/Поглед.инфо/ Последните години се нарои голяма навалица от гадатели, оракули и предсказатели. Времето е такова. Когато изпитваме крайна несигурност за бъдещето си, е повече от нормално да търсим отговор на тревожещите ни въпроси навсякъде. Препълниха се медиите и студиата най-вече разновъзрастови чаровници, въобразили си, че са взели от магията на баба Ванга и че са родени да вещаят. А ние седим свити в страховете си и щем не щем вярваме.
Някога беше друго. Имахме си една баба Ванга. Къде официално къде неофициално се появяваше по някоя и друга нейна по-малко компетентна в окултните науки колежка. И толкова, ако не се броят шарените циганки по гарите, които, ако те пипнат във визира, те преследват да ти „гледат на ръка“. С гадаенето аз лично се срещнах в невръстна възраст. Не някой друг, а моята майка го умееше. Хем беше детска учителка с високото за професията й тогава полувисше образование. Буквално я преследваха жените от селото. Не можеше да им откаже. Постилаше на масата един бял картон с изписани в полукръг букви, вземаше една чиния и почваше да я върти. Питаше, а поредната жена задаваше въпрос към починалия си съпруг. А майка ми въртейки чинията разчиташе отговора. Дълбоко в главата ми е влязло, как тя каза на една от тях, че човекът се оплаква „от там“, че му мръзне десния крак. Завайка се жената, призна си, че му е сложила един скъсан чорап, когато го е изпращала, да не се хаби нов. Ей такива чудни неща. След всеки „сеанс“ майка ми веднага лягаше със силна болка в главата. И гледаше да не я свари баща ми, правоверен член на партията, който веднага вдигаше скандал, когато разбереше, че „пак е гледала“.
Разказвам го това, защото искам да обърна внимание на един много важен факт. Хората вярват на гледачките, но и гледачките държат да им се вярва. Изключително чувствителни са, ако не се сбъднат техните предсказания, което пряко влияе на обществения им имидж. И на клиентелата им, разбира се. Това ме впечатли, когато в едно немско специализирано за исторически изследвания списание попаднах на историята на делфийската предсказателка Пития, известен оракул в древното време. За малко тя щяла да загуби клиентелата си и да се провали като професионалист от висока класа. Бързото разследване на жреческия консилиум обаче стигнал до извода, че бедата се крие в не добре и не правилното разчитане на предсказанията й. А това ставало, когато клиентът или ползвателят на услугите сам си обяснявал, по-скоро въобразявал, какво му е предсказано. Това в конкретния случай бил не друг, а един от царстващите владетели в Древна Гърция, великият Крес. Той я попитал дали да предприеме поход срещу персите. „Ти ще разрушиш едно голямо царство, ако пресечеш реката Халис“, му казала. Зарадвал се той, предполагайки естествено, че става въпрос за царството на персите. Обаче след първите битки войската му трябвало да отстъпи. Персите пък атакували, превзели столицата му, а него пленили. Като пленник вече, Крес изпратил жалба срещу пророчицата, че го е измамила. Тя обаче обяснила на върховните делфийски жреци, че той не я е попитал за кое царство става въпрос и се е само заблудил, че се касае за персийското, а не за неговото.
Като прочетох тая древна история се замислих и се огледах, къде из нашето съвремие тази поука може да бъде полезна. Та се сетих за Зеленски. Старателно слуша той брюкселските оракули начело с най-известната предсказателка, която продължава да властва и предсказва от висотата на новия си мандат. Безпрекословно им вярва, че победата ще е негова. Заблудата му до голяма степен не е само негова вина, защото освен предсказанията, те му изпращат пари и оръжия, с които да му подскажат, че сами си вярват. Това или означава, че наистина са убедени в предсказаното, или по някакви разпоредени им божествени съображения са принудени да заблуждават себе си и него. Той обаче като че ли все още се стеснява да ги попита, каква точно е ще е тази „победа“, която му предсказват. Въпреки че последно време взе доста им мърмори недоволен и все по-малко споменава за въпросната победа. Бедата е, че е много вероятно да го стигне съдбата на Крес. Лошото е, че не само той ще пострада, а както са предсказанията и от новите задокеански оракули ще съсипе цялото си „царство“, или по-точно това, което остане от него.