/Поглед.инфо/ Съгласно Обществения договор между гражданите на България, въплътен в действащата Конституция (К.), тя е република с парламентарно управление, в която цялата държавна власт произтича от народа, осъществявана от него пряко и чрез органите, предвидени в нея. Според този договор никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Тук няма да се спирам на поводите и причините, от които е воден премиерът във връзка с искането му за промяна в състава на Министерския съвет – в частност на военния министър. Ще напомня само, че Министър-председателят и по негово предложение – Министерският съвет се избират и освобождават от Народното събрание (чл. 84, т. 6 от К.). Членовете на който съгл. чл. 109 от К. полагат клетвата по чл. 76, ал. 2 от същата: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“

Отсъствието, за разлика от предшестващите конституции на България, на специална регламентация в действащата, свързана с отговорността на правителството в лицето на министър-председателя и министрите, доколкото на същите все пак не е предоставен какъвто и да е имунитет, не представлява каквато и да е трудност за квалифициране от юридическа гледна точка на едни или други форми за проявление на деяния от когото да е, основаващи се на визии от рода на „мой“ по отношение на който и какъвто да е министър. Съставляващи по своето естество, ако не друго най-малкото нарушение на положената, цитирана клетва, изразяващо грубо погазване на установения конституционен ред. Като оставим настрана неоспоримия факт, че министър-председателят и министрите не се избират непосредствено от народа, а се назначават чрез пряко от него избраните негови представители в Народното събрание, несъмнено за всеки способен на разумно мислене е, че преценката дали един или друг член на Министерския съвет действа в изпълнение на положената от него цит. клетва в интерес на народа принадлежи не на министър-председателя – който и да е той. А на народа, в т. ч. посредством съответните органи на държавна власт. Тъй като е негов министър, а не на министър-председателя. Липсата на елементарни не само правни, но и политически знания и култура не е оправдание за когото да било. Да не говорим за субекти, които без значение дали са ментално годни да осъзнаят както общественото и държавно устройство, така също смисъла и значението на полаганата от тях цит. клетва временно са допускани до изпълнение на една или друга длъжност като служители на народа. Призвани като такива да се ръководят не от чужди, а именно от неговите интереси. От тази гледна Министерският съвет следва да ръководи и осъществява вътрешната и външна политика на страната съобразно ал. 1 на чл. 105 от К. в съответствие с нейната Конституция и закони, вкл. отстоявайки тези интереси в каквито и да е формирования, в които участва Република България като суверенна държава. А не като нечий послушник.

Както и да е, предстои по повод смяната на „военния министър на министър-председателя“ да станем свидетели дали и доколко избраните в т. нар. Народно събрание ще процедират в изпълнение на положената и от тях цит. клетва, ръководейки се освен от тия на някои си, прокарвани чрез премиера, и от интересите на българския народ. Бих си позволил да им предложа като солидна основа за размисъл да се запитат: Искат ли българите война?