/Поглед.инфо/ Гражданите в едно общество могат да бъдат разделени на две основни групи: културни и прости.
Културни са хората, които са добре образовани, усвоили са достатъчен обем от съвременните знания, придобили са добро възпитание.
Прости са хората, които са слабо образовани и имат много повърхностни и често пъти неверни знания за явленията, които ни заобиколят.
Очевидно, всички хора се раждат в категорията на простите и е необходимо да положат много труд, старание и средства за да преминат в категорията на културните. За да се разберат особенностите на този преход е необходимо да се обърне внимание на следните много важни обстоятелства.
1. Попитали А.В.Луначарски, какво образование трябва да имаш, за да станеш културен. Той казал, че за да е културен, човек трябва да има три дипломи за завършено висше образование. На въпроса, от какви университети трябва да са издадени тези дипломи, той отговорил, че това няма значение, важно е първата диплома да е на дядо ти, втората на баща ти , а третата да е твоя. Следователно, средно статистически, за да преминеш от категорията на простите граждани в категория на културните, са нужни усилията на три поколения, т.е. необходимо е дълъг период от време да се намираш в среда, която се стреми към култура, която се старае да бъде културна.
2. Трябва да се отбележи, че достъпа до обучение, културни прояви, книги и други подобни атрибути за придобиването на знания изискват определени финансови средства, които в началото на подготовката на младия човек той сам не може да осигурява, те трябва да му бъдат предоставени. Следователно, приобщаването към групата на културната част на обществото изисква значителни средства. Колкото дадено семейство разполага с повече доходи, толкова вероятността за създаване на културни наследници е по-голяма.
3. Необходимо е да се има предвид и следното много важно обстоятелство. Благодарение на твърде интензивното развитие на науката и техниката, в голям брой държави огромно количество граждани твърде бързо достигат до относително добро материално благосостояние, което им позволява, след като имат жилище, прехрана и най-важните условия за живот, да разполагат с определени допълнителни средства, които биха могли да използват за закупуване от силно рекламирания субкултурен пазар на продукти, които могат да удовлетворят тяхните все още твърде примитивни културни потребности. По този начин на културния пазар се появява парична маса, която е много голяма, понеже се обезпечава от огромно количество не особено богати, но твърде прости граждани. За тях музиката на Моцарт и Бетовен е твърде сложна и затова им е чужда, да не говорим за един гениален, но по-съвременен композитор като, например, Густав Малер. Те могат засега да възприемат /понеже ги забавлява и развлича/ по-лесно чалгата, която, например, им предлагат „звезди” като Азис и затова именно и нея ще си закупят.
4. Ако искаш да спечелиш добри пари на културния пазар, очевидно трябва да продаваш продукция за малокултурни, прости граждани, защото те са огромно мнозинство и общата парична сума, която те харчат за култура е много голяма.
5. На културния пазар продават своята продукция автори с различна квалификация. Музикални произведения можеш да си купиш както от утвърдени композитори, като Панчо Владигеров , Красимир Кюркчийски и други, така и от безизвестните творци на чалга, музиката, която се монтира и разпространява от национално известната музикална фирма „Пайнер”.
Не бива да се мисли, че едно музикално произведение може да бъде смятано за носител на висока култура, само ако има грандиозна форма на симфония, опера или нещо подобно. Културата се определя от качеството на въздействие, което това произведение оказва на слушателя. В този смисъл една кратка, няколко минутна песен като „Полегнала е Тодора” от Филип Кутев е пример за музикално произведение, носител на изключително висока култура.
6. Очевидно се създава един сплотен многоброен блок от прости покупатели на културна продукция и посредствени създатели на нископробна културна продукция. В интерес на този блок е той да се съхранява и ако може, да се разширява, защото в него се въртят големите пари, т.е. там е бизнеса.
7. От всичко казано до тук не следва ли, че обществото постепенно ще се чалгализира и ще произвежда културна продукция само за прости хора. Мисля, че не, защото хората с три дипломи за висше образование, макар и бавно, се натрупват и стават все повече и повече. Показателни в това отношение са концертите в Европа, на които многохилядна, предимно млада публика, на прекрасно организирани за целта пространства, с подчертан интерес слуша, как Берлинската филхармония под диригенството на Клаудио Абадо изпълнява симфоничните произведения на Малер. Очевидно, провежданата държавна политика е създала необходимата културна традиция.
8. В интерес на държавата е да расте броят на културните граждани. За да протича този процес по-интензивно, е необходима много по-активна намеса на семейството и държавата. Интересен е въпросът колко време в годината БНТ предава изпълнението на такъв първокласен в миналото хор като „Бодра смяна”, ръководен от неговия създател Бончо Бочев или една от най-добрите съвременни световни певици като Веселина Кацарова. Защо за да видим блестяща постановка на „Севилския бръснар” от Росини, реализирана в лондонския „Ковънт гарден”, трябва да търсим кабелен оператор, който да предлага френският културен телевизионен канал „MEZZO”. Толкова ли е бедна нашата държава, за да не може да организира един специален телевизионен канал, който да излъчва само висококачествени културни програми, така както прави канала „Култура” в Русия и посоченият по-горе канал „MEZZO”? Интересно, какво мислят по този въпрос ръководителите на многобройните телевизионни канали в България.
Очевидно, държавата трябва да започне да изпълнява и функциите на определена „нравствена цензура”, която да не е в интерес на определена „дясна” или „лява” политика, а да бъде насочена изключително към развитието на културата в страната. Как да се организира това „цензуриране” е отделен въпрос, който трябва да бъде разгледан специално след широка обществена дискусия.