/Поглед.инфо/ Няма да пиша за покушението срещу Ахмед Доган! Отказвам да ви измъчвам и аз на свой ред с още догадки, подозрения, анализи, интуиции, видения и привидения. Не, не искам да прожектирам случая от НДК върху платното на българската и световна история, не ми се ще да прибавям и добавям. Говори ми се за друго: за лавандулата и нейните козметични ефекти, за широките макови полета на Афганистан и червената рокля на лейди Обама, за поета Фирдоуси. И за Омар Хаям. Както и за Хърби Хенкок.
Глупости! Естествено, че и аз ще ви говоря за покушението срещу Ахмед Доган. И друго казвам веднага. Че няма да умувам върху станалото, такова, каквото ни беше дадено в непосредствения наглед. Сиреч върху неговите (от станалото) сини, сини и синьо-бели кадри, от небесната глъбина на които изплува нападателят. Предмет на моите мисли тук ще е червеното. Защото точно в тази част на цветовия спектър се предложиха на взора на наблюдаващия най-причудливите, най-изящни и заедно с това най-загадъчни арабески. В хронологичен план нещата прозвучаха така:
19. 01. 2013, около 15 часа.
Медиите предават думите на Антон Кутев: „Нападението срещу Ахмед Доган е инсценировка!… В никакъв случай целта според мен не е била действително да се нарани Доган. По-скоро става дума за добре написан сценарий”, изтъква Кутев.
19.01.2012, между 16 и 17 часа.
Средствата за масова информация разпространяват коментара на Сергей Станишев, направен от Кайро: “Опитът за покушение срещу Ахмед Доган е уродлива и варварска постъпка, която трябва да бъде категорично осъдена. Държавата и всички отговорни власти трябва да направят обстойно разследване за извършителите и какви са мотивите. Но едно е ясно – истинският виновник е политиката на омразата и разделението, сатанизирането на ДПС и Ахмед Доган, която това управление води.“
Малко по-натам във времето, може би на предела между деня и нощта, в онова почти нереално докосване на светлината с мрака, което немците наричат Zwielicht, се появява и постингът на Георги Кадиев във фейсбук:
„Моята интерпретация за опита за покушение над Доган:
1. Нападателят е с пропуск за конференцията
2. ДПС отказват охрана от НСО /да не попречат/
3. Отказват и скенери за оръжие /защо?/
4. Оръжието е газово /да не вземе да го гръмне наистина/
5. Нападателят бил с психични проблеми /кога свариха да го разберат/
6. Доган реагира като служител на баретите /вместо нормалната реакция на шок и парализа/
7. Нападателят е от отцепническа на ДПС партия /колко удобно/
На мен ми прилича на театър. Цел: сплотяване на ДПС и разправа с отцепници от сорта на Касим Дал и Осман Октай.
Поправете ме, ако греша”.
На другия ден официалната, заклеймителна позиция на БСП вече е изготвена. Сергей Станишев от своя страна е принуден да вземе някакво отношение към изказването на Антон Кутев. „И да има сценарий, той е извън ДПС“, заявява водачът на европейските социалисти.
Нашите социалисти очевидно бяха хванати врасплох този път, поради което не съумяха своевременно да съгласуват реакциите си и се разминаха насред съботата жестоко. После какво изглаждане на позициите са си правили един на друг, преди да излязат с единно становище, само те си знаят. Но пък каква свежа, тийнейджърска бъбривост се завихри първоначално. Жалко, че от нея ни остана само смътен спомен впоследствие. Девствената, хрупкава като кервиз спонтанност на първите индивидуални социалистически коментари се стопи толкова бързо и така тъжно в мазнината на партийното варено.
На какво да отдадем щастливия от гледна точка на слушателя-меломан дисонанс в левия хор от първите мигове на шока? Ще предложа на вниманието ви три възможни отговора.
1. Почивният ден. Изгубени един за друг в пространството между отдиха и Кайро, някои от водещите фигури на социалистическата партия правят хазартни и, както се оказва по-късно, съвсем погрешни залагания относно единната партийна линия.
Вариантът изглежда напълно несъстоятелен, съгласете се. Трудно може да си представим, че хора с позициите и опита на Антон Кутев и Георги Кадиев налучкват слепешката, и при това явно несполучливо, каква ще бъде позицията на лидера. Ясно е значи, че трябва да отхвърлим тази възможност.
2. Разминаването в оценките е предварително замислено и разработено, като вкарването му в действие трябва да остави у публиката впечатлението за момчешки перчеми, да извика спомена за голия ездач върху червения кон на Петров-Водкин, и в крайна сметка за стихийния, смел демократизъм. Наивно. Извинете, че изобщо го предположих!
3. Всички съпартийци са другари, но това не пречи всеки един от тях да си дружи с различни хора извън партията. Така например някой си е дружал и си дружи с Доган, а друг – не. Някой е запазил добри спомени от минали времена, докато други не са. Някой е участвал в неща, които някои други само са помирисвали. Нормално е всеки да си има собствена компания в крайна сметка, нали така?
Този, третият отговор на поставения по-горе въпрос ми се вижда най-близък до истината. Но нека не забравяме, че тази статия се фокусира по-скоро върху естетическата страна на арабеските и другите декоративни извивки, отколкото върху тяхното дешифриране. Същото няма да ни кара да чакаме още дълго несъмнено.