/Поглед.инфо/ Скоро е 24 май. Пак ще има тържества и речи в прослава на Светите братя Кирил и Методий. Но и пак няма да отворим дума срещу чуждиците, пак няма да признаем, че последния четвърт век всъщност рушим тяхното дело и няма да се запитаме заслужаваме ли да честваме този празник.
В последните години у нас се смениха епохи, а всяка нова епоха идва със своя език. Английският език шества по света и навлизането му в нашето ежедневие е обективен, в отделни аспекти - и полезен процес. Само че ние така зубрачески и чиннопреклонно възприехме този език, че превърнахме целия процес в насилие над българската реч и претопяване на собствения ни език. Разбира се, немалка част от чуждиците, навлизащи у нас чрез английски език, имат друг произход - гръцки, латински и френски. Но това не ги прави по-малко опасни за съхранението на езика ни или каквото е останало от него.
Ние, медиите, сме един от основните канали за нашествието на чуждиците. След 10 ноември паднаха информационните бариери и започнахме да общуваме свободно с водещите в света англоезични медии. В началото на 90-те години всичко започна невинно, дори с ентусиазма, че се докосваме до нещо ново, че освежаваме и обогатяваме тогавашната скучна словесност. Но лека по-лека така хлътнахме, че не усетихме кога белята взе да опустошава българската реч. Така "топ новината" измести водещата, челната, главната новина, като впоследствие "топът" взе да гърми навсякъде – при топ политици, топ артисти, топ спортисти, топ модели и прочие. Наляво и надясно "килърът" умъртвяваше убиеца. "Номинираният" за еди-коя си награда изхвърли предложения, представения или посочения за същата награда. "Промоцията" изрита продажбата, предлагането, намалението, отстъпката, рекламата, че дори и препоръката в зависимост от случая (колко само наши варианти). "Кастингът" разпиля пробните снимки, а "утилизацията" - оползотворяването. Появиха се таргет, топлес, праймтайм, постер, слоган, имиджи, промоутъри, автършокове, афтърпартита, верификации, арт проекти и хепънги. Цяла България гледа футбол, но в коментари, особено на английското първенство, има масов сакатлък на български думи. Думите "халф" или "бек" се употребяваха и едно време, но тогава титуляри бяха полузащитник и краен защитник. Сега обаче заради "езикови контузии" от страна на коментаторите тези наши думи се простиха с кариерата. Съща е и участта на думата запалянко, както и на първенство – сега е кампания, нищо че тази дума има съвсем друг смисъл в езика ни. Сега за защитата или нападението се говори като за "дефанзивен план" или "офанзивен план", говори се също за гардиране, рефериране, асистенция. Наскоро пък чух страничният съдия да бъде преформатиран на "лайнсмен". Може би колегите се опасяват, че ако използват наши си думи, ще ги заподозрем, че не разбират от футбол и не знаят английски? Е, нека се успокоят, че бъркат с подозренията.
Освен до нелепици като "дресиране на салати", "интензифициране на опасенията" или "акционни екипи", сляпото боравене с английския език води до далеч по-опасни неща. В отделни медии българският превод звучи несвойствено за ухото ни не само заради чуждите думи, но вече и заради англоезичния словоред, ритъм, че дори и пунктуация. При тях българският език вече става като английски, все едно е взел британски паспорт. Ето ви такъв пример: "Той е бил проследен до курорта, където амуниции и наркотици, свързани с него, също са открити".
Същото това изречение е пример и за дезинформация - другата опасна последица от зубраческото боравене с езика. Объркването на понятия муниции и амуниции често се среща при нас, медиите. Да, ammuniton e муниции (боеприпаси) или бойни средства. Но в нашия език амуниция е съхранило латинското значение и означава принадлежности за един кон – юзди, колани за седла, поводи за езда, сбруя. И излиза, че престъпникът "е бил проследен до курорта, където юзди и наркотици, свързани с него, също са открити" .
В това отношение върхът обаче е случаят с разстреляния "чичо" на севернокорейския диктатор Ким Чен Ун. Повечето медии взехме uncle за чиста монета и представихме въпросното лице за чичо. Само че въпросното лице е съпруг на лелята на Ким и в българския език има няколко наименования за такава категория лица – свако, калеко, лелинчо. В английския език обаче няма. Въпреки това ние използвахме чуждата практика, която в случая изопачава изцяло смисъла, макар че самата тя няма вина. Това, обаче, не е само дезинформация, а и убиване на родния ни език, извършено от самите нас. Попитайте млад българин от големите градове какво е това свако, лелинчо или калеко. Не само че повечето от тях няма да знаят, но и ще се намръщят сякаш виждат нещо неприятно. Извинете, но не е ли малко кощунствено да честваме 24 май?
Политиците, администрацията и публичните личности също имат голям грях към българския език. От тях тръгна сбърканото понятие електронно правителство - е-government обаче означава електронно управление, а не е-правителство. Главно заради политиците изселвам стана емигрирам, а заселвам – имигрирам, те говорят за креативна политика, за иницииране, дебат, визия, ескалация, доминация, бенефициенти, лотове, констелации и прочие.
От словооборота на подрастващите почти не слизат думите хейтър, лузър, френд, ивент, куул, фешън, фийлинг, ърбан, мууд, експириънс, апойнтвам, геймър – ето го в крайна сметка резултатът след четвърт век англоезично нашествие в територията на българската реч. Колкото и да поправям 10-годишният си син, той я кара на таймаут, ъпгрейдвам, апдейтвам, тийнейджър. Същото е и със съучениците му.
Езикът е създаден за общуване и опознаване – това му предназначението му. Точно заради това преди 12 века Кирил и Методий са създали кирилицата. Какво, обаче, се получава сега: "Като слушам младите, вече често не ги разбирам какво си казват. Ще дойде момент, когато няма да може да намерим българската дума, ама за нас, българите, които живеем тук, това време няма да е много далеч", сподели пред мен филоложката доц. Татяна Борисова от Софийския университет. И така мислят повечето българи над 50-годишна възраст. Заради криворазбраната ни европеизация, чуждопоклонничеството и прословутия ни нихилизъм заплахата си е съвсем реална. Заради чуждиците превръщаме българския в антиезик – той вече става бариера пред общуването между нас си, българите. И нищо чудно след примерно 20-30 години пребиваващите у нас чужденците да се питат, когато слушат речта ни: "Тия защо се казват българи".
За какъв 24 май може да става дума?
Едно от съсловията, което би трябвало да държи на съхранението на езика ни, са именно езиковедите. Но сред тях няма единомислие. Езиковият разлом минава по възрастов признак – по-старите смятат, че езикът ни е застрашен, по-младите са на противоположното мнение. Въпреки това не може ли светилата езиковеди да се събират и излъчват специална комисия, която веднъж годишно, примерно за 24 май, да публикува проучване (или списък) на навлизащите чуждици и техния български израз? Този списък може да бъде пращан до институции, медии, учебни заведения, културни учреждения, различни организации. Тази комисия може да стане езиков законодател, нищо че нейното проучване (или списък) ще има препоръчителен, а не задължителен характер. Такава комисия, обаче, още няма и дали това не се дължи на разномислието сред съсловието? Резултатът е, че българският език гасне.
Другото съсловие, което би трябвало да е заинтересовано от чистота на езика ни, сме журналистите. Не може ли медийните собственици да се организират, да съберат по някой лев за съставянето на програма за чуждиците и българските им варианти, която да влезе във всеки редакционен компютър? И с едно-две цъквания на мишката те ще изскочат в съответния продукт - информация, коментар, страница, новинарска емисия, сценарий за предаване и т.н. А защо да няма и награда за хубав и чист български език в медиите? Телевизиите впрочем биха могли да отделят заковано ефирно време по езикови въпроси. Впрочем, не е задължително мерките и начинанията да бъдат точно или единствено тези, може и да са други. Но такова нещо обаче няма, не се и задава. Е, на какво тогава основание отразяваме 24 май?
Просветата е още една, ако не и най-важната, сфера за чистотата на езика ни. Да си спомняте обаче последните 20-на години министерството на образованието, пък и на културата да са подели кампания или да са разработили поне една програма срещу чуждиците? И дали по училищата преподавателите поправят децата, когато чуят от тях чуждица? Английският език как се учи – като пишеш поне 20 пъти една дума. Дали учителите ни карат малчуганите да изпишат в час или за домашно 20 пъти българската дума на чуждицата, която са чули от тях - било в час, било в междучасие. Щом дотук сме я докарали!...20 пъти "прекъсвам" при таймаут, 20 пъти "увеличавам" или "повишавам" при ъпгрейдвам, 20 пъти "юноша" при тийнейджър. Звучи принудително, но известна доза принуда не е излишна при децата, а и българската дума ще остане в главичките им. Впрочем, нека похватите да са други, но все пак да ги има.
А и дали родителите поправяме всеки път детето си, когато чуем чуждица от устата му? Дали не са вече застрашително много онези млади семейства, които карат децата си да залягат много повече над чуждия език и нехаят за българския? Да сте чули също и за неправителствена организация, създадена именно да отстоява чистотата на българския език?
Преди 12 века Солунските братя какво са направили – разчупили са моноезичието на империята, в която официалният език е бил гръцкият, и са създали азбука за славяните. С една дума, прокарали са друм за многоезичието. Сега обаче ние правим точно обратното – убиваме родния си език или многоезичието и разчистваме пътя за моноезичието. И това става при пълното бездействие на държава, общество, граждани.
Заслужаваме ли наистина да честваме 24 май, след като рушим делото на Светите братя?
Тоя малоумник, какво иска, да плуваме срещу течението ли, ще кажат мнозина. Хубаво нека не плуваме срещу течението, но тогава и да не чевстваме 24 май. Така е по-честно.
Дори обаче тайно да мислим така, ще продължим да отбелязваме тази дата, защото така "перем" гузната си съвест, че вече не тачим делото на онези, които иначе наричаме "Светите братя".
-----------------------------
Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".