София /Поглед.инфо/ Поради своята уникалност, здравеопазването има нелеката задача да отговори едновременно на високите изисквания (очаквания) на обществото (за хуманност, достъпност и висока ефективност) и в същото време да се развива като модерна и самовъзпроизвеждаща се система от икономически дейности за предоставяне на медицински услуги.
На преден план сякаш излизат високите хуманитарни изисквания на обществото, поради което обикновено не се виждат стоящата зад кадър сложна икономическа система, осигуряваща нормалното функциониране на здравеопазването - чрез институции, йерархии, законодателни рамки, чисто пазарни отношения за снабдяване в огромния сектор - от обикновени ежедневни консумативи до сложните апарати и инструменти, лекарства и лекарствени средства и т. н., както и огромното и разнообразно съсредоточие от медицински персонал – от най-неспециализираните обслужващи функции до специалистите от най-висока квалификация.Сивият сектор в здравеопазването, като специфична област на предоставяне на услуги от общ интерес, се оценява на изключително високи нива (както в представите на широката общественост, така и според работодателите като цяло) и е близък до нивата на сивата икономика в браншове като строителството и туризма - 50 и повече %. Това сочи анализ, част от информационната кампания „Сивата икономика – браншови разрез”, отразяващ оценките и мненията на обхвата и проявленията на неформалната икономика в бранш „Здравеопазване”, на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според по-голямата част от работодателите от националното работодателско изследване, сивите елементи в здравеопазването се движат в диапазона между 50 и 75%, а според 12,9% от работодателите те са дори над 75%. непосредствено изследваните работодатели от здравеопазването считат, че сивите практики в техния бранш са по-скоро в маржа между 11 и 50%. А според 36,0% от работодателите от бранша, сивият сектор в предоставянето на услуги от областта на здравеопазването е едва 10%. Подобна реакция на работещите в бранш е обяснима – налице са опити ситуацията да се очертае в по-благоприятни краски. Но обществените нагласи в тази връзка са много остри и трябва да се търсят спешни решения – еднакво добри и за работещите в здравеопазването, така и за лицата, ползващи техните услуги.
Общественото мнение забелязва най-очевидното – „сивите изкушения“ и „сивото поведение“ в отношенията лекар–пациент и безпомощността на гражданите, в чиято конституция е записано, че здравеопазването е безплатно за всички граждани на страната. Може би точно поради тази противоречивост на „българския случай“ в здравеопазването, повече от 80% от работодателите от бранша отбелязват, че работата в условия на „сиви икономически практики“ е унизителна, а почти 100 % смятат, че сивата икономика съсипва имиджа на тяхното дейностно поле.
През последните години в областта на нормативната уредба бяха извършени множество промени в Закона за здравното осигуряване, написани бяха редица национални здравни стратегии и програми, коренно бе изменена системата на финансиране на сектора. Независимо от това, според представителите на бранш „Здравеопазване” най-важните фактори-причина за наличието на сиви практики продължават да бъдат цялостната държавна политика (64% от работодателите), противоречивите и необмислени промени в законодателството (52% от работодателите) и съществуващите традиции за заобикаляне на законите (52% от работодателите). Според работодателите от здравеопазването, кризата в най-слаба степен оказва влияние върху обхвата и разпространението на сивата икономика в бранша – тя има своето стагниращо влияние, но не е най-голямата беда за здравеопазването.
На ниво фирми в здравеопазването сивите практики са провокирани от търсенето на финансови ползи и оцеляване в условия на финансов дефицит. По оценките на работодателите от бранша (79.3 %), плащането на по-ниски данъци от реално дължимите е сред основните мотиви за работа в сивия сектор. Непредвидимостта на разходите и ефектите от тях в здравната система е друг сериозен мотив, поради който работодателите са склонни да използват сиви практики.
Проблематично за бранша се оказва задържането на квалифицираните специалисти. В условия на растяща безработица в здравеопазването, проблемът за осигуряване на високо специализиран персонал продължава да стои с цялата си острота – пред 64 % от работодателите. Дефицитът е както по отношение на минимално необходимия медицински персонал, така и по отношение на специфични специалисти, в това число специалисти по здравен мениджмънт.
Според експерти от бранша – в днешните условия здравеопазването е изправено пред редица предизвикателства като недостатъчно финансиране на болниците, намаляване на броя на лекарите и сестрите, наличие на диспропорция във възрастовата структура на персонала на медицинските заведения, ниско заплащане на наетите лица, което в повечето случаи води до искане на „пари под масата” и подаръци от страна на пациентите.
Очевидно е, че рязката и радикална промяна на модела и системата за предоставяне на медицински услуги не е довела до очакваните резултати. Засегнати са без изключение всички членове на обществото, тъй като нито държавата, нито медицинското съсловие, нито хората бяха готови за този тип промяна. Затова сътресенията и сивите отклонения от законосъобразното и хуманното изглеждат неизбежни.
Въпросът е какво оттук нататък трябва да се направи. Браншовото изследване подсказва, че трябва да се тръгне от извършването на редица законодателни промени, целящи ограничаването на обхвата на сивите практики в бранша. Преобладаваща част от работодателите от бранша (87.5 %) смятат, че осъществяването на по-строг и ефикасен контрол срещу нелоялната конкуренция би спомогнало за по-добрата работа на фирмите в бранша.
Не по-маловажно за нормалното функциониране на фирмите е също така намаляването на административните прегради и бюрокрацията (79.2 %). Предприемането на инициативи, свързани с изменения в областта на трудовото законодателство, в това число намаляване на корпоративния данък и вноските на дължимите социални осигуровки за наетите лица се сочат от работодателите като мерки, които биха способствали за намаляване на сивите практики в здравеопазването.