/Поглед.инфо/ По съветско време се казваше, че България се била превърнала в 16-та съветска република. Днес страната ни се превръща в 51-я щат на американската геополитика. Тя също много се натиска да се нареди след евроястребите спрямо Русия, сред онези сили в Европа, които "дават газ" на блоковото мислене и конфронтацията.
За съжаление такова впечатление лъха от документа "Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана", който вече бе представен на българската общественост. С него президентът Росен Плевнелиев и служебният военен министър Велизар Шаламанов ще отидат на срещата на върха на НАТО в Уелс на на 4 и 5 септември. В документа директно се обявява, че Русия създавала заплахи за страната ни - това, впрочем, се прави за пръв път при формулиране на националната ни стратегия в сферата на безопасността.
Стратегията е изготвена от Велизар Шаламанов, който бе и зам-военен министър в двете правителствата на Иван Костов. Най-напред изглежда или нелепо, или като задкулисен замисъл изработването на една стратегия от един служебен министър и служебно правителство. Шаламанов и кабинетът Близнашки встъпиха в длъжност преди едва 21 ден и по конституция единствената им цел е да организират провеждането на свободни и честни избори. За три седмици обаче те скалъпиха цяла стратегия, която е работа на едно редовно правителство, назначено от редовно избран парламент, както отбеляза бившият началник на Сухопътните сили ген. Кирил Цветков. Затова той от името на Асоциацията на сухопътните войски апелира да не се избързва с такава визия.
Че българската армия се нуждае от модерни въоръжения спор няма. Само че Шаламанов иска страната ни да купува ракети, чийто обсег на действие да е по-голям от 40-километровата далекобойност на ракетите, които армията ни има в момента. Това се иска при положение, че страната ни е заобиколена от три съюзнически държави (Румъния, Гърция и Турция), една полусъюзническа (Македония) и една, която според собственото й признание няма вече биологичен ресурс за война (Сърбия). Да не би Шаламанов да иска ракети, чиято далекобойност да достига Русия или териториалните й води в Черно море? Или да ударят руски бойни кораби, които иначе не се забелязват да извършват провокации срещу страната ни, нито пък да се струпват край черноморското ни крайбрежие? Нито пък да вършат подобни действия срещу съюзниците ни Румъния и Турция.
Изобщо относно Русия документът е пълен с неверни, манипулативни и конфронтационни, а оттук и вредни констатации и внушения. В него се казва, че у нас се води информационна война по отношения на украинската криза чрез пропагандиране на руската политика от икономически и политически субекти, медии и недържавни организации, че тази война "атакува директно националните демократични ценности, дух и воля", а също заплашвала националната сигурност. Че руско лоби у нас има, спор няма, но може ли то да се сравни със създадената у нас западна инфраструктура на влияние с всичките й институти, медии, компании, фондове, политолози и неправителствени организации.
В понеделник по обед руският външен министър Сергей Лавров даде пресконференция, на която освен всичко друго обяви, че Западът е изгубил интерес към разследването на трагедията с малайзийския "Боинг". Очевидно е, че ако Западът е имал неопровержими факти за причастността на проруските бунтовници в източна Украйна, той едва ли би загубил интерес. И как тази информация бе отразена в най-масовите медии - телевизиите? БНТ и Би Ти Ви не пуснаха нито ред – за разлика от "Нова телевизия". Тоест получава се 2:1 в полза на антируската гледна точка. Това ли е информационната война, която подкопавала българската сигурност? Да, това е информационна война, но не е ли в ущърб на истината и в полза на политическото невежество?
Впрочем ако документът наистина държеше на националните демократични ценности, би трябвало да признае необходимостта от такава война, защото тя означава плурализъм и свобода на мисълта – да се представи и другата гледна точка, за да стигне българското обществото до истинските причини за украинската криза. А дали пък с критиките срещу информационната война Шаламанов и сие всъщност не посяват семето на цензурата в отразяването на украинската криза?
По повод доклада "временният стратег" Шаламанов заявил, че Русия е носител на негативни промени с подкрепата на сепаратистите в Източна Украйна. Ето, обаче, какво пише канадският политолог проф. Пол Робинсън в "Америкън консерватив" по повод неотдавнашните промени в ръководството на Новорусия, където оставки подадоха опълченските лидери "ястреби":
"Смята се, че Москва предпочита Олег Царьов - ръководител на така наречения "парламент" на Новорусия. Царьов се стреми Новорусия да получи статута на автономия в рамките на Украйна, а не да се обедини с Русия. Същото иска и Путин...Съответно промените в ръководството на Новорусия може да се приемат като опит да се предаде властта на по-приемливи от идеологическа гледна точка лица, които показват по-голяма готовност да се постигне споразумение за оставане на Новорусия в рамките на Украйна. По този начин Москва изглежда прави стъпка към мира. Сега въпросът е дали Киев и тези, които го подкрепят на Запад, ще направят ответната стъпка." Сепаратисти ли подкрепя Москва в Източна Украйна? И защо тази съществена промяна не е отразена във визията? Напротив, от документа излиза, че конфликтът щял да продължи чак до 2020 година?
Кризата в Украйна е продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство, твърдят експерти, писали визията. Интересно, а кой да възстанови влиянието си в пространство, пълно с етнически руснаци или руско говорящи? Бразилия ли, Австралия или Брега на слоновата кост? И понеже става дума за влияние, следва да се спомене едно интервю на вече покойния руски премиер Виктор Черномирдин, който малко преди края на посланичеството си в Киев през 2009 г. бе казал, че Русия не може да победи американското влияние в Украйна. Значи, Америка може да налага влиянието си в една държава на друг континент, където няма кьорав етнически американец, а Русия няма право да възстанови влиянието в съседната и пълна с руско говорящи Украйна?
Освен това не един и двама непредубедени западни политолози коментираха, че Москва не е имала стратегия, камо ли и дългосрочна, за присъединяването на Крим, а го е направила инцидентно, по принуда, като самозащита. Дори бивши представители на рейгъновата администрация признаваха, че на мястото на Путин биха постъпили като него.
Да не говорим , че не един и двама политолози на Запад обвиняват ЕС и САЩ, че са провокирали кризата в Украйна. Затова обаче във визията не се обелва нито дума.
Всъщност визията не отразява една реалност, която обаче е заложила целия ход на събитията в Украйна. От самото начало след съветския разпад САЩ работят да не допуснат сближаването между Европа и Русия. Това е отправната точка, азбуката на процесите между Европа и постсъветското пространство. Не един и двамата американски стратези са казвали, че миксът между руските суровини и европейския корпоративен опит и култура застрашава американските интереси – най-малкото създава се глобален център, който ще конкурира САЩ.
През 2000-та Вашингтон прие външнополитически проект "Новият американски век", чийто съавтор е неоконсерваторът Робърт Каган. А той е съпругът на зам-държавния секретар Виктория Нюланд, дето се бе появила на Майдана, бе казала "Майната й на Европа" и явно бе дърпала конците на преврата срещу президента Виктор Янукович през февруари. Има всички основания да се смята, че украинската политика на президента Обама се дърпа от нея. Така тя реализира и проекта на съпруга си.
А по-рано тази година станаха известни откровенията на американския проф. Пол Кристи от Колумбийския университет. В среща "off the record" в редакцията на "Европейски икономически вестник", излизащ в Германия, той каза, че целта на кризата в Украйна е САЩ да се справят с космическия си държавен дълг от 17 трилиона долара. Това можело да стане като се прекъснат енерго- и другите бизнес отношения на Европа с Русия, оттук да се създаде икономически микс между САЩ и ЕС, от чиито приходи да се изплаща дълга. Украйна пък е избрана, защото през нея минават "енергийното кръвообръщение" между Русия и ЕС. Оттук и натискът на САЩ и Украйна срещу "Южен поток", от който България и ЕС само ще печелят. Да ни извинят Шаламанов и визионерите му, но кой застрашава енергийната ни сигурност?
Визията по отношение на Русия не е нелепа, както може да изглежда на пръв поглед. Макар и набързо сглобена, тя цели да програмира политиката на страната, независимо кои партии дойдат на власт. В този смисъл тя е задкулисна и опасна.
Президентът Росен Плевнелиев заяви, че оценките във "Визията 2020" са взети от позицията на НАТО. Няма и съмнение, само че диригентът на НАТО е Вашингтон. И оценките в документа сякаш са писани не от българи, а за друга държава – примерно за Полша или Литва. В този смисъл цялото скорострелно изстрелване на визията едва ли е минало без участието на американското посолство. Така документът ни превръща в поредния щат на американските интереси. България обаче не е Полша или Литва и не й е мястото сред "евроястребите". В Европа не една и две страни са разтревожени от състоянието на отношенията с Русия, от наложилата се конфронтация с всичките й последици, макар това да е по-видно в ЕС, отколкото в НАТО. Но двете формации се преплитат и е редно страната ни да стои по-близо до "гълъбите"
Истинско късогледство е, че в документа украинската криза и Русия са квалифицирани като по-застрашителни от терористичните заплахи на Близкия изток. И то въпреки атентата в Бургас. Според турският в. "Тудей'с Заман" около 20 000 млади турци воюват на страната на джихадистите в Ирак и Сирия. Завърнат ли се в Турция, те ще застрашат не само нея, а директно и нас. Турското ни малцинство ще е благодатна почва за тях. Те могат да плъзнат и из Балканите, в Централна и Западна Европа, изобщо в други натовски държави. Тази заплаха обаче е маркирана само в няколко реда. А тя отива и отвъд 2020 г., като знаем, че иракският конфликт, откъдето всъщност тръгна заплахата с халифата, продължава вече над едно десетилетие, по-точно 11 години. Именно сега Ирак и Сирия се нуждаят от международни войски, които да смажат халифата, но София не дръзва да предложи нещо подобно. Или да предложи поне силно засилено сътрудничество в рамките на НАТО срещу тази опасност.
И накрая още нещо. Просветени сънародници, установиха, че за 23 години населението ни е намаляло с 25%, че няма друга държава в света с такъв демографски срив. Топим се с по 50 000-55 000 души годишно, с по 172 души на ден и с по 7 души на час. Всеки час изчезват по 2 български семейства с по едно дете. Ето това е истинска заплаха за България. "Визия 2020" е крещящо належаща именно срещу нея.
-------------------
Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".