посланик в София Сюлейман Гьокче и да изгони турските консули в Пловдив и Бургас.
Костов се похвали, че като премиер бил постъпил точно така с наглите турски дипломати заради опитите им да се бъркат в нашите вътрешни дела, посещавайки политически прояви без разрешението на министъра на вътрешните работи. Нещо не си спомняме за подобен „подвиг” на Командира, но речено е: не всичко може да се знае, не всичко може да се запомни... Сещаме се обаче, че той обяви за заплаха за националната сигурност Майкъл Чорни. И го изгони, „забравяйки” да му върне 200 000 долара „дарение” за фондация „Демокрация”. Или за „Бъдеще за България”? Както и да е. Другото, което каза Иван Костов в гореспоменатите интервюта, може да се обобщи в няколко пункта:
Първо, че са нужни законодателни промени като преграда пред радикалния ислям в България, който е политизиран и критично опасен и за европейската цивилизация.
Второ, че българските министерства и служби, които отговарят за сигурността, трябва да ревизират своите оценки за рисковете от политиката на неоосманизирана Турция. „Българските служби за сигурност трябва да изоставят вятърничавото си отношение към този въпрос, иначе ще се превърнат във враг на собствената си страна” – отбеляза Костов на 18.01.2016 г.
Трето, че е необходимо да се направят промени в Закона за политическите партии, които да гарантират, че българските политически партии няма да защитават групови и малцинствени права по начин, който ги противопоставя и изолира в страната. Не може една партия да претендира да представлява религиозна общност, посочи бившият премиер. “Трябва да се гарантира, че те няма да се намесват в правилата на религиозните вероизповедания и накрая да се гарантира, че няма да въздействат за промяна на религиозното съзнание на малцинствата”.
Четвърто, да не се допуска регистрация на новото ръководство на ислямското вероизповедание, което ще бъде избрано на конференцията от 24 януари, свикана от нелегитимния главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Още повече, че зад него стоят турският Диянет и неговите представители в районните мюфтийства.
Пето, че е важно България да се пребори мюсюлманското вероизповедание у нас да остане българска институция, а не както прави ДПС – религията да се използва за политически цели.
Шесто, че заради голямата си турска общност, България прилича много на Австрия и Германия. Костов даде пример с Австрия, която преди време сложила сериозни прегради, които не позволяват радикализацията на исляма. Трябва и всички религиозни проповедници да са български граждани, да владеят български, да са завършили български висши училища – подчерта той.
Седмо, че България не е подготвена законодателно да посрещне тези предизвикателства. При нас дори няма определение в закона какво е тероризъм и радикален ислям, за да се разграничи нормалният вярващ мюсюлманин от радикалния.
Нищо не е забравено
Чудна метаморфоза е претърпял менторът на ДСБ! Изглежда, дълго е чел „Нова Зора”, за да си позволи да говори като националист. Странно е обаче, че не му е неудобно, защото когато беше премиер, обяви от трибуната на Народното събрание, когато бе ратифицирана Рамковата конвенция за националните малцинства, че българският национализъм е „погребан”. Това няма как да забравим. По-късно обяви ДПС за „проклятието за България”. Поетът би казал „разнолика, нестройна душа”, защото ще си спомни как вървеше под ръка с Ахмед Доган, когато създаваха т. нар. обединени демократични сили, за да свалят правителството на Жан Виденов. Не му оспорваме с късна дата правото да проглежда, но и греховете му не сме забравили.
„Проклятието” продължава да виси над главата на българския народ, въпреки опитите на самия Костов да създаде ДПС-2, начело с Гюнер Тахир, така, както се провалиха и опитите за създаване на отделни политически структури на Мехмед Ходжа, Адем Кенан, братя Юзеирови, или за откъсване на значителни части от ДПС от страна на Касим Дал и Корман Исмаилов.
Българският национализъм, който Костов и други непотребници погребваха жив цели 26 години, отказа обаче да предаде богу дух. Все някак си успяваше да повдигне с клепачи пръстта, колкото да запомни за съдния ден делата на опропастителите на България. Някои от тях като Иван Костов в случая са разбрали вече, че не може да има добри етно-религиозни политически формации. Колко кал и злъч се изля обаче върху ни през тези 26 години, заради това, че не се примирявахме с техните мантри за европейски мултикултурализъм и български етнически модел. Докато прогледнат и видят, че всяка етно-религиозна политическа формация – от ДПС, през НПЧД, до партия „Помак” или ОМО „Илинден”, е предпоставка за чужди намеси във вътрешните работи на България. Дали Местан ще притичва с поверителна информация до турското посолство в София, или Доган ще носи там „оня списък” – все си е национално предателство! Но както изпълнителната власт, така и прокуратурата се правеха на умрели лисици в продължение на четвърт век. Ако Иван Костов беше предприел нещо за изпълнение на конституционната забрана на партии, създадени на етно-религиозна основа, можеше и да повтори, дори да потрети мандата си, а не да бъде отвят като лист от „Негово Величество” през 2001 г. Той обаче не само не посмя да поиска забраната на ДПС, ами и подписа Рамковата конвенция за правата на малцинствата – другият инструмент за чужда намеса във вътрешните дела на България. После пробута в Народното събрание „онази” декларация, която обяви „възродителния процес” за „опит за етническо прочистване и насилствена асимилация на българските турци”. В интервюто си от 18.01.2016 г. Иван Костов дори заяви: „Аз съм един от авторите на декларацията срещу депортацията на българските турци и се гордея с това!” И ние бихме се обявили срещу депортацията, ако изобщо имаше такава. Но депортация никога не е имало. Вътрешни емигранти обаче като Иван Костов, за съжаление, бол. Да оплюеш страната си и да се гордееш с това, не е ли равносилно на същото, което правят депесарите от четвърт век? Преди това обаче Костов се извини на преселниците в Бурса. После, заедно с представители на скандално известния турски „Джейлян холдинг”, „откри” строителството на хидроенергийния проект „Горна Арда”. От тази политическа реклама, както и от пуснатите в небето бели гълъби и перо не остана. Остана обаче разюздана русофобия в излишък.
След като продаде „Нефтохим” на „Лукойл”, Костов днес продължава да смята ДПС за „проруска” партия. Речта на Доган на 17 декември миналата година била съставена от всички клишета на Кремъл.
Така може да говори само много гузен човек
който държи да ни приспива с мантрите си, че ДПС, като корпоративна структура, щяло да си стои, но щяло да загуби влияние и избиратели: на всеки избор – по 1 / 3, докато се превърне в четвърторазрядна партия, с което Командира пророкува края на „проклятието”. „Проклятието ДПС се снема от нашата страна – възвестява той оптимистично. Дали с Доган или с Местан, ДПС е абсолютно нежелан партньор. Отиващите си от ДПС (хората на Местан – б.р.) вземат и мюфтийството със себе си”.
Какво още ще вземат със себе си, Костов не ни каза. Доколкото ни е известно, има подозрения, че неговите хора от ДСБ са готови и на териториални загуби, на същия принцип, по който един изтъкнат деятел на СДС от Костовата политическа младост – Петко Симеонов, заявяваше: „Ако ще границата и на Вакарел да мине, ние трябва да вземем властта!”.
Лакърдиите на Костов би трябвало да ни накарат да забравим едно друго „проклятие”, наречено „братовчедска РМД приватизация” по негово време, харизването на БГА „Балкан”, продажбата на Външнотърговска банка барабар с печалбата й и прочие екстри на тържеството на синята идея, които той се опита да прикрие с освобождаването без обяснения на цели 9 министри от кабинета си. Включително вицепремиерите Александър Божков и Евгений Бакърджиев, и на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев. Остави, обаче, Надежда Михайлова да вършее и заедно с нея подписаха „оня меморандум”, с който се съгласиха да бъдат затворени 1-4 блокове на АЕЦ „Козлодуй”, един особено демократичен, икономически изгоден и най-вече патриотичен акт.
Възмездието за тези престъпления дойде не от българската Темида. То бе подсказано от избирателя, който през 2001 г. изрита Костов от властта. Последва отстраняването му и от поста председател на СДС, след което той удобно се разсърди и мълча три години. Днес лаборантства и дава препоръки.
След предпоследното му явяване в Би ти ви, срещу него реагира Главното мюфтийство. Това беше единственото полезно нещо в политическия живот на бившия Командир от ново време - да изкара на светло агентите на Анкара в мюсюлманското вероизповедание. Това е всичко. Ще го приемем за смекчаващо вината обстоятелство.
Наследството на Мавъра
При толкова прегрешения, само родените след 2001 г. могат да повярват на „загрижеността” на Костов за България. И той, и „Царя”, и Бойко Борисов управляваха до такава степен „успешно”, че България днес е най-бедната страна в ЕС. Костов, който твърдеше навремето, че можело да се живее и без производство, сега пък твърди, че България преживявала години на небивал икономически възход. Да се смее ли човек, да плаче ли, или да вземе дебелата тояга!
Този управленец, който остави България без промишленост, който продаде и затри 2300 фабрики и заводи и прогони 2 милиона българи да се скитат немили-недраги, този Мавър, който извърши черното си дело по демографската и социална съсипия на Българя, няма очи да види технологичния геноцид, който се прилага спрямо Отечеството ни. Той има ли отговор на въпросите защо за България е разрешен туризъм, а не модерни технологии и производства; защо може проституция, а авиация – не; защо на тази райска земя може да бъдат отглеждани главно три земеделски култури – пшеница, слънчоглед и най-вече рапица? Къде е мощната преработвателна индустрия на България и защо ги няма суровините за нея? Защо пустеят българските села и крепне протолатифундисткият модел на т. нар. арендатори?
И как се отнася към българското бъдеще продажбата на българска земя на чужденци?
Към този не съвсем пълен списък на въпроси могат да бъдат добавени и други, отнасящи се до съкращаването на личния състав и техниката на българската войска например. Да бъде посочен т. нар План 2004, изработен от правителството на Костов, макар и осъществяван от правителството на т. нар. величество. Но дали си спомня загриженият днес със задна дата за българските национални интереси бивш министър-председател Костов на кого принадлежи следната декларация: „Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес”. Ако е забравил, ще му припомним, че това са негови думи. И че по-надолу в падението от него е стигнал само бившият т. нар. президент и върховен главнокомандващ Петър Стоянов: „България ще спазва международните норми на поведение, дори с цената на отказ от националния суверенитет”.
Какви патриотични времена на патриотични управления сме преживели!
Но ако оставим армията, какво да кажем за пожертваните поколения българи, пенсионирани за зла участ преди осъществяването на т.нар. пенсионна реформа на Иван Нейков, министър в Костовото правителство.
Още звучи като рефрен над осланена България презрителната реплика на Командира – „алчни старци, излезли на припек”.
Две кутии бяла боя
Много негативи е събрал с дейността си г-н “Лаборанта”. Ние обаче никога не сме обичали тъмните бои, макар животът твърде често да ни ги е предоставял. С други думи, помним и добри неща. Едно държавническо действие, за съжаление, малко известно на широката публика, е решителната защита на българския национален интерес, осъществена от министър-председателя Иван Костов при опитите модераторът на събитията на Балканите – САЩ, да заселят в България 50 хиляди албанци от Косово по време на бомбардировките на НАТО в Р Сърбия – т. нар. „План Подкова”. Тогава нито тропането с крак на генерали-емисари, нито скърцането със зъби на зам.-държавни секретари, успяха да пречупят волята на българския министър-председател. Е, ние си знаем, че той се надяваше на втори мандат, и че 50 хиляди косовари щяха направо да взривят мечтата му. И устоя. Последваха сложни ходове, невидими и необяснени за обществото и в края на краищата принудиха Командира да се занимава лабораторно с политика. С други думи, казаха му, че спрямо изискванията на сюзерена, е ненадежден. И по-добре, защото към изброените от нас „реформи” и съглашателства Иванови днес сигурно щяхме да посочим и други непростими грехове.
Струва ни се обаче, че забелязаната напоследък активност на г-н Костов и съпътстващите сътресения в ДСБ навеждат на мисълта за някакво въображаемо негово бягство от Острова на въдворението, както можем да оприличим лабораторията, която ръководи. Нещо като остров Елба за един друг командир в едно друго време. Ние обаче знаем, че 100 дни слава и на нашия Командир не му стигат, че и маршалите му, ако вземем за пример Радан Кънев, са космически далеч от оня редник с “маршалски жезъл в раницата”...
Забавно е обаче човек да наблюдава превъплъщенията на късния Костов. Командир без армия, с къса памет, с много грехове и късни прозрения! Българин е. Турците обичат да казват „да му имам на българина акъла, дето му идва отподире”. Иване, Иване, небъдна е тая, само с две интервюта по “Босфор ти ви”, все едно че са две кутии бяла боя, няма как да избелиш делата си в почернена България...