/Поглед.инфо/ На 3 септември т.г. МВнР на РБългария разпространи Съобщение, относно събитие, организирано от Посолството на Руската федерация – изложбата „74 години от освобождението на Източна и Централна Европа от нацизма“. Изложбата предстои да бъде открита на 9 септември и МВнР намира, че тя е „намеса във вътрешно-политическия дебат“ на страната ни.

Като не отрича приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, в Съобщението на МВнР се заявява, че „щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“.

След като подчертава, че МВнР няма никакво отношение към тази проява, българското дипломатическо ведомство отправя съвет: „Руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителната теза („освобождение“), която привилигирова само някои политически среди в България“. МВнР подчертава също, че „от гледна точна на международното право, Деветосептемврийският преврат е пряка последица от обявяването на война на България от страна на СССР на 5 септември 1944 г. и последвалото навлизане на съветски войски на територията на неутралната, спрямо СССР, България“.

По-нататък в Съобщението се посочва, че всичко това се е случило, „когато на власт е ново демократично правителство, което се е обявило за прекратяване на връзките с нацистка Германия и потвърдило позицията на неутралитет на Царство България, спрямо Русия.“

„Последвалата временна окупация на България от Съюзниците, която формално се е администрирала от представители на коалицията, де факто се е упражнявала изключително чрез съветското военно присъствие, поради което дългосрочните последици за България били същите, каквито и за страните от източна Европа, попаднали в Съветската зона на влияние – 45 години управление на тоталитарен режим, опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология“.

Преразказвам съобщението и не зная да се смее ли човек, да плаче ли, или да пита и разпитва кой, кога и защо насели етажите на дипломатическото ни ведомство със сламени хора, само контурите на които и имената, наподобяват на нещо българско. Като например кадърът на човека от плевнята“ Екатерина Захариева.

Фактите са повече от драстични, но нека най-напред отбележа, че за 140 години дипломатически отношения между България и Русия, не е известно нито от българска, нито от руска страна, да е излизъл официален документ с подобна демонстративна враждебност. На първо четене Съобщението носи характер на начеваща криза в отношенията между двете страни, криза от различен, от по-висок порядък. Но още отсега може да се каже, че ако от това ниво тръгва „ефектът на пеперудата“, то ураганът „Денис“, който тези дни бушуваше над Бахамите, ще ни се стори прохладен ветрец.

Съобщението несъмнено е акт на провокация с многовекторна насоченост. От една страна има чисто икономически измерения в съгласие с т. нар. „политика на сдържане“ на Русия: торпилиране възможността газопроводът „Турски поток“ да продължи през българска територия; както и осуетяване строежът на АЕЦ „Белене“ с руско участие; със сигурност са задачи от непосредствен характер, които стоят на първо място в забранителния списък на съответни централи и посолства.

Тази провокация обаче решава и друг, по-важен проблем, на който властта и неизброимите НПО-та, съвсем са изпуснали дискурса: огромен процент от българите продължават упорито да оценяват като най-положителни мястото и ролята на Русия в българската национална съдба. В този смисъл изглежда е преценено, че на това трябва да се сложи край, и че не може да се разчита само на тролене по форумите и на голословната активност на НПО-тата, колкото масирано и все по-богато да е заплащането им. Ниската ефективност изглежда е наложила други подходи.

Тъкмо този проблем решава политическият вектор на Съобщението. То трябва на официален език да изравни нивата на русофобия „от море, до море“: от Полша и Балтийските страни, през яките момчета от батальоните „Азов“ и подобните нему формирования, през Украйна, Молдова и Румъния, та до България и българската част на Черно море. Чак когато се изравнят скачените съдове на русофобията от Балтийско до Черно море, би могло да се пристъпи към провокация от по-остър характер. По време, това би съвпаднало с усвояването от родните ВВС на новата им прескъпа и вече платена в аванс придобивка – изтребителите F16–Block 70.

В този смисъл, какво на практика ни казва това бравурно творение на ведомството на Екатерина Външната, според оригиналния израз на адвокат Елена Гунчева? Казва ни, че една страна – България, интегрална част от разгромения във Втората световна война нацистки Тристранен пакт, която благодарение на застъпничеството на главния разгромител на Третия райх – СССР, избегна поредната си национална катастрофа, чийто измерения биха били неминуеми загуби на територии и непосилни репарации, като за победена страна, обръща гръб на историческата правда и нагло препоръчва на посолството на своя благодетел „да не заема позиция по съмнителната историческа теза („освобождение“) на Източна и Централна Европа“.

Нещо повече, властниците на тази страна предявяват към наследника на отсъстващия от 30 години на политическата сцена свой безрезервен застъпник и закрилник пред съда на Великите сили при подписването на Парижкия мирен договор, претенции от морално идеологически характер! Това е пълен нонсенс, да не кажа друга дума, защото всичко намирисва на диктовка на текст, излязъл изпод перото на чужди суфлиращи канцеларии. Това е толкова контрапродуктивно за българския интерес, че се налага да попитаме:

В това наше ведомство никой ли не знае онова, което още древните са знаели? – Войната е майка на всички неща! В МВнР никой ли не се досеща, че историята се е състояла, и че ако не искаш нейният бумеранг да не се стовари отново над неразумната ти глава, би следвало не пепелта, а въгленчето на разума да вземеш и от любимото ти царство България, и от социалистическата ти омразна и презирана с буржоазна непримиримост Народна Република България, за да осигуриш движение напред на тази държава с непроменимо име повече от 1300 години; и на този изчезващ, за съжаление, народ – жертва на иначе ефективен демократичен геноцид.

Нима тримата големи – Сталин, Рузвелт и Чърчил победители над чудовищната военна машина на Вермархта на хитлеристка Германия, не са разбирали това? Нима само за чай, пури и стойки пред историята, са се срещали в Техеран, Москва и Ялта? Не, те са имали грандиозна задачата – освобождението на Европа и света от нацистката чума! И всички различия между тях са били подчинени на тази основна цел; нещо, което Съобщението на ведомството на външната на България министърка Екатерина Захариева, нагло оспорва с препоръката към посолството на Русия, да не се ангажира с позиция към думата „освобождение“.

Но да заемаш такава позиция във времена, когато Русия все по-ясно осъзнава, че най-надеждната броня в сраженията за собственото й бъдеще в този озъбен свят са бляскавите достижения на нейното първо и второ имперско минало, означава, да изправиш България в челен сблъсък с възроденото руско достойнство и с изостреното честолюбие на търпеливия братски руски народ. Означава също, да оспорваш правото на победителя, платил с живота и кръвта на 27 милиона свои граждани, войници и офицери, да почете с архивните кадри на една изложба великия подвиг на своите предци. Ерго, това означава да не те е грижа най-напред за българското бъдеще, а да се стремиш да удовлетвориш щенията на новите ти „приятели“, което те прави само маша – чужда и глупава.

Никой не оспорва силата на настоящия сюзерен, нито безпрекословната му воля на неумолим колонизатор; но с гръб към историята на собствения си народ, никой също така до днес не е успявал да си осигури бъдеще! Не само политическо. Простата причина за това е, че настоящето винаги се разпада, дори когато статуквото изглежда непоклатимо; и покрива с дима на разрухата всички хоризонти към бъдещето.

Не ми се мисли какво би се случило с България на Конференцията за мир в Париж през 1947 г., ако съдбата на Отечеството ни трябваше да решават ония, които искаха да превърнат София в картофена нива! Както и не ми се мисли, в контекста на руския гняв, за възможността, в края на крайщата, България да заплати масрафа на новото руско-турско приятелство.

Допускат ли в МВнР, че търпението на Кремъл, въпреки известните му Сибирски измерения, може да има граници? И че отвъд тях става повече от страшно! Или може би се надяват, че някои от тези алтруисти, чиито поръки изпълняват, ще тръгне да ни спасява?

Това съобщение дезавуира по най-драстичен начин обявената и многократно декларирана на най-високо равнище от министър-председателя Бойко Борисов, политика на мир, разбирателство и сътрудничество във взривоопасния иначе Черноморски регион. Политика, която при всичките ни други възражения срещу днешните реалности в България, ние, в „Нова Зора“, приветстваме и поддържаме.

Дълбоко сме убедени, че от кадри на „човека от плевнята“ като външния на България министър Екатерина Захариева, не може да се очакват мъдри и полезни за бъдещето на България начинания. Никой не дава картечница в ръцете на примати, камо ли да управляват тежката артилерия на Министерство на външните работи.

Разказват, че когато след българската катастрофа в Първата световна война на Чърчил показали окончателния текст на Ньойския договор, известният „българолюбец“ отсекъл: „Така се пада на народ, който вдига ръка срещу своя освободител!“

И сигурно това е незаобиколимата причина днес, над 85% от българите да обичат наравно с България и Русия. Заради България!

И аз съм един от тях.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели