/Поглед.инфо/ Партия, която се нарича социалистическа, може да е силна и да води широките трудови слоеве на обществото само на основата на обединителната сила на своята идеология. Идеологията на социалистическата партия не се основава на визията и преценките за обществените отношения и пътищата за тяхното развитие на определени личности, колкото и надарени да са те, а на определените и общоприети идеи за справедливост, равенство и прогрес. За социалистите винаги колективизмът е бил водещ за разлика от буржуазно-капиталистическите идеологии, където индивидуализмът е всепризната етична и поведенческа норма.

Колективизмът и идеята за равенство и справедливост са органично свързани. Ето защо водещ принцип за изграждане и функциониране на социалистическите партии е колективното изборно ръководство на всички нива от ППО до национално ниво. В колективното ръководство са очертани отговорностите на членовете на оперативия орган, а неговият председател е просто координатор на дейноста на колективния ръководен орган. Такова разбиране е органически свързано с идеологията на социализма и е в принципно противоречие с разбирането за широки пълномощия на един партиен лидер. Силата на колективното ръководство безспорно е свързана със съчетаната компетентност на членовете на колективното раководство, а важната роля на председателя е в способноста му да координира и осигурява единството на основата на извличане на общоприетото в съответния орган. В този план, високи пълномощия на председателите на всички нива, естествено водещи до вождизъм, са дълбоко чужди на социалистическата партия.

Ето защо, изхождайки от горе казаното, смятам, че идеята за избиране на председател на партията от цялата партия неминуемо ще води до приемане от една личност на широки пълномощия, които обезсмислят колективноста, вътрешно партийната демокрация и биха превърнали социалистическата партия в лидерска партия и естествено изоставане на заден план на идеологическото единство, както на партийните членове, така и на левомислещите симпатизанти на БСП.

В историята на нашата соцпартия, както и в историята на марксиските партии по света, в периодите, когато лидерството е вземало връх над колективизма, винаги се е стигало до сериозни деформации с твърде негативни последици.

За да спечели доверието на трудовия народ, БСП задължително трябва да се превърне в обединител на всички политически движения и партии извън клиентелиската партия ГЕРБ и другите олигархични образования. Това категорично няма да стане, ако БСП се превърне в лидерска партия, независимо колко харизматичен и речовит е лидерът.

Лидерските партийни или държавни образования по правило обрастват с близки, „верни“ на лидера службогонци и с това цялата система загнива.

Иска ми се да вярвам, че мнозина ще се замислят над казаното тук и няма да допуснат таква груба грешка, като превръщане на БСП в лидерска партия и с това в третостепенен фактор в България. В условията на многопартийните парламентарни държави нито една лидерска партия не е успяла, а България има нужда от силна левица за да се измъкне от батака, в който я вкараха ГЕРБ и олигархията.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели