/Поглед.инфо/ Съдебната реформа на олигархията – българският еквивалент на ТТИП

Краят на президентските избори у нас съвпадна с рядко срещан природен феномен – за първи път от 70 години спътникът на планетата Земя можеше да се наблюдава в пълният му блясък – явлението се нарича Супер Луна. От дълбока древност, хората вярват, че Луната оказва влияние върху много от случващото се по Земята. И макар в наши дни земните явления и процеси вече да имат основани на науката обяснения, очевидно Супер Луната оказа сериозно отражение върху мислите на една малка, но шумна група представители на самонадеяния софийски естаблишмънт, която със сигурност е прекарала няколко безсънни нощи в търсене на причините за историческата победа на о.з. ген. Румен Радев, с която гражданите го избраха за държавен глава на Република България в следващите пет години.

Русофобията на “жълтите павета”

От пролетта на годината, когато президентските избори се явиха на хоризонта, опитващите се да менторстват над българските политически процеси, упорито опитваха да поставят рамки на водещите кандидати за президент. Ултимативно от “жълтите павета”, на обществото се внушаваше, че стопанинът на “Дондуков” 2 за периода 2017-2022 година не трябва с нищо да се различава от досегашния държавен глава Росен Плевнелиев, който несъмнено ще остане в историята с нищетата на своята русофобия, чрез която се надява да проектира бъдещата си кариера.

Етикирането на бъдещия победител

Обявяването на междувременно подалия оставка началник на Военновъздушните сили за кандидат за президент, номиниран формално от Инициативен комитет, но реално подкрепен от Българската социалистическа партия, подейства като зареждане с керосин на резервоарите на антируската пропаганда у нас. Без дори да се отчита, че Радев е преминал специално обучение в Съединените щати, ангажираните с промиването на националното самосъзнание софийски псевдоинтелектуалци побързаха да етикетират генерала като кандидат на вездесъщия руски държавник Владимир Путин. Всичко това, само защото Радев е бил “открит” от левицата, а не от десницата, а и защото като шеф на ВВС, той демонстрира изключителна последователност при изобличаването на пълната несъстоятелност на земеделеца Николай Ненчев, който е сред една от многото причини за първия изборен провал на ГЕРБ. Прибързаното етикиране и истеричните атаки срещу Радев в крайна сметка го направиха морален победител, преди още кампанията да бе стартирала.

Фалитът на самозабравилия се естаблишмънт

Мобилизирането на всевъзможни анализатори, наблюдатели, политолози, социолози и други всевъзможни грантови храненици на Фондация “Америка за България” и “Отворено общество” на Джордж Сорос в навечерието на първия и особено между двата тура на изборите, не успя да стопи, а дори напротив – мобилизира още повече и дори увеличи подкрепата за Румен Радев. За съжаление на олигарсите Огнян Донев и Иво Прокопиев, на кръстника на кръга “Агнешките главички” Никола Николов и на бащата на грабливата приватизация Иван Костов, въздушният ас спечели безапелационно, успявайки да привлече гласове дори на хиляди гласоподаватели от десния политически спектър.

Победата на Радев е тотален фалит на опитите за насаждане от медиите на олигарсите Прокопиев и Донев на паралелен дневен ред на обществото. Новият български президент не просто победи непобедимата досега партия на Бойко Борисов, той победи и задкулисието, което се опитва да задава дневния ред на обществото. Над двата милиона гласа в полза на генерал Радев изхвърлиха изпреварващо от политическия терен и “новият” партиен проект на провалените демагози Радан Кънев, Христо Иванов, Трайчо Трайков, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов, които търсят пореден пристан за политически канибализъм.

За разлика от ГЕРБ, които приеха присъдата на суверена, прокситата на олигархията дадоха нагледен пример как Голямата Луна очевидно им е изкривила възможността за трезв анализ на реалностите у нас и по света. Класиралият се на N-то място на президентските избори Трайчо Трайков дори си позволи да раздава непоискани съвети на победителя, който има десетократно по-висока мажоритарна подкрепа от целия Реформаторски блок, без значение преди или след окончателния му разпад. А Кънев и Иванов, между мислите за легализирането на марихуаната в Калифорния и страховете им от задаващата се финансова депресия за получателите на грантове от Фондация “Америка за България”, съвсем не на шега обявиха, че всъщност не Радев е спечелил, а едва ли не самите те и псевдо “съдебната реформа”, която всячески се опитват да натрапят и на бъдещия държавен глава.

Съдебната реформа на олигархията – българският еквивалент на ТТИП

Опитът на доносника без биография Христо Иванов и на политическия шут Радан Кънев, заедно с кукловодите им от “Агнешките главички” и “Капитал” да кооптират Румен Радев – първо като кандидат, а вече и като президент на Путин и второ – като противник на фамозната им “съдебна реформа” – са най-видното доказателство за пагубната роля, която хранениците на мизантропа Джордж Сорос имат у нас. Похвално е, че както Румен Радев, така и лидерът на БСП Корнелия Нинова дадоха да се разбере, че са категорични привърженици за реформа в правосъдието, но реална, която да извади на показ зависимостите по оста “адвокати-съдии” и не биха допуснали да бъдат въвлечени в интригантските сценарии за противопоставяне между президентската институция и независимата съдебна власт. Радев и Нинова са напълно наясно, че “съдебната реформа” на олигархията е българският еквивалент на ТТИП – покритото с тайни Трансатлантическо споразумение между САЩ и ЕС, което поставя над националното законодателство мощните корпорации.

А вече и като истински държавник Радев даде да се разбере, че е готов да изслуша всички мнения, без това да означава, че ще ангажира институцията, която официално ще поеме от 22 януари 2017 г., с прокарването на конституционни или законодателни поправки, които да дестабилизират държавата. Генералът не е Плевнелиев и никога няма да тръгне по пътя на срама, поет от страхуващия се председател на ВКС Лозан Панов.

Има и още поне една причина Румен Радев да избегне опитите да бъде вкаран в капан. Грешката, която премиерът в оставка Бойко Борисов допусна, когато преди две години се предовери и допусна във властта Кънев и Иванов, чиято стратегическа цел, възложена им от олигархията, бе овладяването на държавното обвинение. Борисов късно осъзна, че е бил ползван като ракета-носител и в крайна сметка провалът на алчните за власт реформатори се върна като бумеранг върху ГЕРБ.

Като опитен пилот, Радев много трудно ще бъде разсеян от поредните трикове на олигархията да му въздейства на принципа с “тоягата и моркова”. Нито “тоягата” – разпространяването на скрийншот с постинг за съдебната реформа от туитър-акаунта на Радев, за който се твърди, че бил изтрит, нито “морковчето” – подмолните опити на Христо Иванов да пробута свое протеже и съименник за съветник по правните въпроси на новия стопанин на “Дондуков” 2 в замяна на коренна промяна в отношението на медиите-бухалки “Капитал”, “Дневник”, “Медиапул”, “Клуб Зет” към генерала, са в състояние да отклонят посоката на президентския изтребител. Румен Радев вече даде ясно да се разбере, че за ужас на олигархията и цялата им менажерия, неговата посока – да работи за възстановяване на държавността и срещу синдрома на сателитната политика бе подкрепена от 2 063 032 български граждани.