/Поглед.инфо/ Нашето европейско поколение имаше възможност да живее, работи и наблюдава две икономически системи – капиталистическа и социалистическа. Тези две системи съществуваха паралелно, но в един момент социалистическата беше отхвърлена от своите народи и тя се разпадна, престана да съществува.

Какви са основни икономически характеристики на капиталистическата и социалистическата системи, които наблюдавахме в Европа?

Капиталистическата система признава възможността всеки член на обществото да притежава частна собственост върху средствата за производство. Този основен принцип автоматично разделя обществото на две основни групи – от една страна, собственици, работодатели, които притежават средствата за производство и произведения с тяхна помощ продукт, а от друга, работници и служащи, преживяващи от заплатите, получавани за своя труд, който те продават на наелите ги работодатели.

Очевидно, по своята същност, капиталистическата система разделя обществото на две групи граждани – богати и бедни. Това е общество на неравенството, общество, в което богатите са по-малката част, а бедните по-голямата част от него. Разбира се, в зависимост от развитието на дадена страна, икономическата разлика между богатите и бедните слоеве в отделните държави е различна. Това е причината, поради което бедните граждани от една икономически изостанала страна с желание се стремят да станат макар и бедни, но граждани на някоя друга по-развита страна. Затова на чужденците, които посещават Париж, много силно впечатление им прави обстоятелството, че значителна част от населението на френската столица е от африкански произход.

Икономическото неравенство между членовете на капиталистическото общество издига идеята за създаване на едно ново общество на икономическо равенство – социалистическото общество.

Причината за неравенството в капиталистическото общество, както отбелязахме, се състои в това, че средствата за производство не се владеят от всички членове на обществото, а са собственост само на една част от него. За да настъпи социално равенство, е необходимо средствата за производство да са собственост не на отделни, а на всички граждани на държавата, което на практика означава те да са държавна собственост. В тази ситуация всички граждани автоматично стават работници в предприятията, които са държавни, т.е. техни.

Защо тази социалистическа система, по идея абсолютно справедлива от гледна точка на икономическото равенство между членовете на обществото, не издържа конкуренцията на несправедливия капитализъм? Три са главните причини, които трябва да се имат в предвид.

Първата причина се състои в това, че хората между себе си не са с равни възможности. Природата сама е заложила неравенството на човеците в тяхната способност за реализация.

Вторатапричина е свързана с обстоятелството, че големите възможности, заложени от природата в даден човек, могат да бъдат реализирани само, ако самият той пожелае това. Не е възможно насила да принудиш човек да реализира своите максимални способности.

Третата причина има в предвид обстоятелството, че реализацията на максималните възможности на човека изисква от него допълнителни и твърде значителни усилия, които той обаче ще положи само, ако получи съответното възнаграждение лично за себе си. В този момент навярно се реализира природният инстинкт на човека за самосъхранение.

Това са основните причини, поради които Русия и другите европейски страни със социалистическа икономика, в това число и България, изостанаха в своето развитие от страните с капиталистическа икономика. Социалистическа икономика не можеше да използва възможностите на най-можещите членове на обществото да се реализират. Осъществяване на техните възможности изисква среда (фабрики, производства, земя, търговски обекти) под формата на частна собственост, която те могат да владеят и поради това да управляват в съответствие със своите представи за това, което искат да постигнат.

В резултат на изброените по-горе обстоятелства, принципите, заложени в социалистическата икономика, са неестествени, те са някакъв икономически хоризонт, който винаги ще остане хоризонт и поради което никога няма да бъде достигнат.

Както вече отбелязахме, капиталистическата система създава икономическо неравенство между членовете на обществото. Това е негова важна характеристика, за която интелектуалният елит на държавата трябва да следи много внимателно. Когато разликата в доходите между богатите и бедните стане много голяма,явление на което сме свидетели през последните години в Българиа, то в обществото възникват масови недоволства, които могат да доведат до безредици и революции, в резултат на които, както показва практиката, богатите ще станат бедни, а бедните няма да станат богати. Това на никого не е нужно. Много по-добре за всички в дадено общество е, ако богатите станат по-малко богати, а бедните по-малко бедни. В тази ситуация всички, които могат да забогатеят, ще имат възможността да станат достатъчно богати, а бедните , които не са успели още да забогатеят, няма да бъдат така бедни.

Разумен регулатор в решаването на тези изключително важни процеси се явява цялото общество в лицето на своя орган – държавата. Разбирането на тези процеси в обществото е причина за възникването на социалдемократичните управления в редица държави, икономическото устройство на които може до се определи като „ социализиран капитализъм”. По този повод си спомням разговора на великият композитор Игор Стравински с журналисти при едно негово посещение на Москва. Запитан между другото за доходите, които получава за своята композиторска дейност, той обясни, че, от една страна, основната част от тези доходи ги взимат под формата на данъци, но от друга, това, което му остава, е напълно достатъчно.

Интерес в това отношение представлява едно изследване, публикувано в американско списание „Нюзуик”. В него са класирани 100 страни на планетата по следните пет критерия: здравеопазване, динамика на икономиката, образование, политическа обстановка и качество на живот. Начело е Финландия, а в първата десетка влизат следните държави: Швейцария, Швеция, Австралия, Люксембург, Норвегия, Канада, Холандия, Япония и Дания. Съединените Щати заемат 11 позиция, България – 38-а, а Русия – 51-ва. Най-лоши страни, според това изследване, са Буркина Фасо, Нигерия и Камерун. България не е в компанията на Камерун, но 38-то място едва ли ни дава основание за гордост, особено когато на първо място е страна като Финландия, която по броя на населението е близка до нашата, а по природни дадености за развитие на селско стопанство и туризма изобщо не може да се сравнява с нас. Полезно е също така да се припомни, че в руската империя Финландия е била най-изостаналата в своето развитие територия.

Ако се вгледаме внимателно в списъка на „Нюзуик”, не може да не обърнем внимание, че в „десетката” влизат всички северни европейски страни, за които е характерен от дълги години социалдемократичният принцип на управление на капиталистическата икономика.

През последните години, когато става дума за социалистическа икономика, много хора си спомнят за бързо развиващата се икономика на Китай, управляван от една единствена партия – комунистическата. Външно всичко изглежда както в нашите бивши европейски социалистически страни. Може би, там икономическият строй е социалистически? Не познавам икономиката на Китай, но на 8 март 2013 г. прочетох във вестник „Дума”, че в Законодателния орган на Китай участват 83 депутати –милиардери в долари. Най-богатият от тях е Цзун Цинхоу, производител на безалкохолни напитки, със състояние от 13 милиарда долара. За разлика от него най-богатия човек в Сената на САЩ е републиканецът Майкъл Макол, който разполага едва с 500 милиона долара. За какъв социализъм и за каква социалистическа икономика в Китай може да става дума? Очевидно, за да се развие така бурно китайската промишленост , е било необходимо много активно китайският „социализъм да се капитализира”.

В заключение по повод расъжденията на някои съвременни специалисти, че капитализмът като икономическа система е изчерпал своите възможности, смятам тези възгледи за силно преувеличени. Ако перефразираме афоризма на Чърчил, можем да кажем, че капиталистическата икономическа система има редица недостатъци, но човечеството за сега не е измислило друга по-добра.