/Поглед.инфо/ Днес се наслушах на депутатски разсъждения на тема „тежкият конституционен казус” - дали г-н Пеевски е депутат или не е, след петъчното изпълнение (14.06). Щели да сезират Конституционния съд (КС) по него! А защо? А защо не сезират КС за Закона за изменение и допълнение на Закона за ДАНС (ЗИД ЗДАНС)? Всъщност в това е въпросът!

„Казус Пеевски” няма! Моето мнение дали ви харесва или не, дали ми харесва или не, дали им харесва или не, е, че той е депутат и никога нито за минутка не е бил председател на ДАНС! Мотиви? Колкото щете, особено ако поне сега нашите депутати не са излъгали!

Надявам се, че следните факти са неоспорими:

1. В деня на влизането в сила на ЗИД ЗДАНС (14 юни)!, 42-то НС гласува предложение на премиера, направено по реда на чл. 8, ал.1 (изм.) от ЗДАНС, депутатът от ДПС г-н Д. Пеевски да бъде избран за председател на ДАНС!

2. Към момента на написване на тези редове, такова решение не е публикувано в Държавен вестник (ДВ) и дори на страницата на НС!

3. След избора, г-н Пеевски полага клетва по разпоредбата на чл. 8а (нов) от ЗДАНС.

4. Няма данни в същото заседание на НС да е предлагано и гласувано решение за освобождаване на г-н Пеевски като народен представител, поради избирането му за председател на ДАНС! Естествено такова не е публикувано нито в ДВ, нито на сайта на НС!

А Конституцията (чл. 88, ал. 3) повелява в 15-дневен срок да се обнародват актовете на НС и задължава председателя на НС да го стори (чл. 77, ал.1, т.5).

Казаното на практика означава, че г-н Пеевски никога, след полагането на клетва в 42-то НС, не е преставал да бъде народен представител, защото никой и на никакво основание не е прекратявал пълномощията му като такъв! Следователно, не съществува въпрос „дали може да се върне в НС” – съгласно Конституцията той не го е напускал. Но не е само това – той никога не е бил председател на ДАНС! И то произтича пряко от разпоредбите на конституцията – по чл. 68 народният представител „не може да изпълнява друга държавна служба” (председател на ДАНС май е такава!), с изключение - при избирането му за министър (да, но председателят на ДАНС явно не е такъв)! Следователно, независимо, че има решение за избора му и че е положил клетва (което е предусловие за встъпване в длъжност, но не повече), г-н Пеевски никога не е бил председател на ДАНС, защото не са прекратявани пълномощията му като народен представител и не може да встъпва в „двойно качество”, особено при конституционна забрана! „Чарът” е, че и ЗДАНС не допуска съвместяване на председателския пост, което щеше да е налице при непрекратени пълномощия на депутата Пеевски!

При тази ситуация, считам, че всички действия на г-н Пеевски в и във връзка с ДАНС от 14 юни до днес са юридически нищожни, но това поставя тежки въпроси за това, на какво основание евентуално се е запознавал с дейността на агенцията или евентуално е участвал в срещи от нейно име, особено в случаите, когато става дума за класифицирана информация. Ще уточня, че приложното поле на заложения в чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация принцип „необходимост да се знае” за един депутат и на председателя на ДАНС не може и не бива да е еднакво! Ако има „Казус Пеевски”, то той може да бъде само във връзка с достъпа му до класифицирана информация на ДАНС и е възможно тук да са допуснати тежки нарушения!

Гафът на НС, във връзка с назначаването на г-н Пеевски, е огромен, бих казал – срамен, но той е следствие от истинския проблем – и това е ЗИД ЗДАНС. Той е приет на второ четене в НС на 7 юни, публикуван е в бр.52/2013 на ДВ и влезе в сила на 14 юни 2013.

По силата на изменения чл. 4 от ЗДАНС и с нарочния текст на чл. 4, ал. 6 (нова) на агенцията се възлагат разследващи функции, по см. на НПК, на деяния в обхвата на изменения чл. 4 от ЗДАНС. Във връзка с последното, са направени редица изменения в действал до този момент закон - директна редакция на известни текстове от действащи нормативни актове, които да кажем са от технологичен характер, макар да не е точно така! Това са общоизвестните факти, които повдигат съществени въпроси и от юридическо, и от професионално естество в сферата на националната сигурност и на разузнавателните дейности. Законопроектът не беше предварително публикуван от Народното събрание! А става дума за закон, който засяга пряко конституционни права и свободи и е с пряко отношение към националната сигурност, която е преди всичко сигурност на всеки гражданин – физическа и психическа, възможност за свободна реализация! Става дума за засягащи всеки един от нас съществени изменения в законодателството!

До евентуалната отмяна на направените изменения в ЗДАНС от Конституционния съд (КС), те са закон, който трябва да се спазва и изпълнява. Припомням, за да се произнесе КС, той трябва да бъде сезиран, съгласно чл. 150 от Конституцията алтернативно от: поне ¼ от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен и Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана. Интересно ми е дали някоя от тези институции „ще обърне внимание” и ще сезира ли КС за ЗИД ЗДАНС в неговата цялост?

Юридическите основания са в неоспоримия, според мен, факт на нарушена императивна процедура на Закона за нормативните актове (ЗНА), и то за закон, пряко ориентиран към защитата на националната сигурност, която за държавата би трябвало да е висша ценност. Материалният закон има смисъл при спазени процедурни правила, а в случая това не е налице. Директно са нарушени чл. 26, ал. 2 „Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта” и чл. 28 в частта на изискването му за оценка на въздействието, в това число анализ на ползите и разходите.“ За мен това означава неотстранима порочност, т.е. в цялост ЗИД ЗДАНС е нищожен акт! Ако КС постанови такова решение, това ще означава, че измененията не пораждат права и задължения – просто съществуват в правния мир! Да, мълчанието на изброените по-горе институции по въпроса означава, че те не разглеждат ЗИД ЗДАНС като порочен акт (устройва ги, или имат други приоритети или неюридически съображения, нямам представа).

Макар и изключително важен, юридическият проблем, от гледна точка на същността на законово регулираната материя, е все пак второстепенен. Има и същностен в двете му възможни насоки – философски и структурно-функционален. Философията на ЗИД ЗДАНС – да се създаде мегаструктура с разследващи правомощия (съвременен вариант на Държавна сигурност с Главно следствено управление, но без външното разузнаване) реално и единствено означава свръхконцентрация на власт! Но това противоречи на подхода в конституцията, който (за добро или лошо) е недопускане на концентрация на власт. В този план България вече стана негативен прецедент в ЕС и твърденията, че „във ФБР е така” са дилетантски и спекулативно опасни. Дилетантско и спекулативно е механичното „пренасяне” на опита на огромна по мащабите си федерална държава с уникални традиции (например, практическата самостоятелност на полицията в отделните щати и принципа на щатските компетенции) в условията на несъпоставимо по-малка унитарна държава със съвършено различни традиции и култура. На България агенция с „надщатски” компетенции не само не е нужна – тя е обществено опасна (явно така са решили за себе си и европейските ни партньори, независимо от размера на националната им територия. А защо да не създадем и една „надщатска” агенция за разследване на престъпленията, свързани с наркотици, по аналогия с DEA? И още – независимо от националните особености, в държавите от ЕС контраразузнавателните служби нямат полицейски и разследващи правомощия, ако изключим определен период от българската история, и такава е и нашата традиция. В този смисъл, философията за „прехвърляне” на ГДБОП към ДАНС, извършено със ЗИД ДАНС, явно отива отвъд декларираните цели, които за всеки професионалист е ясно, че не почиват на реална почва. Създава се натрапчиво усещане, че по същество става дума за прикрито прехвърляне на разследващи правомощия към служба, която по дефиниция не се нуждае от тях, да не говорим, че няма и елементарна готовност за това, явно признание за което е „придаването” на следователи от НСлС, за което говори главният прокурор. Впрочем, като говорехме за опита на САЩ – ами там (без да броим отделните щатски служби) дори Министерството на вътрешната сигурност не централизира всичко в свои ръце и броят на службите им наближава 20, а ФБР е само една от тях. Не ме разбирайте погрешно – не пледирам за подобно „роене” на службите, само това ни липсва! Но мегаДАНС, която се превръща във „всичко” в малката ни татковина и при бедното, но обедняващото ни население - това за мен е прекалено много с твърде ясно видими потенциално опасни за обществото последици! Тезите за „премахване на силовия монопол на МВР” или за „облекчаване на контрола върху службите” явно са плод на липсата на аргументи (в първия случай) и да се надяваме – за професионална некомпетентност, във втория.

  • МИЛКО ВАСИЛЕВ е арабист със специализация в областта на промишленото развитие, икономическия растеж и политическите проблеми на арабските страни и Афганистан, както и по проблемите на световния петролен пазар. Доктор по икономика от 1991 г. Двадесет годишен стаж като преподавател по международни отношения на арабските страни в СУ „Св. Кл. Охридски”. Съветник на министъра на отбраната, зам.-директор на сегашната Служба „Военна информация”–МО с права за осъществяване на граждански контрол от името на министъра на отбраната (1993-1994 г.). Началник отдел „Иновационна политика” на Министерство на икономическото развитие. Над 10 години в стратегическия анализ на НСС-МВР, началник на отдел до 2010 г. и и.д. директор на анализа на ДАНС (2008 г.), полковник. От 2011 г. пенсионер. Хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и УНСС, автор на три монографии по анализа и секретните операции на разузнаването и на над 20 научни статии, вкл. по проблемите на националната сигурност и тероризма.

Адрес за връзка: mlkchango@gmail.com