/Поглед.инфо/ След всеки вот, докато партии и коалиции бършат сълзи на радост или тъга, се разиграва една и съща дежурна „драма“ – как социолозите „не са познали“ резултатите. Как едни били „екзактни“ и кристално обективни, пък други правели партиен PR със своите проучвания в полза на някоя политическа формация. Дежурен спор с дежурни аргументи. Само „обвиняемите“ си сменят местата. Прегледайте пресата в последните 20 години, или поне от 1997 г. насам, откакто медиите навлязоха в интернет и ще видите как все същите препирни се появяват циклично.

Така и сега - веднага след евровота миналата неделя започна очевАдно координирана пропагандна акция, в която са впрегнатати медиите на Иво Прокопиев и техните сателити („Дневник“, „Капитал“, „Офнюз“ и „Медиапул“); политици от ГЕРБ и РБ и техни хранени хора като Огнян Минчев и Антоний Гълъбов.  Опорните точки на тази партийна пропаганда целят да внушат, че единствено близките до тези партии агенции като „Алфа рисърч“ на Боряна Димитрова и новата фирма на уволнената шефка на бившия НЦИОМ Лидия Йорданова - „Екзакта“ са „познали“ и са „професионални“. Пък другите обслужвали „комунистите“ и не били безпристрастни („Галъп“, „Медиана“, „Сова харис“, ИМП, „Афис“, „АССА-М“). С особено настървение упреците се отправят към Кольо Колев, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които са авторитети в социологическата общност, но според въпросните десни партии обслужвали левицата. И започва едно смятане на разлики, едно съпоставяне на прогнози...

В случая трябва да сме наясно, че става дума не само за неприкрити партийни интереси, но и за чисто комерсиална борба за територии на социологическия пазар, който далеч не се измерва с предизборните сондажи. Истинският пазар, който издържа тези агенции са фирми, корпорации и банки, коите разчитат на техните маркетингови проучвания. И всъщност това е единственият меродавен критерии за техния професионализъм, а не писаниците из форуми и фейсбуци. Но да оставим тези спорове настрана. Ясно е, че те ще отшумят до следващите избори и после пак ще изригнат.

Да оставим на страна пропагандата и да видим какво реално се случи в тези избори и защо никоя социологическа агенция (натъртвам - никоя!) не го регистрира.

Случи се синдромът от 2001 г. Този синдром е свързан с може би най-сериозния провал в социологическите прогнози. Той обаче не е дело на набеждаваните от синята партийна пропаганда днес авторитетни агенции, които не са регистрирали 10-процентната преднина на ГЕРБ или влизането на РБ. Синдромът „избори 2001“ е свързан с провала на „Алфа рисърч“ и НЦИОМ, ръководен тогава  от Лидия Йорданова, които показаха най-драстични разминавания в социологическите прогнози и реалните резултати. Разминавания имаше и при останалите, но най-крещящи бяха именно при двете. И месеци наред облъчваха обществеността с прогнози, даващи убедителна преднина на СДС в президентския вот през 2001 г.

Да си припомним:

                                 Петър Стоянов         Богомил Бонев             Георги Първанов

Алфа рисърч                 34.0%                              19.0%                           18.0%

НЦИОМ                          49,9%                               6,3%                           11,5%

Изборни резултати

– I тур                           34,95                               19,27                            36,39

Изборни резултати

– II тур                         45,1%                                                                  54,9%

В партийния орган на СДС в. „Демокрация“ на 23.10.2001 г., броени дни преди президентските избори, е публикувана бодряшка презентация на национално представително проучване, проведено от Лидия Йорданова (НЦИОМ) в периода 10-16.10.2001 г. В него безапелационно  се обявява, че Петър Стоянов най-вероятно ще спечели още от първия тур. Надълго и нашироко е обяснено откъде ще дойдат гласовете за очакваната разгромна синя победа. „Алфа рисърч“ пък отива още по-далеч в разминаването с реалните резултати – прогнозира, че втори тур ще има между Петър Стоянов и Богомил Бонев, а Георги Първанов отпада от първия тур. Разликата между прогнозата на „Алфа“ и реалния резултат в първия тур е двойна – „не познава“ с 18 % за Първанов. НЦИОМ пък дава на Първанов три пъти по-ниска прогноза – 11,5 според НЦИОМ, а според изборните резултати цели 36,39 %. НЦИОМ „бърка“ също и резултата на Бонев с близо 13%.

Да видим сега какво казват другите агенции тогава в свои прогнози, публикувани във всички медии от периода? Например във в. „Сега“ в поредица от интервюта, взети от днешния журналист от „Труд“ Веселин Стойнев. „Медиана“ единствена прогнозира, че няма никакви гаранции за победа на Стоянов над Първанов. „Сова Харис“ на Васил Тончев е категорична, че ще има балотаж Стоянов-Първанов. Докато Петър Живков от MBMD обявява, че Стоянов ще победи и на първи, и на втори тур.

Но това не изчерпва всичко. Пак през 2001 г., но на състоялите се няколко месеца по-рано парламентарни избори „Алфа рисърч“ твърдеше, че НДСВ ще получи около 40-50 депутати. Какво се случи на практика? НДСВ получи 120 депутати, а пък ако прибавим чисто механично и двете партии-ментета, които нарочно дублираха името на НДСВ и получиха, заблуждавайки хората, общо почти 5 %, реално избирателите, които са искали да подкрепят царското движение тогава са осигурявали абсолютно мнозинство от повече то 130 депутати. Къде са 40-50 (според „Алфа рисърч“), къде са 120-130 народни представители според вота на гражданите? В интерес на истината, тогава само MBMD на Мира Радева предрече победа на царистите.

Можеше ли тогава да се каже, че проучванията на тези агенции са „недостоверни“ или „неточни“. Не би следвало, защото една от основните причини за това най-драстично разминаване между прогнози и реални резултати в историята на българските демоскопски сондажи, се дължеше не на грешна методика или на обикновени пристрастия на социолозите от тези агенции. Дължеше се в голяма степен на т.нар. „криптовот“. Голяма част от избирателите тогава се чувстваха лоялни и обвързани с БСП и СДС и в сондажите не декларираха, че ще гласуват за друг. Но в изборния ден наказаха своите и подкрепиха масово Симеон Сакскобургготски и НДСВ. Същото до голяма степен се случи и в последните евроизбори. По думите на социолога доц. Иво Христов, криптовотът за БСП е причината, че никоя агенция не регистрира, „не позна“, получената разлика от повече от 10 % между ГЕРБ и БСП. Всички, без изключение („Галъп“, „Сова Харис“, ИМП, „Алфа Рисърч“, „Медиана“, Афис) даваха паритет и разлика между двете големи  партии в рамките на стохастичната грешка (eдни в полза на БСП, други в полза на ГЕРБ). Но левите избиратели, които са декларирали в сондажите, че ще гласуват за БСП просто не отидоха до урните. Това не прави проучванията на всички агенции „неверни“ или „непрофесионални“. Напротив, случват се и такива неща. Защото динамиката на обществените настроения понякога, макар и рядко, донася подобни изненади.

Да си припомним също, че на предните евроизбори през 2009 г. през цялата кампания не друг, а „Алфа рисърч“ и НЦИОМ обясняваха, че се очаква, че Синята коалиция да има 2 евродепутати, а НДСВ 0 или в най-добрия случай 1. Оказа се, че НДСВ спечели 2 мандата, а Синята коалиция 1.

Очевидно е, че синдромът „Избори 2001“ се прояви отново и сега. И това не прави нито социологическите агенции грешни, нито пък има място за особена гордост, че някой е бил „екзактен“.

Но понеже опорните точки на синята пропаганда се опитват да изкарват едни агенции за „червени“ и „недостоверни“, добре е да видим КОЙ следва тези опорни точки. Започна още в изборната нощ не друг, а вече осъдения на първа инстанция на 4 години затвор печално Цветан Цветанов. По жълтите павета в София се знае, че през последните години преди разформироването си НЦИОМ и Лидия Йорданова работеха много тясно именно с него. Затова няма нищо случайно и в страстната защитна тирада, която бившият МВР-шеф дръпна в изборната нощ. Но това беше подминато с лека ръка от герберско-реформаторските медии. Виж, ако Станишев си беше позволил да защити работата на „Галъп“ щеше да шурне като из ведро какво признание за партийна зависимост е лъснало. Опорните точки следва, естествено и Бойко Борисов. Пак по тях се движи протестърската група, Светослав Малинов и съпартийците му. Тях каканижат с пяна на устата и платени PR-и на ГЕРБ като Бетина Жотева, Соньо Колтуклиева и Красен Кралев. Все ясно очертан партийно-икономически кръжец. Затова си заслужава да се запитаме – ако наистина е справедливо да говорим за „червен Кольо“, не е ли също така справедливо да си поговорим и за „синя Боряна“?

Няколко факта, пък изводите всеки си ги прави сам. „Алфа рисърч“ е фирма, създадена с участието на един олигарх, заченал богатството си чрез приватизацията по времето на Иван Костов - Иво Прокопиев. Няма случайност в наименованието – „Алфа рисърч“ е създадена като част от мрежата на „Алфа финанс холдинг“, контролирана от Прокопиев. Поради това точно тази агенция е фаворизирана в медиите, контролирани от олигарха и свързани с този кръг външни продукции на БНТ. В това принципно не би имало нищо лошо, ако не беше тази претенция в опорните точки, че агенцията на Боряна Димитрова била незавасима и незамесена в политически интереси и интриги. Примерите по-горе са ясни, но ще прибавим и други доказателства за „независимостта“ на „Алфа рисърч“. Когато Иво Прокопиев започна да гравитира около НДСВ по времето на управлението „Сакскобурггтотски“, в което чрез Лидия Шулева, Даниел Вълчев, Меглена Кунева се опита да сложи ръка на Булгартабак и осъществи редица други сладки сделки, това веднага „командирова“ и съдружничката му Боряна Димитрова. Медийни хора припомнят, че в този период тя е била често срещан консултант по етажите на царистката партийна централа. По-късно и в президентската кампания на Кунева. Ключова демонстрация на независимост пък беше декларацията, подписана от няколко НПО-та, свързани с икономическия кръг „Капитал“ и протестърите, срещу кабинета „Орешарски“. Сред тях, вероятно в остър пристъп на независимост, се беше подписала и „Алфа рисърч“, създавайки нов прецедент – социологическа агенция да заеме политическа позиция и да поиска оставка на правителството. Както се шегуваха тогава из фейсбук – Иво Прокопиев е изкарал всички по ведомост да се подпишат във въпросната декларация, очертавайки недвусмислено свързаните и контролирани от него „независими“ организации. Независимост, та дрънка.

Така че, драги читатели, не се връзвайте на пропагандата. Или поне, като говорим за „червен Кольо“, да си говорим и за „синя Боряна“.
–––––––––––––––––––––––––
Ивайло Сантиров
социолог, д-р по политически науки, Университет „Фордъм“, Ню Йорк