/Поглед.инфо/ Или как политическият комунистически терор в България бе заменен в последните 25 години с икономически и съдебен терор

Анализите и разследванията на експерти от нашата организация по казуса КТБ се четат и коментират през последните две години от десетки хиляди български граждани. Коментарите по форумите и в други медии стават все по-конструктивни, особено като се има предвид, че троловете се умориха да плетат лъжи и компромати. Или вероятно защото работодателите им решиха, че процесите на ограбване на КТБ /разбирай на българските граждани/ са необратими.

Все по-често в тях и във фейсбук ни призовават да разследваме и коментираме и други обществени проблеми, кражби, финансови манипулации. Досега сме го правили, като сме подкрепяли редица граждански организации и сдружения с идеална цел – групата на ограбените българи с кредити в швейцарски франкове, гражданско сдружение „Граждански контрол” на Ангел Славчев и адвокат Веска Волева в борбата им срещу монополното положение и безобразното поведение на български банки по отношение на техни клиенти и длъжници.

В контакти сме и с „Движение „Експерти на гражданското общество”, които също страдат от подобни проблеми и правят усилия да упражняват граждански експертен контрол върху решенията на държавните институции.

В последния месец към нас се обърнаха редица граждани, обединени засега неформално във все още нерегистрираната „Асоциация на длъжниците по чл. 417 от ГПК”. Всъщност по-точно би било да се нарекат, да се наречем всички ние, жертви на чл. 417 от ГПК.

Прословутият член 417 от ГПК е приет през 2008 г. и фаворизира държавните учреждения, общините и банките да поискат изпълнение въз основа на разпоредбите на чл. 417 относно „Заповед за изпълнение въз основа на документ”. По-конкретно заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

  1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
  1. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките.

Що се отнася до други физически или юридически лица, то те също могат да се възползват от този член на ГПК при наличие на нотаризиран акт, договор, извлечение от регистъра на особените залози и т.н.

Следва незабавно изпълнение /чл. 418/, когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, а кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

Общото за различните категории кредитори – държавни учреждения, общини и банки и другите лица, е, че във всички случаи длъжникът остава в пълно неведение за заведеното срещу него дело в районните съдилища и се озовава с покана за доброволно изпълнение на задължението и напълно блокирани активи – сметки, имоти, бъдещи вземания.

Уникалността на заповедното производство по чл. 417 на ГПК на Р България е, че той няма аналог в нито една друга страна, да не говорим за страните от ЕС. Феодално-рестриктивният му и наказателен характер се отчита като критерий при оценяването на бизнес климата в България, а съдържанието и разпоредбите му влизат в пряко противоречие с правата на човека съгласно всички документи за правата на човека в ЕС и ООН, по които България е страна. Българското общество е напълно наясно, че приемането на тези разпоредби в ГПК се дължи на мощното лобиране на българските банки. Престъпната група в заговор срещу българските граждани включва съдии, частни съдебни изпълнители, адвокати, които масово, съзнателно и целенасочено толерират и официализират грабежа над български граждани и фирми.

Ненапразно К. Пенчев в качеството си на омбудсман атакува пред Конституционния съд през 2012 г. противоконституционния характер на посочените разпоредби на ГПК. В неговото искане до КС „се поддържа, че издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките по облекчената процедура, уредена по чл. 417, т. 2, ГПК, поставя визираните кредитори в по-благоприятно положение при реализиране на техните права спрямо останалите правни субекти. Според вносителя оспореният текст не изпълнява конституционните изисквания на чл. 19, ал. 2, а именно законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.... Според сезиращия орган текстът на чл. 417, т. 2, ГПК в частта „и банките” създава различни правни условия за развиването на стопанска дейност в една и съща сфера предвид съществуването и функционирането и на небанкови кредитни институции наред с банките. Счита също, че се нарушава и принципът на равнопоставеност на държавните учреждения и общините спрямо останалите правни субекти, доколкото се касае за събиране на техни частноправни вземания, което самостоятелно изключва конституционосъобразността на различното им третиране по силата на приложимите и оспорени от омбудсмана процесуални правила” /ОПРЕДЕЛЕНИЕ София, 4юли, 2012 г. по конституционно дело № 4/2012 г., докладвано от съдията Кети Маркова/.

Разбира се, никакво учудване сред заробените българи не буди самото решение № 12 от 2012 г. на Конституционния съд, с което Конституционният съд намира, че оспореният чл. 417, т. 2, ГПК не противоречи на Конституцията, поради което искането на омбудсмана на Република България като неоснователно се отхвърля. Поредното лобистко решение, както и повечето закони и изменения на закони в държавата ни!

Но и това не е достатъчно за престъпния картел от банки, законодатели, съдии, ЧСИ и някои адвокати – в 99,9 % от заповедните досиета на дела в СРС, които нашите колеги са анализирали /а най-вероятно такова е съотношението и във всички други районни съдилища на България/, длъжниците незаконно са лишени от правото си да се защитят в отделна защитна процедура при получаване на заповед за изпълнение, която следва да е отделен документ и не е това копие, което почти всеки от нас, включително и пишещият, е получил заедно с доброволната покана за изпълнение от частен съдебен изпълнител.

Очевидно проблемът е толкова сериозен и застрашава системата с порой от жалби за нищожност и невалидност на съдебните решения, че на 22.06.2015 г. ВКС излиза с определение, наложило през м. юли 2015 г. поредните промени в ГПК, задължителни за магистрати и ЧСИ. Но закрепостените по чл. 417 от ГПК българи дори не са били информирани от адвокатите си за надлежния и определен от закона ред на връчване на заповедта за изпълнение с препис от съответното разпореждане на районния съд, формата на задължителната разписка за получаването им, която следва да се върне в съда и да фигурира в досието по делото, и за правата им за защита по самата заповед, отделна от защитата при получаване на поканата за доброволно изпълнение. Поради това последиците от неспазването на закона опорочават последвалите съдопроизводствени действия, като ги правят недопустими и нищожни.

В контекста на Определение № 356/22.06.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 274/2015 г. е необходимо всеки пострадал от заповедно производство по чл. 417 от ГПК да направи преценка за реда на връчване на заповедта и да анализира процесуалната разлика и различните процесуални последици от връчването на поканата за доброволно изпълнение, към която се твърди, че е било приложено копие от тази заповед. Така в посоченото определение е потвърден статут на заповедта като самостоятелен съдебен акт, подлежащ на отделно връчване и отделен режим и срокове на защитни процедурни действия на адресата. В определението на ВКС е записано, че (цитат):

„Фактът, че съдържанието на поканата за доброволно изпълнение по закон възпроизвежда част от съдържанието на заповедта за изпълнение вкл. относно страните и дълга, не дава основание да се приеме, че с връчването на поканата за доброволно изпълнение е изпълнено и задължението за връчване на самата заповед, която е отделен документ. Обстоятелството, че в закона е направено разграничение между поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение, независимо че инкорпорира част от нейното съществено съдържание.”

И така, братя и сестри българи, тези от нас, които сме длъжници по чл. 417 от ГПК, сме били лишени от правото да обжалваме самите заповеди за изпълнение! Което априори означава, че правата ни са били драстично нарушени, че постановените съдебни решения на всички инстанции са нищожни и че имаме и следва да използваме правото си да поискаме обявяването им за нищожни и невалидни. С подобно искане сме се обърнали към ВКС, където в момента е обжалвано решение на въззивната инстанция по дело по заповедно производство по чл. 417 от ГПК на наша фирма.

Затова НПО „Ние, Гражданите” поема инициатива за защита на правата на всички граждани, жертви на лобисткия закон и на масовото му неспазване и нарушаване от съдии и частни съдебни изпълнители. И на тези, които неминуемо ще станат негови жертви, ако не разберат какви са правата им.

Ще инициираме отново и ще сезираме европейските служби за правосъдие и правов ред за дълбоко дискриминационния характер на прилагания в България закон срещу реални и „измислени” длъжници, който ги превръща в зависими крепостни на банковия картел и чрез който държавните институции /НАП и др./ упражняват икономическа принуда и терор над българските граждани.

Ще обсъдим действията си с юристи, които безкористно ни консултират за стъпките, които предприемаме в областта на правото, ще съгласуваме инициативите си със сродни граждански организации и ви призоваваме да се присъедините към нас и към всяка една форма на граждански протест, която ще организираме.

Независимо дали става дума за ограбените вложители на КТБ, жертвите на чл. 417 от ГПК, десетките излъгани и ограбени от банки, които редовно получават от Банков надзор на БНБ отговори, че сигналите им са изпратени в инкриминираните банки за мнение по компетентност, собствениците на кредити в швейцарски франкове с непрекъснато и лавинообразно нарастване на задълженията им с покачването на курса на швейцарския франк...

Разбира се, Орбан наложи на банките в Унгария да поемат курсовите разлики от кредитите в швейцарски франкове....

Разбира се, нито една европейска или африканска държава не позволи в разгара на най-голямата финансова криза от 2007–2009 г. да фалира системна банка...

Разбира се, от момента на създаването си през 1934 г. Федералната гаранционна схема на САЩ е изплатила на вложителите във всички фалирали банки средно по 72,8 цента за един вложен долар... А на некорпоративните вложители в „Леман Брадърс”, фалирала през 2008 г., вече са изплатени 1,04 долара за 1 загубен долар. Разбира се, защото наивните американци никога не биха си позволили и не биха позволили на политиците си да крадат активите на банка, от продажбата на които тя се разплаща с кредиторите...

Но тъй като ние живеем в България, където опазването на нашите права, собственост, чест и достойнство е само в нашите ръце, нека да ги опазим! И да се обявим категорично срещу икономическия и съдебен терор над всички нас, с който управляващата ни от 25 години шайка политици замени тихомълком политическия терор на комунистическия режим и който те използват като инструмент за забогатяване!

Свържете се с нас чрез нашите уебстраници „Ние, гражданите” , на нашия имейл адрес niegrajdanite@gmail.com, на нашия блог https://niegrajdanite.blogspot.bg/ .