/Поглед.инфо/ Всеки трети висшист у нас работи под квалификацията си, а в същото време българският бизнес все по-трудно намира квалифицирани кадри. Къде се къса връзката между нуждите на бизнеса и това, което образователната ни система предлага?
Мартин Драганов е от късметлиите - със специалността, която е избрал, влиза в топ 5 на най-търсените професии. Учи компютърни технологии и вече набира опит като програмист.
„Това ми беше интересно и се насочих директно, първо учих телекомуникации, сега се прехвърлих компютърни системи, те са свързани. Не съм се и замислял да търся нещо друго”, казва младежът пред бТВ. Най-дефицитни са инженерите, но образователната ни система продължава да бълва потенциално безработни хора - оплакват се работодателите. „Над 60% от работодателите твърдят, че трудно и почти не могат да намерят квалифицирани специалисти. В основата на всичко са кадри с техническа специализация”, обяснява Томчо Томов.
Тези науки са по-трудни и не винаги добре платени, затова интересът на младите хора към тях намалява. Държавата обаче също не помага, смята ректорът на Техническия университет. „Държава, която иска просперитет в развитието си, не може да се развива без ясно изразена развита индустрия. Индустрията е тази, която създава парите и брутния национален продукт”, коментира професор Мартин Христов.
Най-масовите професии в София са охранител, касиер и продавач. Над 30 на сто от висшистите заемат длъжности, които изискват по-ниска квалификация. И тази година истински хит сред абитуриентите са хуманитарните специалности, за които вече има пренасищане на пазара на труда.