/Поглед.инфо/ Това писание е посветено на смисъла, който би трябвало да съществува, както и на нашето разбиране за законите, на чиято основа се развива случая "КТБ" и особено неговите финални акорди, които през последните дни огласиха публичното пространство с мелодията "цесии" и свързания с нея рефрен за промяна на законите с обратна сила.

След като искаме, независимо от професионалните ни умения да разберем случката, а това е така поради нейния оглушителен отзвук в заобикалящата ни среда, нека проявим усилие и се уточним предварително за основните смисли идващи от законите за: кредитните институции; за гарантиране на влоговете; за банковата несъстоятелност. Без да забравяме съобщенията на БНБ на официалната й страница в периода от 17.06 до 20.11.2014 г.

Започваме с уточнението какво означава специален надзор спрямо търговска банка според разпоредбите на Закона за кредитните институции, раздел с название "Специален надзор при риск от неплатежоспособност" /чл. 115 -120/.

Внимателният прочит на тази част от закона показва, че състоянието на банка, която е в режим на специален надзор, не е тъждествено със състояние на неплатежоспособност. Нещо повече - още в първата алинея на чл. 115 се казва, че смисълът, задачата, целта на специалния надзор е оздравяването на банка.

Състоянието на неплатежоспособност на банка, според споменатите закони, а и според няколко европейски директиви, означава несъстоятелност и невъзможност за банкова дейност.

Това разбиране, че КТБ трябваше да се оздравява след като е поставена под специален надзор, се потвърждава и от първите съобщения на управителния съвет на БНБ. Това е видимо и от отговора на управителя г-н Иван Искров до г-н Бойко Борисов от 13.09.2014 г. В този отговор управителят на БНБ потвърждава, че управителният съвет е бил убеден, че КТБ може да бъде работеща банка само след месец от затварянето й и че това намерение е провалено единствено от политиците от 42-ия парламент, които отказват да приемат съответен закон за одържавяване на банката. От този отговор се разбира, че нито през месец юли, нито през месец септември БНБ е допускала, че въпросната банка може да се счита за неплатежоспособна и несъстоятелна.

Следователно, става ясно, че специалният надзор е насочен към оздравяване и че това и според БНБ е било възможно.

Този извод за смисъла и съдържанието на специалния надзор по закона за кредитните институции е от особена важност за отношението ни към това, което се прави през последните дни от новия парламент. В последните дни представители на ГЕРБ твърдят, че от самото начало било станала ясно на всички, че банката е неплатежоспособна. Това се прави, за да се обясни защо се считат цесиите за "далавера" и за опит да се надхитри закона. Всички, които били направили цесии в периода на специалния надзор, са съзнавали и знаели, че банката е неплатежоспособна и те се опитват да заобикалят закона. Тези твърдения не само са неверни, но те са в разрез с фактите и с разпоредбите на правото, ако с тази дума спестим изброяването на много закони.

Разбираемо е желанието на управляващите да се търси намаление на обществените разходи, но те избират за втори път грешния подход. Първият път сгрешиха като не одържавиха банката, а сега ще бъде втората грешка-намерение да се поправят с обратна сила ЗГВБ и Закона за банкова несъстоятелност, за да се обезсмислят направените по време на специалния надзор търговски сделки-цесии. Веднага трябва да се уточни, че приказките как с поправката на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност "ще вкарат в държавната хазна 800 милиона лева" са неточни.

Но нека се върнем към първоначалната идея за смисъла и разбирането. Ако сме се убедили, че специалният надзор е за оздравяване, то няма как да приемем отъждествяването на съдържанието на несъстоятелността, при което неплатежоспособността и по смисъл и по закон е факт, със състоянието на специален надзор, при който целта е оздравяване. Това е причината, поради която предложението за поправка на чл. 59 от Закона за банкова несъстоятелност не трябва да се приема, а не би трябвало и да се предлага дори. В споменатия чл. 59 се урежда нещо, което е напълно в съответствие с фактическото състояние на банката, която е в несъстоятелност и неплатежоспособност. Няма как към това съдържание да се добави, че това се отнася и за счетоводния израз на търговската сделка цесия, отразени в счетоводството от квесторите по време на специалния надзор.

Посоченото ще стане още по-разбираемо като припомним, че при търговската сделка "цесия" става дума за прехвърляне на вземания. В Закона за задълженията и договорите, чл. 99, който я определя, не съществува никакво ограничение за това на кого и кога можеш да прехвърлиш своето вземане.

Посоченото позволява да направим следните важни обобщения:

Първо: квесторите, които в периода на специален надзор управляват, са длъжни да отразят в счетоводството всички документи, които засягат дейността на банката. На практика това означава, че на мястото на вложителя "Х" се явява вложителя "У". Това е съдържанието на договора за прехвърляне на вземане. Последиците от това могат да бъдат, че влогът на "Х", е станал влог на "У". Може да не ни харесва фактът, че това увеличава гарантираните суми, но и на хората не им харесва, че пет месеца нямат достъп до парите си, но такъв е закона и той трябва да се спазва. Ако това не ни харесва с оглед на други цели, можем да направим изводи и на тази основа за в бъдеще да променим нещо в законодателството. Но сега трябва да го приемем такова каквото е, така както и всички вложители са принудени да приемат всичко, което при съществуващите разпоредби те понесоха през изтеклите шест месеца. В този смисъл, поправката на чл.4, ал.3 от ЗГВБ може да не противоречи на правото, ако се прилага в бъдеще. Трябва обаче да се има пред вид, че изключенията от покритието на гаранцията за депозити в банки са ясно изброени в Директива 94/19, изменена с директива 2009/14 на ЕО – чл. 7 т.2. В допустимите изключения липсва случая на "влог придобит, чрез цесия" и следователно ако това бъде изключено от обхвата на гаранцията ще значи, че България не е приложила правилно съответната директива.

Второ: счетоводните правила /вж. по-долу съответните стандарти/ изискват, когато в документа по прехвърляте на вземане е посочено, че новият притежател на вземането има задължение към банката и желае то да бъде уредено с неговия влог, това трябва да бъде оценено от квестора на основа знанието, което има за това задължение към банката /договори, падежи и др./ Ако квесторът реши, че това е допустимо и възможно, не трябва да има пречка в периода на специалния надзор да се извърши исканото прихващане. Този процес се улеснява и от специално писмо на управителния съвет на БНБ в периода месец август, в което се отговаря, че е възможно да се направят прихващания когато едно и също лице има и влог и задължение. При наличие на договор за прехвърляне на вземане, в нашия пример лицето "У ", е в точно такова положение.

Тези действия по счетоводното третиране на възможни договори за прехвърляне на вземания, както вече се посочи могат да имат смисъл и опора в закона, само в периода на специалния надзор - от 20.06 до 06.11. 2014 г.

МСС 32, параграф 42: Финансов актив и финансов пасив се компенсират и нетната сума се представя в отчета за финансовото състояние, когато и само когато предприятието:

(a) понастоящем има юридически упражняемо право да компенсира признатите суми; и

(б) има намерение или да уреди на нетна база, или да реализира актива и едновременно с това да уреди пасива.

След като банката е уведомена и има цесия по чл. 99 от ЗЗД и прихващане по чл. 103-104 от ЗЗД, то юридическото упражняемо право и намерение за уреждане на нетна база съществуват и банката е длъжна да представя компенсирано.

МСС 39, параграф 14: Предприятието признава финансов актив или финансов пасив в баланса си, когато и само когато предприятието става страна по договорните условия на инструмента.

След като банката е уведомена за продажбата на вземане то на лицето "Х" на лицето "У", то на тази дата банката трябва да признае своето задължение към "У".

Заключение:

Когато държавата, чрез представляващите я органи (БНБ, Народно събрание) е взела решението за отнемане на лиценз, то трябва да се понесат свързаните с това последствия. Ако тези органи бяха взели решение за спасяване на банката, то последствията щяха да са други и разходите значително по-малки. Сега решението е взето и някои от последствията се случват (цесии и прихващания), други последствия ще се случат в бъдеще и дори не се знае какви ще са (съдебни дела, репутация, инвестиции, банкова нестабилност, лихвени нива). Приетите правила важат за всички страни с еднаква сила – не може по средата на футболен мач да се сменят правилата от една от двете участващи страни. (пример: ако аз мина на червено с колата ще ме глобят, ако държавата мине на червено – няма да си носи последствията, а пак ще ме глобят мен).

-------------------------------------

Професор Христина Вучева, финансист. Тя е вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/ на България след промените през 1989 г.