/Поглед.инфо/ На 1 юни генералният директор на БНР Александър Велев /на снимката/ официално обяви закриването на Предаванията за чужбина на Радиото. Аргументите: отживелица от времето на Студената война, никому ненужна пропаганда, който искал информация за България да отвори интернета.

И се занизаха реакции. От дружеството на франкофоните призоваха медиите да протестират, Съюзът на българските журналисти излезе с позиция, в която се критикува решението на гендира, припомнят също, че предаванията за чужбина на българското радио датират далече преди развихрянето на Студената война – от далечната 1936 година, изтъква се, че и днес, когато въпросната Студена война е в миналото, германци, американци, Ватикана се оказват не така динамични като Велев и излъчванията за чужбина на „Гласът на Америка”, „Дойче веле”,на Радио Ватикана, на радио Турция продължават.

Ще изплагиатстваме Ботев: смешен плач, но за това по-нататък.

Имам лични спомени за предаванията за чужбина на радиото отпреди трийсетина години. Тогава се излъчваха програми на всички балкански езици – турски, гръцки, сърбохърватски, албански; на всички големи европейски езици: френски, английски, немски, италиански, испански и португалски; на арабски. Имаше и редакция за българите в чужбина: стара икономическа емиграция, моряци и други временно отсъстващи от страната. Съставът беше над 200 души, високо квалифицирани журналисти, владеещи перфектно съответния език. Често те бяха възприемани от слушателите като истински приятели – показателно е, че всяка година в дирекцията се получаваха над 20 000 писма, а е имало и рекорд от 131 001 писма през 1979 година. И писмо без отговор не е оставало. Респондентите на предаванията по света знаеха по име водещите на различните предавания и рубрики, изпращаха желанията си за песни, които да се излъчат; изключително популярен беше един от редакторите в „Предавания за Турция”, който беше и композитор: редовно слушателите от Измир, Одрин „поръчваха” негови песни за да поздравят близки. А вероятно най-необичайното писмо, получено в Предавания за чужбина е от едно селце под легендарния Мачу Пикчу в Перу: зрелостници искаха разрешение да си кръстят випуска „Радио България”.

Предаванията за чужбина разказваха на читателите за развитието на българската икономика, излъчваха се репортажи от фабрики и заводи, от кооперативни стопанства, пред микрофона се изправяха изявени в различни области личности: хора на изкуството, на науката, на спорта, постигнали върхови постижения в своите области изобретатели, както и обикновени трудови хора – работници и селяни, създатели на материални блага. Да, пропаганда на социалистическата ни действителност, така както “Voice of America” си пропагандира “the American way of life” – „американския начин на живот”.

Най- добрите български политически наблюдатели от онова време, в това число и незабравимият Радослав Велев, /таткото на Сашко Велев, с когото в края на живота му деляхме една стая в „Дума”/, коментираха в ефир на съответния език актуалните събития по света. Разбира се от позиция, съответстваща на политиката на България по един или друг въпрос.

Предупреждаваме: следващият пасаж не е извадка от пропаганден материал на Предавания за чужбина на Българското радио:

„Преди Втората световна война България въобще не е била докосната от модерния живот. Тя е била страна, живееща главно от селското стопанство и чиито ресурси не са били използвани. След 1947 г. тя предприема икономическото си развитие върху социалистически основи в рамките на петгодишни планове и с помощта на СССР.

Селското стопанство остава важен фактор в икономиката. Земята е одържавена или се обработва от големи земеделски кооперативи, обхващащи едно или повече села. Това е улеснило увеличаването на добивите, благодарения на механизацията и употребата на торове. Освен това, развитието на напояването, особено в Дунавската равнина, е позволило разширяването на обработваемите площи. Покрай пшеницата и царевицата се увеличава отглеждането на слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, памук, домати, рози, предназначени отчасти за износ. Планините остават овцевъдин районни.

Забележително е индустриалното развитие. То се основава главно върху изграждането на пътната мрежа и разработването на подземните богатства...Залежите от олово, цинк, магнезии и главно мед са основа за развитието на металургията. Химията /петрохимията в Бургас/, текстилната промишленост са другите два главни клона на развитие. И още... „

Има много още- на стр. 236 от френската енциклопедия „Ларус”, издание 1979 г., но и това стига. За да се убедим, че пропагандата ни е имала реална основа в действителността, имало е с какво да се похвалим на английски и френски, на турски и на арабски, на португалски и на албански.

А какво да пропагандираме сега? Пустещите селски мери, обезлюдените села, изкормените фабрики и заводи, протеклия таван на Народната библиотека, да не говорим за грохналите читалища, здравпунктовете без лекари, училищата без ученици. Прав е Александър Велев за отживелицата и ненужната пропаганда: просто липсват обекти на пропаганда. Не върви да се хвалиш, че си внасяме домати от Македония, зеле от Полша, картофи от Египет. Неудобно е да се тупаш в гърдите, че сме най-бързо топящата се нация, с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европа. Че лекарите, инженерите, програмистите не достигат, защото ги изнасяме, по-точно изнасят се по Терминала на летището заради в пъти по-високите възнаграждения, които им предлагат в чужбина. Или да се тръшкаме, че зрелостниците са функционално неграмотни.Че, че, че...

Коментатори като Радослав Велев нямат шанс да пробият в медиите: Славето беше високо ерудиран, компетентен по проблемите на Европа, Европейския съюз и НАТО, и особено на ролята на Германия, защото дълги години беше кореспондент и в Берлин, и в Бон, убедителен в отстояването на позициите на България. Сега не е нужно да си ерудиран, да си специалист, да си изграждаш позиция, да умееш аргументирано да я отстояваш. Достатъчно е папагалски да повтаряш какво е казал Юнкер, Столтенберг, Ангела Меркел, е, малко по-резервирано и избирателно – Тръмп. Най-обикновени репродуктори. Радиослушателят в Париж, Берлин, Рим, Лондон ще си ги слуша в оригинал, за какво му е да търси по скалата Радио България.

Така че прав е гендирът на БНР да ликвидира предаванията за чужбина. Смешен е плачът за такива отживелици, когато си имаме „началниците” в Брюксел: каквото наредят, козируваме и изпълняваме. Е, няколко десетки висококвалифицирани журналисти ще бъдат изхвърлени на улицата. И за тях ли да плачем! Малко ли са висшистите, които ровят по кофите за боклук да се препитават. Да се примиряват и свикват.

Константин ИВАНОВ,

Директор на „Предавания за чужбина” /1983 – 1988 г/