/Поглед.инфо/ Коя могъща външна сила помогна на бившия вътрешен министър да победи българското правосъдие

Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов бе обявен от Апелативния съд за невинен по обвинението, че от 26 август до 18 септември 2010 г. е осуетил разпореждането със СРС срещу Орлин Тодоров, Милен Димитров и Пламен Вачков.

Цветанов бе признат за виновен на две инстанции и бе осъден на четири години затвор затова, че е отказал да се прилагат специални разузнавателни средства (СРС) срещу Тодоров, като върху отказа е написал шест пъти "не".

След края на заседанието Цветанов коментира обвинението срещу себе си, като заяви, че „някой може би е преценил, че трябва да се реваншира заради дейността му като министър на вътрешните работи“.

Новината за съдебното оневиняване на Цветанов дойде 24 часа след внушителния митинг в зала „Арена-Армеец“ на партия ГЕРБ. Гледах смаян този парад на кича и се питах дали някой не ни готви нов фюрер, този път с балкански адрес?

Ако на 12 септември 2015 година за всички бе кристално ясно кой е фюрерът в „Арена-Армеец“, още по-видим бе неговият Химлер. Българският Химлер – персоната, която е кадровик и на полицейската партия, и на МВР, и на тайните ни служби, е известният с прозвището „осъден на две инстанции“.

От 24 часа второинстанционно осъденият е напълно оневинен. Коя могъща външна сила помогна на бившия вътрешен министър да победи българското правосъдие?

Всеки мислещ и що-годе информиран в България знае: ГЕРБ е полицейска партия, в която нискочели ченгета ни учат на ум и разум, аматьори преподават професионализъм, а бивши мутри цитират Наказателно-процесуалния кодекс.

Вземете заслепения от егото си Цветанов, погледнете самодоволната физиономия на новия Големанов, заслушайте се във фатмашките му проповеди и ще разберете защо наглите са толкова успешни.

И защо почтените се респектират от наглостта на овластените нищожества. Впрочем последният въпрос отдавна намери своя печален отговор – защото простакът с власт е способен на всяка мерзост, за да прикрие бездарието си. А когато и диктаторът е бездарен, тогава стадионите стават затвори.

През 2011 година, по време на  благотворителен мач, с участието на премиера Бойко Борисов, гражданите Петър Якимов и Пламена Панова бяха арестувани на националния стадион „Васил Левски“.

Грехът им бе, че издигнали на зрителската трибуна плакат, на който пише: „Борисов, дрога, избори“. След като престояха една нощ в полицейското подземие, съдът призна арестантите за невинни и ги освободи.

Кой нареди тогава на полицията брутално да действа срещу граждани, ползващи конституционното си право на мирен протест? Кой друг, освен МВР-шефът по онова време?

Българският съд оневини Якимов и Пановa. Но никой не посмя да обвини наредилите ареста на двамата?

Докато задавахме  гневните си въпроси към МВР и ДАНС, Цветанов кацна в една телевизия и удари дъното с това фройдистко откровение: “Силата на ГЕРБ е, когато Борисов и Цветанов са заедно и взаимно се допълват. Аз никога няма да тръгна по пътя на предателството“...

Фройдизмът е направление в психологията и психопатологията, обясняващо човешкото поведение като проява на подсъзнателни влечения и техния конфликт със съзнанието.

Еротичното признание на Цветанов оголва тъмната страна на политиката, в която принципите и идеите са заменени с интимни и кланови връзки, а сляпата преданост към вожда подменя службата на народа.

Анализираме ли подсъзнанието на вътрешния министър, неизбежно стигаме до темата за предателството.

Защо обаче отминахме с безразличие една информация на „Уикилийкс“, осветяваща предателството на Цветан Цветанов?

Само седмица, след като през 2009 г. ГЕРБ печели изборите, Цветанов обсъжда с американския посланик Нанси Макълдауни първите си ходове като вътрешен министър и дори пита за съвети.

Като класически агент за влияние, Цветанов разкрива пред чуждия посланик плановете си да реформира ДАНС. След като доносничи срещу сънародниците си, той хвали шефа си Бойко Борисов с тези думи: "Няма по-голям проамериканец от него".

В качеството си на министър, Цветанов се среща и със заместник-посланик Сюзън Сатън и получава поздравления за устрема си, а в секретния доклад е оценен като "отлична връзка на посолството“.

Ако ДАНС бе независима институция, тя би почнала разследване на Цветан Цветанов. Но понеже контрашпионската служба е феодално владение на Цветанов, а главният прокурор /който и да е той/е слуга на премиера, нито службите, нито прокурорите разпитаха уличените в шпионаж в полза на чужда държава.

Ето как неусетно стигнахме до отговора на въпроса коя могъща външна сила  помогна на Цветан Цветанов да се размине с българското правосъдие. 

Помните ли двуседмичната визита в САЩ на един герберски вътрешен министър, с която Цветанов постави световен рекорд за най-продължителна министерска командировка в чужбина?

Отворете който и да е учебник по дипломатически протокол и ще се убедите, че е истинска лудост вицепремиер на европейска страна да досажда 14 дни на своите домакини. В очите на прагматичните американци, за които времето е пари, Цветанов изглеждаше като балкански примат, нарамил дисагите на Бай Ганьо, от които наднича уникална простотия.

Ако ненормално дългото турне в чисто финансово отношение касаеше предимно родните данъкоплатци, някои откровения на вицето във Вашингтон налагаха прокурорска намеса.

Тъй като бе министър на силово ведомство, военната прокуратура трябваше да се самосезира за държавна измяна, след като в Нова телевизия Цветанов изръси това: „Още през 2009 г. поисках кредит на доверие от САЩ...“

Подобно изявление на вицепремиер бе доказателство за две неща: първо, това е изключително ограничен човек, не съзнаващ наказателната санкция за самопризнанието, че съзнателно се е поставил в служба на друга държава. Второ, Цветанов бе забравил елементарната конституционна норма, според която на изборите през 2009 година той бе получил кредит на доверие от българския, а не от американския народ. Поради което трябва да се отчита само на българските институции.  

Споменем ли прокуратурата, да не отминаваме скандалното присъствие в антуража на Цветанов в САЩ на шуменската прокурорка Ася Петрова. Когато вътрешен министър  води със себе си, при официално задгранично пътуване, прокурор по знаково дело в своята страна, това е знак за опасно срастване на изпълнителната и съдебната власт.

Любопитно е дали тогава Петрова информира американската прокуратура какви самопризнания направи в съда Васил Костов – бодигард на покойния бандит Бай Миле и обвиняем по делото „Килърите“?

Дали прокурорката е предала на янките протокола от делото, в който четем тези ужасяващи признания на Васил Костов:

„Бойко Борисов се е срещал с Бай Миле, Стоил Славов и със сръбския мафиот Сретен Йосич, за да го издигнат за главен секретар на МВР. На срещата между Борисов, Сретен Йосич и основателите на СИК било дискутирано как настоящият премиер да бъде избран за главен секретар на МВР. Мафиотските босове обсъждали откъде да вземат пари, за да купят поста на Борисов, както и да му осигурят генералски чин. Костов разказва още, че охраната на Бай Миле се сдобила с документи за оръжието чрез охранителната фирма „Ипон”, управлявана от Бойко Борисов. Обвиняемият също твърди, че Борисов имал за задача да подсигурява наркоканала от Турция...“

След като се върна от американското си турне, Цветанов се появи в тв  предаването на Карбовски и заяви: „Извършихме разследвания, от които партньорите ще са доволни".

Но пропусна да поясни какво последва след самопризнанието на Васил Костов в Шуменския съд. И защо съдиите и прокурорите не обърнаха внимание на разкритията, оправдаващи се с давност на престъпните деяния и със статута на свидетеля, който не вдъхвал доверие към показанията му?

Лично аз не мога да си представя идентична ситуация в американски съд – например, обвиняем в тежки престъпления посочва президента Обама като участник в криминални сбирки и трафик на наркотици, но щатските магистрати отминават шокиращите твърдения понеже са покрити с давност.

Имаше нещо дълбоко сбъркано в задокеанската визита на Цветанов, по време на която той нападна българската съдебна система, но забрави, че под негов натиск същата система си затваря очите за миналото на Борисов.

Без да съзнава, че говори като колониален васал, вицето гордо заяви: „Служители в Държавния департамент изразиха безпокойство от факта, че българският съд налага леки мерки за неотклонение на задържани по знакови дела...“

Цветанов е завършен циник. По неговата извратена логика съдебни решения за освобождаване на набедени в престъпления будят безпокойство в Държавния департамент, но отказът на прокурори да разследват Борисов, след знаковите показания на Васил Костов, не е притеснителен за американците.

Тогава написах, че във Вашингтон не си дават сметка за едно: лица като Цветанов и Борисов са главни генератори на антиамериканските настроения в България.

Защото, приемайки с почести хора като тези двамата, Обама легализира силовите структури, които налагаха демокрацията с бухалки и куршуми. След като Борисов стъпи на червения килим в Белия дом, групировката СИК бе легализирана като хуманитарна организация, биографиите на босовете й бяха изпрани и те вече са ангели, а не демони. И сега е моментът СИК да се възроди и нейна емблема да стане Белият дом.

С пълно основание Цветанов каза, че „никога досега посещенията в САЩ не са били на такова ниво, каквото са в последните три-четири години“.

Абсолютно прав бе първият вътрешен министър в първия кабинет на Борисов – никога дотогава в Овалния кабинет не бяха стъпвали милиционери и сикаджии, чиито имена предизвикват страх у всеки почтен българин.

И така: Цветанов е невинен по всички обвинения, правосъдието капитулира пред групировката ГЕРБ.

Защо ли?

Защото янките се намесиха и чрез своята резидентура за влияние спасиха своя човек в София – дясната ръка на Първия им човек.

Първият, за когото един американски посланик написа: „Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа…“